Хибридна технология за вътрешна употреба

Стратегията на САЩ за национална сигурност включва идеята Америка да лидира света. И тази позиция се подкрепя с помощта на всички инструменти на американското могъщество. На този амбициозен фон, току-що проведените президентски избори в САЩ шокират със своята конфликтност и манипулативност. Тази мощна държава, която все още доминира цялата планетата, и доскоро беше, ако не друго, то поне фасаден пример за демократични практики, изведнъж стигна до улични метежи и брутални машинации за разрешаване на политическия избор. През последните двайсет години Америка силно девалвира своето значение като авторитет на разума на международната сцена.

САЩ спечелиха битката с комунизма, но междувременно взеха на въоръжение ултралибералния олигархичен прагматизъм, в който няма правила, няма идеология, няма обществени намерения, има само невъобразимо големи финансови интереси и опция да контролираш еднополюсния свят. Подобна цел оправдава всички средства.

САЩ са разработили и използват много умело технологията на неконвенционалните войни и асиметричния удар за решаване на задачи, свързани с американските външнополитически интереси и с националната си доктрина за сигурност. Хибридните войни като съвкупно понятие могат да включват всевъзможни аспекти на скрита интервенция, която не винаги има видима политическа маска, каквито са цветните революции, протестите срещу корупцията, социалните бунтове за справедливост. Това са дългосрочни технологии, силно абразивни за същностната тъкан на обществото на въпросния обект-мишена. Като например: мигрантски вълни; терористични удари, разрушаване на семейно-родовия контур; разлепяне на националната идентичност и изплакването й в глобалното блато; конструиране на недоволства в малцинствени групи; наливане на етническо, расово и религиозно напрежение, което лесно може да бъде взривено в определен необходим момент; изграждане на мрежи от неправителствени организации за граждански натиск върху непослушните правителства. Хибридните войни могат да включват и разпадане на биологичната норма и замяната ѝ със занимателни идентичности, нямащи общо с природата. Целта е дезориентиране в смисъла на съществуването на индивидите и превръщането на забавлението в отправна точка на изразяване. Политиката на идентичностите отклонява публичния разговор от сериозните обществени проблеми, инфантилизира активната енергия на част от обществото и насочва естествения бунт на младите хора към елементарни ниши на личностни свободи – забавление, консуматорство, неограничени девиации в поведенческите модели.

Както всяка война, така и хибридната има базова цел – контрол от страна на диктуващия фактор над държава, континент, население, класа, общност, или политическа реалност. Не е никак трудно да преценим какви щяха да бъдат резултатите от изборите в САЩ, ако в мандата на Тръмп не се беше разразила Ковид кризата. Ако не бяха провокирани анархистки изстъпления, грабежи на магазини, трошене на символи, истеризиране на обществения климат под удобния лозунг за борба с расизма. Всъщност, да разпалиш недоволство прикрито зад идеални цели, които не могат да бъдат атакувани, е изключително ефективна техника. Защото няма човек, който би оспорил един дълбоко хуманен протест, какъвто е протестът по принцип срещу расизма. Така тази перфектна защита дава огромен размах на подобни размирици, защото те се легендират като безспорни и морално оправдани. Същата перфидна фасада имат и войните за износ на демокрация. Нима някой може да бъде против демокрацията?! Разбира се, че не. Легендирането с необорими етикети е важна част от тази техника, и то отваря пътя за легитимно действие, като парира възможността за ответни удари и провал на операциите.

Америка дълго се пазеше да използва технологията на хибридните практики на своя вътрешна територия. На тези избори обаче видяхме как арабската пролет се превърна в американска есен. Възникването на агресивни тълпи не е схема, трудна за осъществяване. Експертите са разработили алгоритми – създаване на остро конфликтно събитие, скупчване на спонтанния гняв, организиране на гнева с помощта на платено ядро, което внася импулси и в периферията. Част от ядрото се разсейва сред тълпата, за да насочва действията й, да наблюдава самоинициативите. При работата с множества от хора се използва механизма на емоционалната зараза, която изтрива индивидуалните различия, създавайки общо аморфно тяло на тълпата, което реагира безсъзнателно на външни импулси и лесно превръща внушенията в действия.

Битката за контрол над американската държава, респективно над света, е толкова жестока, че ресурсните играчи в САЩ стигнаха дотам, да организират размирици в собствения си американски дом. Политическата борба винаги е била много яростна. Помним трагедията с братя Кенеди, бутафорията с Никсън, комедията с Бил Клинтън и др. Помним хипитата, маршовете на Мартин Лутър Кинг, протестите срещу войната във Виетнам, Окупирай Wall Street, и др. Последните избори обаче отвориха нова линия в политическите технологии за вътрешна употреба. Те показаха, че управлението на агресивни тълпи, предшествано от шокиращо събитие, ще стане естествена част от политическата игра вътре в Америка. Че всякаква ексцесия е допустима и ничии животи нямат значение, независимо от лозунгите. С времето шокът, чрез който ще се извиква реакция в обществото, ще става все по-силен. Защото много бързо се стига до т.нар. обществена резистентност. Възприемчивостта и рефлексията на обществото ще намаляват, ако дозата не се увеличава непрекъснато. Технолозите знаят, че само една обикновена политическа риторика не е достатъчна, за да произведе ангажимент у избирателя, когато залогът е толкова голям – властта в най-мощната държава. Така че предстои разгръщане на един дълъг филм- антиутопия, съставен от много сезони, с употребата на хибридни тактики. Филм за бъдещето на Америка.