Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За норките, вирусите и хората

Няма доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките застрашава ваксината, категорични са учените

Норки в датска ферма за кожи
Снимка: ЕPA/БГНЕС

„И най-добрите помисли на мишките (норките) и хората пораждат често само теглила и горести“, пише американският писател Джон Стайнбек. „Норките” са добавка към цитата, тъй като проблемът с избиването им заради мутация на коронавируса във фермите, където ги отглеждат заради кожите им, много наподобява на онази история, в която стопанинът на къщата в „За мишките и хората” поставил капан за мишки. Когато мишката се оплакала на кокошката, кравата и овцата, те отговорили: „Капанът за мишки е твой проблем, не е наш”. В крайна сметка се оказва, че е техен, когато ги убиват заради жената на стопанина, тъй като я ухапва змия, хванала се в капана за мишки...

Снимка: REUTERS

Норките, отглеждани във ферми заради кожите им, нямат на кого да се оплачат. Те се раждат, съществуват (не живеят, а съществуват) и биват болезнено убивани, според твърденията на множество природозащитници и учени. Сега се появи „алтернатива” – да бъдат избити заради мутация на Covid-19, пренесена от хората във фермите. Въпросът бе повдигнат първо в Дания, която след това се отказа от тоталното избиване на милиони норки във фермите, но го остави препоръчително. Последваха Съединените щати, Италия, Испания, Швеция и Нидерландия. Съвсем от скоро – и в Гърция, коментира в интервю за „Изотопия” Мария Качамакова, докторант на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. „Със сигурност е жестокост към норките, които по принцип са териториални животни, а във фермите живеят много на гъсто”, обясни Качамакова. По думите й като хищници норките са по-податливи на вируси, които се предават от хората, и следователно обратно ги връщат към тях. Освен това норките са инвазивен вид, който застрашава европейската екосистема, защото във фермите отглеждат американски норки, а те понякога бягат. „Науката със сигурност не подкрепя отглеждането им във ферми”, категорична е Качамакова. Въпреки всичко в дивата природа проблемът не е толкова сериозен, защото дори избягала от ферма норка да ухапе друго животно или да умре и да бъде изядена, със сигурност мащабът на бедствието със заразените животни няма да е толкова голям.

Снимка: REUTERS

Мутациите при вирусите се случват постоянно и ние много трудно можем да определим кога една мутация ще се случи и колко опасна ще бъде”, допълни Виолета Желязкова, магистър по „Генетика и геномика” и по „Микология и алгология”, в момента е и докторант на Националния природонаучен музей при БАН. Според Желязкова проблемът е много по-сериозен от избиването на милиони норки, тъй като това е поредното доказателство за вмешателството на човека в природата. „Унищожаването на природата, агресивното навлизане в местообитанията на животните, е фактор, който изключително много увеличава риска от пандемии”, категорична е Желязкова.

Болестите, които се предават от животни на хора и обратно, се наричат „зоонози”. Covid-19 не е нито първият, нито последният патоген, който се е прехвърлил от животни към хора. Такива са СПИН и чумата”, обясни още Желязкова, която припомни, че всъщност този вид коронавирус идва сред хората от животните, макар и сега да обръщаме внимание на обратния процес – заразяването на норките от хората, които работят във фермите.

Снимка: REUTERS

В интервю за CNN професорът по молекулярна вирусология Стеос Москос обясни, че заради пренаселеността на датските ферми за норки (интервюто е посветено единствено на казуса в Дания, но отговорът е валиден за всички ферми за норки – бел. ред.) вирусът има благоприятна среда. „Ще избухне пандемия. Когато имаме трансмисия на вируса в животинска популация, ние му даваме достатъчно време да се адаптира, промени и след това да се върне при нас в малко променен вид. Именно затова се нуждаем всяка година от различна противогрипна ваксина. Сезонният грип се прехвърля на птици, прасета и други видове и на следващата година се връща при нас променен. Това се опитваме да избегнем”, категоричен е професор Москос.

Все още няма научни доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките може да застраши изработването на ваксина за хората, подчертават и двете докторантки в БАН. Това е и официалната позиция на Световната здравна организация.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Вергил Митев

Мобилно приложение за туризъм на принципа на джипиеса

Мобилно приложение Bulgaria easy ще заработи другия месец, като ще помага на туристите да научат за туристически обекти, които може да се окажат по пътя им , докато отиват някъде. То ще бъде на руски, на английски и на български език първоначално и ще покрива 200 обекта.  „До момента приложението е разработено за виртуални турове в четири..

публикувано на 04.12.20 в 12:09

Горна Оряховица също е в челните класации за мръсен въздух у нас

В Горна Оряховица основният замърсител на въздуха не е промишлеността или транспортът, а печките на дърва и въглища на домакинствата. Въпреки че постоянно е в регистрите на градовете с мръсен въздух, общината не беше одобрена с проекта си за 8 милиона лева за финансиране от програмата за подобряване на атмосферния въздух . От железничарския град..

публикувано на 04.12.20 в 11:33

Тома Белев: Управляващите не разбират смисъла от повече гора

Проектозаконът за промени в Закона за горите внезапно изчезна от предварително заявения дневен ред на парламента.  Законопроектът е внесен в парламента още през 2018 година. „ Обединените патриоти и депутати от ГЕРБ, които са го внесли, те трайно не разбират смисъла на повече гора “, каза за БНР Тома Белев, п редседател на Асоциацията на..

публикувано на 02.12.20 в 12:01

„Декември без отпадъци“ или как да пощадим природата в празничния месец

25 неправителствени организации започват кампанията „Декември без отпадъци“. В социалните мрежи ще се появят статии и съвети как да се намалят отпадъците през празничния месец. Това е месецът, в който всеки от нас може да се замисли как поне нещо да спести на природата като отпадък , каза пред БНР Данита Заричинова от  Екологично сдружение „За..

публикувано на 02.12.20 в 11:03
Ето как би изглеждал Хонконг без светлини през нощта.

Защо изгубихме звездния небосвод през нощта?

Обсипано със звезди небе и приглушена лунна светлина – това е често срещана природна картина в много литературни произведения. Спомняте ли си кога за последен път сте видели такъв пейзаж и виждали ли сте изобщо? Отговорът може би е отрицателен, а това има своето обяснение и то се нарича „ светлинно замърсяване ”, разказва в предаването..

публикувано на 01.12.20 в 11:40
Белоглав лешояд (Gyps fulvus) в полет

245 белоглави лешояда живеят по долината на р. Арда

245 белоглави лешояда живеят по долината на река Арда, като в гръцката част на Родопите са 60. Данните са на природозащитни организации, извършили преброяване на птиците. Това е най-големият брой лешояди, установени да нощуват в Източните Родопи от 2005 година досега. Преброяването е с цел да се определи популацията на белоглавите лешояди на..

публикувано на 27.11.20 в 13:32
Иван Панкев

Иван Панкев: Планинският туризъм в България става все по-популярен

Автор на книгата „Планините на България“ е Иван Панкев, пътешественик, за когото фотографията е движещата сила за редица приключения. Роден е и е израснал в Пазарджик. „ Колкото повече пътувам по света, толкова повече харесвам България “, каза в предаването „Нощен хоризонт“ Иван Панкев. Той сподели, че първата му страст е била..

публикувано на 22.11.20 в 14:18