„И най-добрите помисли на мишките (норките) и хората пораждат често само теглила и горести“, пише американският писател Джон Стайнбек. „Норките” са добавка към цитата, тъй като проблемът с избиването им заради мутация на коронавируса във фермите, където ги отглеждат заради кожите им, много наподобява на онази история, в която стопанинът на къщата в „За мишките и хората” поставил капан за мишки. Когато мишката се оплакала на кокошката, кравата и овцата, те отговорили: „Капанът за мишки е твой проблем, не е наш”. В крайна сметка се оказва, че е техен, когато ги убиват заради жената на стопанина, тъй като я ухапва змия, хванала се в капана за мишки...
Норките, отглеждани във ферми заради кожите им, нямат на кого да се оплачат. Те се раждат, съществуват (не живеят, а съществуват) и биват болезнено убивани, според твърденията на множество природозащитници и учени. Сега се появи „алтернатива” – да бъдат избити заради мутация на Covid-19, пренесена от хората във фермите. Въпросът бе повдигнат първо в Дания, която след това се отказа от тоталното избиване на милиони норки във фермите, но го остави препоръчително. Последваха Съединените щати, Италия, Испания, Швеция и Нидерландия. Съвсем от скоро – и в Гърция, коментира в интервю за „Изотопия” Мария Качамакова, докторант на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. „Със сигурност е жестокост към норките, които по принцип са териториални животни, а във фермите живеят много на гъсто”, обясни Качамакова. По думите й като хищници норките са по-податливи на вируси, които се предават от хората, и следователно обратно ги връщат към тях. Освен това норките са инвазивен вид, който застрашава европейската екосистема, защото във фермите отглеждат американски норки, а те понякога бягат. „Науката със сигурност не подкрепя отглеждането им във ферми”, категорична е Качамакова. Въпреки всичко в дивата природа проблемът не е толкова сериозен, защото дори избягала от ферма норка да ухапе друго животно или да умре и да бъде изядена, със сигурност мащабът на бедствието със заразените животни няма да е толкова голям.
„Мутациите при вирусите се случват постоянно и ние много трудно можем да определим кога една мутация ще се случи и колко опасна ще бъде”, допълни Виолета Желязкова, магистър по „Генетика и геномика” и по „Микология и алгология”, в момента е и докторант на Националния природонаучен музей при БАН. Според Желязкова проблемът е много по-сериозен от избиването на милиони норки, тъй като това е поредното доказателство за вмешателството на човека в природата. „Унищожаването на природата, агресивното навлизане в местообитанията на животните, е фактор, който изключително много увеличава риска от пандемии”, категорична е Желязкова.
Болестите, които се предават от животни на хора и обратно, се наричат „зоонози”. „Covid-19 не е нито първият, нито последният патоген, който се е прехвърлил от животни към хора. Такива са СПИН и чумата”, обясни още Желязкова, която припомни, че всъщност този вид коронавирус идва сред хората от животните, макар и сега да обръщаме внимание на обратния процес – заразяването на норките от хората, които работят във фермите.
В интервю за CNN професорът по молекулярна вирусология Стеос Москос обясни, че заради пренаселеността на датските ферми за норки (интервюто е посветено единствено на казуса в Дания, но отговорът е валиден за всички ферми за норки – бел. ред.) вирусът има благоприятна среда. „Ще избухне пандемия. Когато имаме трансмисия на вируса в животинска популация, ние му даваме достатъчно време да се адаптира, промени и след това да се върне при нас в малко променен вид. Именно затова се нуждаем всяка година от различна противогрипна ваксина. Сезонният грип се прехвърля на птици, прасета и други видове и на следващата година се връща при нас променен. Това се опитваме да избегнем”, категоричен е професор Москос.
Все още няма научни доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките може да застраши изработването на ваксина за хората, подчертават и двете докторантки в БАН. Това е и официалната позиция на Световната здравна организация.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
През 2024 година в Софийския зоопарк се родиха много бебета. И това се дължи на целенасочените усилия на ръководството, специалистите и гледачите за подобряване на условията на живот, създаване на групи от даден вид и възможността да се оформят двойки животни. Размножаването на видовете е насочено и към участие в консервационната дейност за..
През 1998 г. шестима души осъществяват еднo от най-големите постижения в българския алпинизъм - изкачването на Безименната кула на връх Транго в Пакистан. Последните 1200 метра от шестхилядника представляват отвесна скална кула, на места дори с обратни наклони. Алпинистите пътуват 7000 км с микробус до Пакистан, за да изкачат кулата магнит за..
Сняг през зимата не е явление от миналото, ще виждаме сняг и през идните години, а в определени зими снеговалежите могат да бъдат много обилни . Това каза пред БНР журналистът и климатолог Людмил Кърджилов. "В последните 10-ина години сме в етап на слабо затопляне на приземната атмосфера. През 2024 г. е измерено, че средните глобални температури..
Изпращаме 2024 г. както с данните, че това се очаква да бъде най-горещата година в историята , така и с разочарованието от три ключови срещи на върха, свързани с климата и опазването на природата. Конференцията за биоразнообразието в Колумбия беше определена като разочароваща, климатичната конференция в Азербайджан - като предателство за..
Остават няколко часа до края на годината, в които времето ще тече много бързо в приготовления за посрещането на Новата. Температурите навън са ниски и това ни припомня за истинските зими, каквито не помним от години. Изпращаме 2024 та, една изключително топла година . Година, която очерта близкото бъдеще, с което трябва да свикнем без..
На 29 декември е подписана Конвенцията за биологичното разнообразие. Това е един от най-важните международни договори за защита на природата. Затова решихме да надникнем в Зоокъта в село Лесковец край Перник, където посетителите могат да общуват свободно с животните. Там живеят над 200 животни от цял свят. Според управителката..
Не се очаква петролният разлив в Черно море заради инцидент с два руски танкера да засегне пряко България. Това заяви за БНР Мартин Томов от екологичната организация "Грийнпийс". Като ужасно голяма екологична катастрофа определи случилото се координаторът на кампанията "Живо Черно море" Мартин Томов. "Има данни, че са се разляли над 3000 тона мазут...
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
"Законът за културното наследство от 2009 година е създаден с цел да облагодетелства няколко човека от Държавна сигурност . Ирина Бокова го пробута, в..
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да..