Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Емоционалната и психологическа утеха при деца с онкологични заболявания

Снимка: Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания"

Въпреки че чувствата на радост и отчаяние често да се редуват в училище, това е мястото, което се превръща във вторият детски дом. Какво се случва обаче, когато насила те откъснат от училищната атмосфера и приятелите? Когато останеш месеци наред, затворен в болничната стая, изолиран от света, който познаваш? Отговора знае Симона Караиванова, майка, която преди години чува най-страшната диагноза за своето дете: 

„Онкологичните заболявания при децата възникват внезапно. Те са остри заболявания, събуждаш се един ден, детето е болно и в зависимост от неговата възраст, то преживява своята изолация по различен начин. Изведнъж е хвърлено в болнична среда, абсолютно всичко, което е правело, изведнъж е извън неговия живот и не се знае за колко време. Лечението на нашите заболявания са от 7-8 месеца до 3 години, при някои дечица цял живот. Това е един много дълъг период, в който децата се усещат като аутсайдери. В болницата освен тежките манипулации и физическата болка, те са подложени и на изключително тежка социална изолация“, подчерта Симона Караиванова.

Тук идва огромната роля на болничния учител. Близо 20 години Теодора Арменкова преподава на малките пациенти, настанени в онкологичното отделение за деца на болница „Царица Йоанна“ в София: 

„Нашата среща с децата е в момент, в който те са уплашени, не знаят какво се случва с тях, не знаят какво им предстои. И е изключително мотивиращо да можеш да бъдеш този човек, който да им подаде ръка. Смисълът на училището в болницата е не само да дава образование, но и да извади децата от ежедневието на болката, страха и да им припомни, че това ще мине и ще се върнат отново в своя нормален начин на живот.“

Не са малко децата, които мразят да стават рано, закъсняват и ходят с нежелание на училище. На този фон срещата с болничния учител носи радост и усмивки, коментира г-жа Арменкова:

Влизането в стаята на учителя е изваждането от този свят, който в момента никак не е комфортен за тях и е нещо като един оазис, в който те отново стават нормални деца. И всъщност за един учител това е най-голямото щастие - някой да го чака с нетърпение“.

Началният учител изважда децата от трудното ежедневие, но и влиза в ролята на психолог. Вдъхва вяра, надежда и кураж не само на малките пациенти, но и на техните родители:

Когато за първи път се срещнем с едно семейство, първата ни задача е да се опитаме да подкрепим майката, която е с детето, в това тя да има сили, да бъде стабилна, защото психическото състояние на детето и емоционалният му комфорт е свързан с преживяванията на майката. Това е свръхусилие, когато ти разбираш, че животът на детето ти е застрашен, ти много трудно можеш да бъдеш спокоен около него. За щастие онкологичните заболявания в световен план са щастливата история на медицината. И изключително много деца оздравяват и успяват да преборят болестта". 

Преживяното по време на изпитанието помага на децата да пораснат по-бързо:

Животът им по време на лечението протича в една много строга дисциплина - по отношение на начина на живот, приемането на медикаменти, на това, че си подложен на болезнени процедури. И няма как това да не отрази в тяхното израстване. Те наистина стават много по-отговорни, много по-мъдри. Но от друга страна те стават и изключително позитивни. Това да се тревожиш за малките неща, при тях не е типично.“ 

Болничното училище е било създадено през 1963 година. Имало го е в Пловдив, Варна и София - трите града, в които у нас се лекуват деца с онкологични заболявания. През 2016 година държавата го закрива. Днес училището съществува благодарение на дарения. Учители преподават и на трите места, а заплатите им са символични. Зад каузата стоят майки на излекувани деца, които създават сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“. Да продължат каузата „болнично училище“ не е единственият им проект - ежегодно се провеждат и детски лагери, коментира Симона Караиванова: 

„От цялата страна събираме деца. Изключително много се обичат. Това е и една от нашите основни мисии. Когато създадохме сдружението целта ни беше да създадем общество на болните деца и техните родители. Десет години по-късно ние можем да се похвалим, че такова общество вече има“.

Началният учител Теодора Арменкова не получава букети на първия учебен ден, нито на 24-ти май. Най-големият подарък за нея са излекуваните ученици:

Когато те оздравеят и си тръгнат, това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Да наблюдаваме как те празнуват живота, колко са щастливи. Няма по-голямо щастие да имаш възможност да видиш това нещо. Продължаваме да работим в тази посока и много се надяваме освен цялата емоционална и психологическа утеха, която оказваме на децата, да се борим и за това лечението да става все по-добро, на все по-високо ниво, излекуваните да са повече. Тези деца да имат своя пълноценен живот като възрастни хора. Това ни е мечтата“.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Монумент в Молдова в памет на жертвите от  аварията в Чернобил

Плътно информационно затъмнение у нас 7 дни след идването на облака от Чернобил

38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е  преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години.  В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..

публикувано на 26.04.24 в 10:35
Снимката е илюстративна

Община Божурище и местната общност - съюзени срещу канадски инвеститор. Събират подписи за референдум

Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..

публикувано на 26.04.24 в 07:14

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30