Проф. Сорен Хайрабедян: Ваксините за развития свят няма да блокират глобалното разпространение на вируса

„Първо ще бъдат ваксинирани засегнатите групи в развитите държави, но за да се възстанови нормалният ритъм, глобалната икономика, трябва да може да бъдат ваксинирани хора в страни с по-ниска степен на икономическо развитие. За тях може да няма достатъчно бройки, достатъчно добра логистика, а ние живеем в свързан свят. Това може да бъде по-големият проблем.“

Забавянето при поставяне на втората доза от ваксината би могло да доведе до малко по-ниско ниво на ефективност, посочи проф. Хайрабедян. Той обаче уточни, че „това е хипотетично и малко в зоната на спекулациите“. При държавите, които са преминали към вариант поставяне само на една доза целта е да се постигне максимално бързо покритие, „поне една доза да бъде направена“, обясни той в предаването „Преди всички“.

Хора с автоимунни заболявания и такива с алергии към една от съставките на РНК-базираните ваксини, трябва да подходят с внимание при ваксиниране. При останалите не би трябвало да има проблем, отбеляза Сорен Хайрабедян.

Ваксината на „Астра Зенека“ и Оксфорд, както и руската ваксина, се базират на аденовирусни частици, припомни ученият.

„При тези ваксини има теоретична възможност, ако многократно се ползва ваксината, всяка година, на всеки две години и се ползва същият вектор, без да се променя, имунната система би могла да изгради отговор към вектора. При следващо ваксиниране може да има по-ниска ефективност, тъй като самата имунна система блокира самата ваксина, преди да влезе в клетките и да започне да работи, за да създаде имунен отговор. На този етап, при първо ваксиниране, не би трябвало да се очакват някакви по-странични ефекти.“

При ваксините с вирусен вектор може да се очаква страничните ефекти на мястото на поставяне да бъдат малко по-силни.

Някои от мутациите, които възникват при коронавируса, са притеснителни, коментира проф. Хайрабедян. По думите му проблемно е, че в определени линии могат да се натрупат няколко мутации.

„Тази, която е във Великобритания, този щам, той съдържа поне три притеснителни мутации, от които едната е в предно място на този белтък, с който вирусът влиза. При това положение се увеличава рязко способността на вируса да заразява. Неговият индекс на трансмисивност се покачва значително. Едното опасение е за възникване на нова вълна. Второто опасение е, че някои мутации, които се натрупват в този ген, който кодира този белтък, могат да доведат до възможност вирусът да използва вече и друг белтък, който е разположен по имунните клетки.“

Според Сойрабедян един от феномените, който може да се наблюдава е, ваксинирайки масово хората, ако стане прекалено бавно, да дадем възможност на вируса „да си избере друг път на развитие“.