Фейсбук – доброволна интервенция в мислите ни

Социалните мрежи са един от най-ефективните инструменти за влияние върху големи маси от хора. В този смисъл те се ползват като площадка за водене на информационни войни. Някои експерти по сигурност обясняват същността на информационните войни с алегорията за костенурката, която трябва да бъде убедена, че черупката ѝ тежи, пречи ѝ много и въобще е страшно демодирана тази защита на гърба ѝ; ако иска да е куул и да се котира, трябва да я премахне завинаги. Тоест, информационните войни целят да убедят противника да мисли и действа по начин, който тихичко премахва защитите му и така неусетно става максимално уязвим. 

Фейсбук е платформа за взаимодействие между хората и въздействие върху обществените нагласи, иначе смело дефинирана като платформа, чиято цел е продуктова реклама. Когато един потребител ползва някакъв сайт, Фейсбук моментално регистрира това и свързва тази информация с много други факти като възраст, интереси, предишни търсения, кредитни карти, конкретни покупки. Данните, които Фейсбук събира обаче, не се ползват само за да ни се предлага реклама. Става дума и за политически маркетинг, и за ангажираност на време в мрежата, тоест за задържане на потребителите да присъстват в мрежата максимално много. Защото колкото повече присъствие, толкова повече печалби за компанията. 

Фейсбук платформата има над 2,7 милиарда активни потребители и заплашва да превърне т.нар. „кликтивизъм“, тоест „натрупването на кликове“, в реално обществено въздействие. Натискът на „кликовете“ може да придобие зрелищни измерения, които намират продължение извън виртуалния свят. Тоест, мрежите се превръщат в колби, в които се създават политически процеси. 

Сложните алгоритми на Фейсбук за събиране на данни и за комбиниране на потребителите трудно могат да се регулират от някаква външна бюрокрация, която да определя кое може и кое не може в социалните мрежи. В този план Фейсбук разполага с 20 членове на т.нар. Надзорен съвет, създаден преди около година, в който влизат юристи, журналисти и бивши политически лидери от 18 държави. Този съвет трябва да има нещо като квазисъдебна роля и ще представлява опит на Фейсбук да се саморегулира. Въпросният Надзорен съвет, за който много малко се знае, ще трябва да вземе решение в рамките на 90 дни от 21 януари нататък, дали Доналд Тръм ще може да ползва отново профилите си във Фейсбук и Инстаграм. Твърденията на Тръмп, че изборите са откраднати са „разяждащи“, заяви наскоро Бил Гейтс, като уточни, че въпреки всичко Тръмп трябва да се върне във Фейсбук. Бил Гейтс е основен критик на политиката на Тръмп за коронавируса, а през май миналата година Wall Street Journal посочи, че Бил Гейтс е предупредил Доналд Тръмп за възможна пандемия още преди да встъпи в длъжност през 2016 г., призовавайки администрацията му да се подготви. 

Практически мрежите са безконтролни медийни чудовища, които могат да произвеждат политическа действителност от виртуални взаимодействия. При това социалните мрежи показват тенденция да консумират останалите видове медии, да ги поглъщат като смисъл, да ги интерпретират и изкривяват, да заличават журналистическите стандарти, да въвеждат индивидуализъм, оценки и емоции в публичното изразяване. Последното е особено привлекателно за хората. В социалните мрежи гражданите са медията, те са тези, които говорят, гневят се, възхищават се и оплюват, а не са пасивни потребители на информация, както е при телевизиите, вестниците. Затова социалните мрежи са доброволни капани за хора, които искат да изразяват своето мнение, а всъщност по някои теми са насочвани участници в глобални линии на обществени и политически конструкции. 

Но това не е най-поразителният ефект за обществото. Социалните мрежи създават вълни на преувеличение, които лесно затриват разликата между реалистичното и илюзорното възприятие на действителността. Тиражирането на откровено фалшива или непроверена информация, извън самоконтрола на медийната етика, създава ново направление в структурите, свързани с националната сигурност. Става дума за една тотална техногенна халюцинация, която постепенно се превръща в истинска опасност за управлението на националните държави, тъй като оборва правилата, по които функционира обществото. Наблюдаваме това явление много ясно по време на Ковид пандемията. Виждаме как Фейсбук създава норма за културологична психоза – огромно количество хора започват да вярват в абсурдни неща, които са несъвместими с научните факти, а понякога са несъвместими и със здравия битово-житейски смисъл. 

Когато говорим за стихийния информационен процес в мрежите, един от известните руски медийни теоретици Андрей Мирошниченко подчертава следния парадокс за устойчивостта на антинаучното познание: „Ако действителността не съответства на хипотезата, то това е проблем на действителността, а не на хипотезата“. 

Не всичко във Фейсбук е глобално структурирано действие. На локално ниво всеки политически мъник може да ползва платформите, за да привлича внимание. Още повече че пристрастяването към Фейсбук, форумните пространства и други социални мрежи е достъпно средство за всеки недоволен от живота си човек, който несъзнателно управлява депресията си посредством изливане на гняв в словесни форми. Гневът лесно се мултиплицира и се стига до т.нар. масово заразяване. Площадната култура на естествените бунтове и революции от миналите векове успешно се подменя с виртуални масови психози, които се отглеждат в хранителна онлайн среда, тестват се за емоционално нагнетяване и ако има нужда, се изваждат на площада, за да смутят работата на правителствата. Това наистина е нов вид заплаха пред експертите по национална сигурност, тъй като излиза извън възможностите за контрол на властите в националните държави. 

Социалните мрежи са инструмент на факторите за глобална доминация, които обаче все още не са наясно доколко могат наистина да контролират в пълнота стихийните възможности на подобно информационно оръжие. Защото управлението на маси от хора чрез промяна в убежденията и създаването на нагласи е процес с неясен дългосрочен резултат. Мислите променят обществата.