Библиотеката на историческото читалище „Надежда“ в старопрестолно Велико Търново не е само дом на книгата и хранилище на стотици ценни старопечатни книги. В навечерието на Баба Марта библиотеката се превърна в творческа работилница. Бели и червени конци, ножици, игли, смях през предпазни маски и много творческо вдъхновение обединиха три 16-годишни момичета от Езиковата гимназия и Професионалната гимназия по строителство и архитектура във Велико Търново. Габриела Славева, Михаела Борисова и Мартина Маркова усукваха конци, за да правят мартеници:
„Тази година решихме да направим нещо по-специално, да вкараме малко по-щастлива атмосфера, поради обстоятелствата в момента“.
„Сам да си направиш нещо е много по-стойностно и много по-приятно като занимание, отколкото една купена от магазина мартеница, за да отчетеш празника“.
„Правим различен вид мартеници, малко повече да се постараем, да станат малко по-различни, по-интересни. Щом има такава традиция, тя трябва да се спазва и да има уважение към самата традиция и към самия празник".
„Наричат се мартениците за здраве, за щастие, успехи“.
„Ще внесат една приятна атмосфера и в нас, и в библиотеката, надяваме се и в останалите хора“.
Великотърновският край е с интересни традиции при изработването на мартеници. В различните селища в региона месец март, началото на пролетното пробуждане, се е отбелязвало по различен начин, но с посланието за здраве, опазване на добитъка и на реколтата, разказа Павлина Владева, председател на Клуба по битова култура към читалище „Надежда“:
„В Писарево, едно село в Търновския край, на този ден жените не трябва да обличат черни дрехи, само в червено. В Търново и Лясковец са слагали някакъв червен предмет на къщите. В село Темниско, което днес е част от село Първомайци, червена дреха са изнасяли на двора и тя е била против маната, защото маната по растенията ще погуби реколтата. В Михалци пък са слагали червен мъжки пояс на двора, а в Драгижево по прозорците са слагали червени кърпи. Това всъщност е с апотропейно значение - да предпазят хората, къщата, добитъка, растенията, цялата фамилия от различни болести, злини, студ“.
Традицията да се усуче бял и червен конец за здраве е от началото на XX век. Мартеничките са били правени вечерта срещу 1 март от бабите, които на сутринта ги връзвали на ръчичките на децата и на вратлетата на животните, допълни още Павлина Владева.
Днес бабините традиции се пазят от децата. Сред младите библиотекари, които изработваха мартеници в читалище „Надежда“, беше и деветокласникът от Професионалната гимназия по туризъм Яни Митев:
„Покрай тази карантина и покрай това електронно образование цял ден да стоиш на компютър не е полезно за очите, пък и не е приятно след определено време, пък и малко да се науча да работя с ръцете. Това е българска традиция, а и сега, в XXI век, постоянно се говори за дискриминация, за расизъм, когато един мъж може да прави нещо както една жена и обратното, според мен всичко ще е нормално“.
Бисера Дживдерова е създателят на Клуба „Помощник на библиотекаря“ към читалище „Надежда“ във Велико Търново:
„Щастлива се чувствам, защото традицията продължава и зная, че утре те ще научат своите деца, а после и своите внуци да правят мартеници, и зная, че нещичко от мен и от Ивелина, които ги научихме да правят мартеници, ще бъде занапред в следващите поколения. Ние участваме в сбъдването на желанието да сме живи и здрави“.
Оказва се, че изработването на мартеници не е само спазване на традицията, а има и благоприятен възпитателен и образователен ефект, посочи библиотекарката Ивелина Митева:
„Учат се на практически неща, защото координацията, моториката на работата с ръце по тези практически занимания е доста по-различна. Лично според мен много помага за краснописа, защото при сегашната работа с компютъра, която свързва децата, те се отучват да пишат красиво".
Най-голямата мартеница ще бъде поставена на балкона на читалището, за да може да се вижда от далеч, да покаже съпричастността към една от най-българските традиции.
"Другите мартенички ще си ги подарим, някои от тях може да отидат за благотворителност, но мартеничката е за подарък“, подчерта Ивелина Митева.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Нито един от министрите, които бяха предложени от Димитър Главчев, не е предварително съгласуван с президента. Това заяви пред БНР Крум Зарков,..
Рокадите в Министерство на външните работи и назначаването на служебния премиер Димитър Главчев и за дипломат №1 на България показват липса на..
175 са потвърдените нови случаи на коклюш . Общо за страната - все още се очаква анализа за миналата седмица, но ще бъдат може би малко над 280 ...