Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартеници от читалище „Надежда“ във Велико Търново

Снимка: Здравка Маслянкова

Бели и червени конци за здраве усукаха и сплетоха библиотекарките в историческото читалище „Надежда“ във Велико Търново с гимназистите, участващи в инициативата „Помощник на библиотекаря“. Най-голямата мартеница, направена от непредена вълна, е закичена на културната институция, а част от мартеничките ще бъдат включени в благотворителна инициатива.

Библиотеката на историческото читалище „Надежда“ в старопрестолно Велико Търново не е само дом на книгата и хранилище на стотици ценни старопечатни книги. В навечерието на Баба Марта библиотеката се превърна в творческа работилница. Бели и червени конци, ножици, игли, смях през предпазни маски и много творческо вдъхновение обединиха три 16-годишни момичета от Езиковата гимназия и Професионалната гимназия по строителство и архитектура във Велико Търново. Габриела Славева, Михаела Борисова и Мартина Маркова усукваха конци, за да правят мартеници:

Тази година решихме да направим нещо по-специално, да вкараме малко по-щастлива атмосфера, поради обстоятелствата в момента“.

„Сам да си направиш нещо е много по-стойностно и много по-приятно като занимание, отколкото една купена от магазина мартеница, за да отчетеш празника“.

Правим различен вид мартеници, малко повече да се постараем, да станат малко по-различни, по-интересни. Щом има такава традиция, тя трябва да се спазва и да има уважение към самата традиция и към самия празник".

„Наричат се мартениците за здраве, за щастие, успехи“.

„Ще внесат една приятна атмосфера и в нас, и в библиотеката, надяваме се и в останалите хора“.

Снимка: Здравка Маслянкова

Великотърновският край е с интересни традиции при изработването на мартеници. В различните селища в региона месец март, началото на пролетното пробуждане, се е отбелязвало по различен начин, но с посланието за здраве, опазване на добитъка и на реколтата, разказа Павлина Владева, председател на Клуба по битова култура към читалище „Надежда“: 

„В Писарево, едно село в Търновския край, на този ден жените не трябва да обличат черни дрехи, само в червено. В Търново и Лясковец са слагали някакъв червен предмет на къщите. В село Темниско, което днес е част от село Първомайци, червена дреха са изнасяли на двора и тя е била против маната, защото маната по растенията ще погуби реколтата. В Михалци пък са слагали червен мъжки пояс на двора, а в Драгижево по прозорците са слагали червени кърпи. Това всъщност е с апотропейно значение - да предпазят хората, къщата, добитъка, растенията, цялата фамилия от различни болести, злини, студ“. 

Традицията да се усуче бял и червен конец за здраве е от началото на XX век. Мартеничките са били правени вечерта срещу 1 март от бабите, които на сутринта ги връзвали на ръчичките на децата и на вратлетата на животните, допълни още Павлина Владева.

Днес бабините традиции се пазят от децата. Сред младите библиотекари, които изработваха мартеници в читалище „Надежда“, беше и деветокласникът от Професионалната гимназия по туризъм Яни Митев:

„Покрай тази карантина и покрай това електронно образование цял ден да стоиш на компютър не е полезно за очите, пък и не е приятно след определено време, пък и малко да се науча да работя с ръцете. Това е българска традиция, а и сега, в XXI век, постоянно се говори за дискриминация, за расизъм, когато един мъж може да прави нещо както една жена и обратното, според мен всичко ще е нормално“.

Снимка: Здравка Маслянкова

Бисера Дживдерова е създателят на Клуба „Помощник на библиотекаря“ към читалище „Надежда“ във Велико Търново:

Щастлива се чувствам, защото традицията продължава и зная, че утре те ще научат своите деца, а после и своите внуци да правят мартеници, и зная, че нещичко от мен и от Ивелина, които ги научихме да правят мартеници, ще бъде занапред в следващите поколения. Ние участваме в сбъдването на желанието да сме живи и здрави“.

Оказва се, че изработването на мартеници не е само спазване на традицията, а има и благоприятен възпитателен и образователен ефект, посочи библиотекарката Ивелина Митева: 

„Учат се на практически неща, защото координацията, моториката на работата с ръце по тези практически занимания е доста по-различна. Лично според мен много помага за краснописа, защото при сегашната работа с компютъра, която свързва децата, те се отучват да пишат красиво".

Най-голямата мартеница ще бъде поставена на балкона на читалището, за да може да се вижда от далеч, да покаже съпричастността към една от най-българските традиции.

"Другите мартенички ще си ги подарим, някои от тях може да отидат за благотворителност, но мартеничката е за подарък“, подчерта Ивелина Митева.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на чешмата с кристална вода край Доспат, дар за хората от рода на Красимир Рашилов

За да има вода, трябва да има гора, казва мъдро Красимир Рашилов - 86-годишен майстор-чешмар от Доспат.  По думите му, водите, които извират от Родопите, са кристални, а държавата е обърнала гръб на природата и водните богатства.  "Любител съм на природата, на водата, на гората и на всички останали природни забележителности. Затова хрумна ми..

публикувано на 07.08.24 в 20:26
Изпепелени домове във Виня дел Мар, Чили, 4 февруари 2024 г.

Как се бори с горските пожари Чили - страната, в която всички пожарникари са доброволци?

Чили е латиноамериканската страна с най-дългата територия в света - над 4600 км. Тази ивица осигурява изключително разнообразна екосистема от север на юг, като започва с най-сухата пустиня в света - Атакама, преминава през зона с гори, джунгли и езера и завършва със смятаната за най-чиста в света природна зона - Патагония,..

публикувано на 07.08.24 в 19:22
Поглед от италианското селище Кастелина Маритима към морето, което не се вижда от високата влажност.

Италия не помни толкова продължителни летни горещини

В Италия лятото е с продължителни горещини, придружени с висока влажност. Времето е тежко. Отразява се на хората, на селското стопанство и на природата. В 14 от общо 20 региона беше забранена поетапно от края на юни трудовата дейност на открито между 12 и 16 часа местно време. Наредбата е в сила до 31-и август. Хората не си спомнят морето и..

публикувано на 07.08.24 в 18:19
Владимир Николов

Изследването на мезозойската гръбначна фауна и динозаврите е прохождащо научно направление у нас

Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път.  "Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът..

публикувано на 07.08.24 в 12:25
Краеведът от село Звиница Мухарем Алиосман

Сбъдва ли се пророчество на три века България да се превърне в пустиня?

Пророчество на повече от 300 години вещае превръщането на южните Балкани в пустиня заради температурни катаклизми и засушаване. Предсказанието се свързва с гръцки светец и се разпространява сред мюсюлманите - алиани в Източните Родопи, където в последните години десетки села страдат от липса на питейна вода. За повече от 30 милиона..

публикувано на 07.08.24 в 10:38
Проф. Николай Ненов

Когато западните курортисти "насаждаха буржоазното влияние от капиталистическите страни"

Години наред България се опитва да направи от туризма индустрия по модела на Италия и Гърция. Успехите са съмнителни, но пък е важно да се отбележи, че е имало времена, в които чужденците не са били добре дошли в страната ни.  През август, когато слънцето е закачено за небето и няма мърдане, над цялата ни страна като че ли виси табела с..

публикувано на 06.08.24 в 16:02

Вкусните палачинки на Иван Чолаков привличат туристите в Китен

Иван Чолаков е добре познат в Китен с вкусните палачинки и бургери, които продава от 15 години в курорта. Преди това е работил 13 години в Албена и 10 години в Златни пясъци. Казва, че в Китен идват предимно български туристи. Някога е бил посещаван от чехи, словаци, поляци. Преди години са идвали и деца от Русия и Украйна. Политиката обаче е..

публикувано на 06.08.24 в 11:54