Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За колко години напред трябва да мисли ЕС в битката с Covid-19

Урсула фон дер Лайен
Снимка: Reuters

Точно преди седмица Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, оповести, че комисията е утвърдила контракт с „Пфайзер“ и „Бионтех“ за нови 900 милиона дози от ваксината им срещу Covid-19  с възможност за закупуване на още толкова за европейските граждани. В Берлин не смятат това за достатъчно.

В писмо от началото на този месец, цитирано от агенция Ройтерс, германският здравен министър Йенс Шпан призова Европейската комисия да се договори с поне четири компании за нови количества ваксини през следващите две години, като и четирите компании трябва „да са способни на навременни доставки“ и поне две от тях да предлагат технологии, различни от иРНК технологиите.  

Защо Шпан толкова държи да има повече производители-доставчици на ваксини?

„Цената на ваксините е проблем. Когато се появят повече ваксини, може да се очаква конкуренцията да свали цените. Конкуренцията е едното предимство. Другото е, че различните ваксини имат различни характеристики. Някои може да са по-ефикасни в предотвратяването на хоспитализации, други - да са по-подходящи за определени възрастови групи, трети може да блокират по-сигурно трансмисията или новите варианти на вируса. В зависимост от ситуацията един вид ваксина може да е за предпочитане пред друга“, пояснява Маартен Постма, професор по фармакоикономика в Гронингенския университет, в интервю за предаването „Събота 150“.

Ваксина „Спутник V“   Снимка: sputnikvaccine.com

Новите ваксини могат да са от голяма полза и е добре да се следи как действат руските и китайските ваксини, които са използвани в много части на света, но не и в много от европейските страни“, допълва Постма.

Засега в Европейския съюз китайски и руски ваксини се прилагат само в Унгария. Словакия обяви, че ще започне да прилага "Спутник V" от идния месец.

В Европа разчитат на новите ваксини. Сред най-напредналите в клиничните изпитания са ваксините от първо поколение на „CureVac“ и „Новавакс“. Но тази седмица „Новавакс“ обяви, че отлага поне до септември заявлението си за разрешение на своя продукт в Европа и САЩ.

„Европейският съюз се надява, че ваксината на „CureVac“ ще бъде готова скоро. „Новавакс“ също може да бъде одобрена тази година. Но имайте предвид, че снабдителните вериги вече са пренапрегнати дори само с одобрените досега ваксини. Така че, да разчиташ на бъдещите ваксини е малко рисковано“, предупреждава Наташа Лодър, редактор на списание „Economist“ по здравна политика. Според нея нова вълна на пандемията може да принуди европейците да разчитат повече на „АстраЗенека“ и „Джонсън и Джонсън“, въпреки че много страни ограничиха прилагането им, а Дания направо го спря след съобщенията за много редки случаи на тромбоза.

„Ако се озовеш в ситуация с все повече и повече заразени около теб, рискът и ти да се заразиш нараства. Това е риск да умреш или да се разболееш сериозно и продължително. Ако се стигне до нова вълна на пандемията, в Европа калкулациите може да се променят, а ваксините на „АстраЗенека“ и „Джонсън и Джонсън“ да станат по-привлекателни.“

Снимка: БГНЕС

Проблемът при „АстраЗенека“ обаче е с неизпълнението на договорените срокове. От януари до март шведско-британската компания трябваше да достави 120 милиона дози, а достави само 30 милиона. Досега са получени 50 милиона дози от обещаните до юни общо 300 милиона. Затова, изглежда, Еврокомисията все още не е поръчала още за времето след юни, а залага на „Пфайзер“ и „Бионтех“. Новият договор с тях е за доставки в периода от тази до 2023 година. Несъмнено обаче Брюксел трябва да планира и отвъд тази времева рамка.

„Много е трудно да се предвиди колко време ще е необходимо, за да поставим пандемията под контрол. Все още нямаме надеждна прогноза кога ще бъдат произведени достатъчно ваксини, да не говорим колко време ще трябва, докато бъдат разпределени, доставени и поставени. Така че - да, овладяването на Covid може да отнеме години. А вариантите на вируса могат да ни забавят още повече.“

До вчера по света бяха поставени 1 милиард и 260 милиона ваксини. От тях 60 милиона дози са разпределени по COVAX - схемата, на която разчитат не само най-бедните държави в Африка, Латинска Америка, Азия, но и европейски държави като Северна Македония, Косово, Албания, Сърбия, които нямат шанса да са в ЕС. Сред страните, които разчитат на COVAX, е и Пакистан - страна с 260 милиона души население, от които едва 2% бяха получили една доза - така нареченият колективен имунитет със 70 процента ваксинирани е достижим едва през 2023 година. В Сирия първите доставки от COVAX пристигнаха едва в края на април - 53 000 дози за близо 4 милиона жители на бунтовната провинция Идлиб.

Пакистан и Сирия са само два от многото примери - потенциални „нови Индии“, които могат да бъдат посочени в целия свят.

От ситуацията в такива държави зависи колко дълго ще продължи и пандемията в самата Европа, смята Маартен Постма, професор по фармакоикономика в Гронингенския университет

„Нови варианти, като индийския, ще се появяват и в бъдеще. И няма да останат в Индия или там, откъдето произхождат. Те ще проникнат със сигурност и в Европа. Тоест, ваксинирането на останалия свят е от жизнено важно значение за Европейския съюз. Кога ще се отървем от този вирус зависи от това как протича ваксинацията в много други части на света.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В този контекст европейските правителства трябва да решат какъв е непосредственият им приоритет - имунизиране на нискорискова възрастова група или елиминиране на действащите и потенциалните огнища на коронавируса извън Европейския съюз. Тази седмица американските регулатори одобриха прилагането на ваксината на „Пфайзер“ и „Бионтех“ на деца от 12 до 15 години. Европейската агенция по лекарствата ще се произнесе през юни, а може би още в края на този месец.

„Това е огромна дилема. Може би някои деца имат здравословни проблеми, може някои да са по-уязвими по отношение на Covid. Но като цяло децата не бяха засегнати тежко от пандемията. Така че всяка доза, която даваш на лице под 18 години, може да се окаже доза, която може да спаси живот някъде в чужбина. От морална гледна точка изборът е наистина труден, нали“, посочва Наташа Лодър.

До 1 септември 92 от най-бедните държави и територии трябва да получат 1 милиард дози ваксини, а до средата на 2022 година - повече от 2 милиарда дози, уточни през седмицата Независимата група за готовност и реакция при пандемии, която бе учредена миналия септември от генералния директор на Световната здравна организация. Препоръката изглежда нереалистична.

„Има такъв израз: „Идеалното е враг на реалното“. Реалното, т.е. постижимото, е да ваксинираме здравните работници по света, които са миниатюрна част от населението, а след тях и възрастните, които също не са чак толкова много в по-бедните държави. Няма да ни трябват чак толкова много ваксини, за да постигнем това. Трябват ни ваксини и за страни и райони с хуманитарни кризи. Но, все пак, можем да притъпим жилото на тази пандемия и без да ваксинираме 70 процента от хората навсякъде“, подчертава Лодър.

Дори изпълнението на по-малко амбициозни цели е сериозно предизвикателство в момента. Индия - един от основните износители на ваксини, ограничи драстично износа с изострянето на пандемичната криза през март. Едва в края на април, под впечатление от случващото се в Индия, Съединените щати обещаха, че ще разхлабят ограниченията си върху износа на ключови суровини и материали за ваксините. Русия се опитва да ускори доставките за Индия и от вчера започна поставянето на "Спутник V" в Хайдарабад. От големите износители остават Китай и Европейският съюз.

Досега Европейският съюз според Урсула фон дер Лайен изнася толкова ваксини, колкото предоставя на собствените си граждани. По данни от 21 април - дори с 37 милиона дози повече. Към 11 май са били изнесени около 200 милиона дози, съобщи заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович. Над 40 държави са се облагодетелствали от това, въпреки режима на реципрочност и пропорционалност, въведен миналия месец. Но този експорт е силно концентриран и не в полза на по-бедните държави. До миналия месец над 50 на сто от ваксините, произведени в Европейския съюз, т.е. над 80 милиона дози, са отишли в страни като Япония, Великобритания и Канада. А за шестте балкански държави на запад от нас са отредени общо 650 000 дози от май до август.

В съобщението на фон дер Лайен от миналата събота има признаци, че този дисбаланс ще бъде коригиран. Освен за засилване на имунитета на вече ваксинираните европейци и за ваксиниране на непълнолетните, част от договорените преди седмица 1,8 млрд. дози от „Бионтех“ и „Пфайзер“ ще бъдат отделени за страни с ниски доходи.

ЕПА/БГНЕС

Износът на ваксини от Европа трябва да се разшири, предвид риска от появата на нови варианти на коронавируса в чужбина, твърди Маартен Постма. Но възможностите за пренасочване на експорта са обективно ограничени, смята Наташа Лодър:

„Производителите на ваксини - много от тях като „Пфайзър“, „Модерна“ и „Джонсън и Джонсън“ са базирани в Съединените щати - взеха решение да изградят снабдителните си вериги в страни, в които ще са сигурни, че не само ще могат да произвеждат ваксините, но и да ги изнасят по света. А Европейският съюз се ангажира да остави границите си отворени за експорта. Именно затова фармакомпаниите се установиха в Европа.

Ако сега Евросъюзът забрани на тези компании да изпълняват договорите си, ще даде на всички производители да разберат, че не може да му се има доверие. А и ваксините не са Европейския съюз, а на компаниите-производителки.“

Временна частична отмяна на патентите на ваксини може да се окаже от огромно значение за преодоляване на риска от вариантите на коронавируса, които възникват в по-бедните и по-слабо ваксинирани части на света, смята Маартен Постма. Но предложението, с което Съединените щати излязоха в началото на този месец, е силно противоречиво. Според привържениците му, начело с Индия и Южна Африка, които вече повече от половин година водят битка, за да го наложат в Световната търговска организация, това е необходимото условие за появата на повече производители и на повече и по-евтини ваксини, така необходими в по-бедните държави. Скептиците сочат, че колкото и да са производителите, продукцията ще остане ограничена заради недостига на суровини, материали, технологии, ноухау, квалифициран персонал. Осигуряването им може да отнеме повече от година. Самите преговори за патентите ще отнемат най-малко половин година. Германия е категорично против отмяната на патентите, което според нея ще убие стимула за иновации и адаптиране на ваксините срещу новите варианти на коронавируса. Според генералния директор на СТО Нгози Оконджо-Иуала за споразумение може да се говори едва през декември.

Трудно е да се прецени дали си струва Европа да подкрепи Съединените щати за временна частична отмяна на патентите. Едно е сигурно - такава мярка ще има време да проработи, ако пандемията действително продължи с години. Дали компромис е възможен? Според проф. Маартен Постма това зависи най-вече от компаниите-производители, които разполагат и с технологиите, и с познанията, без които отмяната на патентите е празен жест.

„Премахване на патентите може да помогне, но е необходимо съгласието на фармацевтичната индустрия. Цялото производство на лекарства и ваксини е организирано по капиталистически начин. А патентите са от ключово значение за приходите на компаниите.

Мисля, че компаниите осъзнават в каква извънредна, уникална ситуация се намираме. Ако изобщо някога е имало шанс за отмяна на патентите, той е именно сега, през пандемията от коронавируса.“

Чуйте и звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зрелостници от Украйна и Молдова не успяха да положат онлайн изпита по български език

Дванадесетокласници от български произход от Украйна и Молдова сигнализират за сериозни проблеми, съпътствали онлайн изпита за владеене на български език. За първа година този тест се провежда в електронен формат . Още по време на пробните изпити са били регистрирани сигнали от преподаватели и родители, че платформата не работи добре...

публикувано на 23.06.21 в 07:44

Преслав Райков: Икономическият шок предстои в Европа

Американската икономика има резерв още няколко месеца да абсорбира покачване на инфлацията, заяви в 16-тия брой на подкаста „На всяка цена“ финансистът Преслав Райков , който следи отблизо дейността на централните банки. По думите му в момента инфлацията расте заради проблемите по веригите за доставки и поскъпването на суровините в..

публикувано на 22.06.21 в 15:33

Полярният мечок Миша и пандата Маша ще радват децата в "Магичен цирк"

В рамките на летните месеци от "Stars of the magic" са подготвили изцяло иновативен спектакъл наречен "Магичен цирк" , който ще се покаже в няколко по-малки града на България.   Представлението вече беше представено в град Пещера. Предстои спектакълът да се играе пред публика и в Приморско, Роман, Ябланица, Килифарево, Златарица, Смолян..

публикувано на 22.06.21 в 15:15
Събор на овцевъдите

Овцевъди се събраха на събор

Кукери от Разлог прогониха злите сили и дъжда при откриването на деветото издание на Националният събор на овцевъдите , който се проведе край Петропавловския манастир до Лясковец. Повече от хиляда чистопородни животни показват фермери от цялата страна, а под мотото „Български храни от български суровини“ се предлага изобилие от кисело мляко,..

публикувано на 22.06.21 в 14:30

Трябва ли да има велоалея на бул. "Витоша"

Защо на булевард „Витоша“ да не може да има велоалея - този въпрос се обсъжда в социалните групи за велосипедисти в София. След ремонта преди години, минаването с велосипеди беше забранено по Витошка. А нарушителите получават глоби. Илиан Петров е колоездач, от онези, които обичат да карат велосипеди, но не само за удоволствие, а и..

публикувано на 22.06.21 в 12:35
Сладоледът е от продуктите, в които се добавя титанов диоксид

Предлага се забраната на титановия диоксид като хранителна добавка

В свой анализ европейския орган по безопасност на храните предупреди, че оцветителят Е171, или титанов диоксид, в храните не е безопасен .  Изследването е в рамките на продължаваща преоценка на разрешените преди 2009 г. за употреба в ЕС оцветители за храни. На ниво работна група по добавки в храни към Европейската комисия е било взето решение..

публикувано на 22.06.21 в 11:30
Стоилко Апостолов

Стоилко Апостолов: Не трябва да си заравяме главите в пясъка, а да планираме екологичното земеделие

"И в трите основни зърнени култури сме в топ 10 в света – това не било дори в най-силните години на комунистическото кооперативно стопанство“, коментира в „Преди всички“ Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Преди дни пред „Хоризонт“ Апостолов съобщи, че България се нарежда в челната десетка в..

публикувано на 22.06.21 в 09:58