Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учителка разгадава и пресъздава изчезнали шевици и бродерии

Магдалена Чамурджиева
Снимка: Здравка Маслянкова

С математическа прецизност учителка от Велико Търново разгадава и пресъздава изчезнали шевици и бродерии. Магдалена Чамурджиева се научила да шие от дете, а днес е една от малцината българки, които владеят майсторството на ръкоделия, правени преди хилядолетия.

Учителка по информатика в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново се „запалила“ по възстановките на исторически събития преди години от съпруга си Милен, който е от основателите на клуб „Традиция“ и на сдружение „Търновци“. Казва, че пресъздава домашните текстилни занаяти на предците ни: 

Това са занаяти, които не подлежат на търговия и се усвояват от всяка жена и се работят вкъщи, но не се продават на сергията до един момент, когато вече започват да стават обект на търговия, но това е след буржоазните и техническите революции в края на XIX век, когато жените спират да тъкат, купуват си готово платно, спират да предат, купуват си готови прежди“. 

За шевиците на българките от Средновековието Магдалена Чамурджиева разказва, че една от характерните им черти е, че са върху лен и коноп, дори върху коприна, а не върху памучна основа, заради много високата цена на тази суровина:  

Малко по-груби са нещата, но много от бодовете са съществували още преди X век. Най-старата бродерия, която аз съм виждала, е от IV век и е коптска, но по принцип за най-старата намерена се води една бродерия, намерена при погребението на Тутанкамон, тя е от над 3000 години пр.н.е. На мен не ми прилича на бродерия, на мен ми прилича по-скоро на някакви апликации“. 

Жените преди столетия също са ползвали познатите ни днес бод зад игла, тропоска, бодовете за запълване, но има съществени разлики и бодове, които вече не се използват, разказва изследователката на бродериите: 

Бод „Байо“, с който е избродиран гобленът от Байо – това е картина 80 см на 60 м, в която се описват нашествията през 1066 г. и превземането на Англия от нормандците. Характерна е с това, че се полагат конци, с прикрепчета се захващат за материята като покриват много хубаво площта без да има опакова страна, конците са само отгоре без да се губи от долната страна конец“. 

 Магдалена Чамурджиева Снимка: Здравка Маслянкова

Част от бродериите на различните народи още от времената преди Христа са свастиките. Те са слънчев символ и не са натоварени с негативната енергия, която им преписваме от нацизма, обяснява Магдалена Чамурджиева. Усвоила е различни скандинавски техники за бродерии, които е разучавала от техническата документация на археологически разкопки. Над три десетилетия тя проучва, описва и изпробва различни техники на шевици и бродерии от всички краища на света: 

Бях на четири-пет години, когато едната баба ме научи да плета на две куки. После другата баба ме научи да плета на една кука, после ме научиха да бродирам на кръстчета. Някъде като студентка се запалих да търся стари техники, защото ние не познаваме  много голяма част от тях като например плетенето на дантели със совалки. В Средновековието има различни начини за плетене на мрежи, много интересни. Лесни и интересни, но са се изгубили във времето. Смятам, че познавам почти всички техники за изработка на всякакви ръкоделия, но ми е отнело много време. Имам един скрит със захванати мотивчета, които някой ден ще стигнат до по-голяма реализация. Правя го за удоволствие, не го правя с комерсиална цел. Интересно ми е да го проучвам, да го описвам, да го пробвам“.  

Снимка: Здравка Маслянкова

В бродериите и ръкоделията има много математика и логика, казва Магдалена Чамурджиева. Работата е стъпка по стъпка, както са алгоритмите в математиката и програмирането, обяснява учителката по точните науки защо хобито ѝ да изследва и усвоява текстилните занаяти на предците ни е напълно съвместимо с нейната професия: 

Много пъти ми се е налагало да обяснявам примерно нещо плетено по-особено, с дупчици, по-ажурно на човек, който има проблеми с логиката, и е много трудно. Той успява да научи, да имитира, но, ако попадне в малко по-странна ситуация, вече не може да имитира и не може да го измисли, логически да стигне до извода как да го направи. Така че можем да кажем, че математиците са най-добрите плетачи и майстори на бродерии, но стига да имат желание. Има общо и с инженерството, с физиката. Човек не може да овладее технологията на тъкане, ако не може да мисли логично, че едната нишка ще е отгоре, а другата ще е отдолу, за да не се разпаднат“. 

Снимка: Здравка Маслянкова

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Монумент в Молдова в памет на жертвите от  аварията в Чернобил

Плътно информационно затъмнение у нас 7 дни след идването на облака от Чернобил

38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е  преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години.  В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..

публикувано на 26.04.24 в 10:35
Снимката е илюстративна

Община Божурище и местната общност - съюзени срещу канадски инвеститор. Събират подписи за референдум

Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..

публикувано на 26.04.24 в 07:14

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30