Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още за казуса с Яйлата

Снимка: Мая Щърбанова

Листът с нарушения в Министерството на културата, оказва се, е огромен, заяви преди седмица в ефира на БНР служебният министър Велислав Минеков.

Сред тях е и проектът за съхраняване на културно-историческото наследство на Националния археологически резерват „Яйлата“ в община Каварна. Той е изпълнен през 2014 година, парите за него са осигурени от Оперативната програма „Регионално развитие“. Отпуснатата сума, според документите, възлиза на 2 131 219 лева, а изплатените средства са 1 660 400 лева. Три са били основните задачи по проекта – изграждането на каменни пирамиди, които да бележат границите на Яйлата, укрепването на каменната църква, както и реставрацията на крепостната стена.

Резерватът „Яйлата“ е едно от най-красивите места по северното Черноморие, място, което привлича с неподправената хубост на природата, както и с наситеността от исторически факти и археологически находки, които принасят допълнителен чар на местността. Яйлата е стъпила на 300 декара приморска тераса, отделена от морето с 60-метрови скали. Внушително, впечатляващо, диво кътче, което е предпочитано място за разходка на хиляди туристи всяка година. И може би точно затова към качествата на резервата е решено да се добави и още едно – то да се превърне в модерна европейска атракция. Така е записано и в проекта „Яйлата – Античната врата на Добруджа“, завършен през 2014-та година, когато кмет на община Каварна е Цонко Цонев.

Първите редовни археологически разкопки на Яйлата са проведени през 1980г. Тогава са проучени пещерните жилища, некрополите, ранновизантийската крепост. В тях участие взема и художникът Владо Руменов, един от най-изявените противници на проекта за възстановяване на културно-историческото наследство на Яйлата, още по време на неговото изпълнение.

"Това което се намери, се консервира във вида, в който се намери, за да не се руши повече. Евентуално, ако има паднали камъни, те се слагат върху зида, с което се приключва", посочи в "Хоризонт до обед" Руменов.

Срещу противниците и в защита на проекта на Яйлата застана тогавашният кмет на Каварна Цонко Цонев, който определи в интервю за БНР думите на проф. Минеков като лъжи.

Снимка: Мая Щърбанова

"Да, много ни харесва, много са величествени моите впечатления от крепостите как са изградени, колко са широки и високи, на самия морски брят и е като спуснати от горе се чувстваме, не съм получила допълнителна информация тук, но ние сме си събрали като туристи преди това нужната информация. Прави ми впечатлеине, че е достроявано, но е хубаво, че хората се грижат, за да остане. Не съм харесвал никога дострояване, защото не може да се напасне както е било в миналото, не изглежда добре, трябвало е да бъде консервирано във вида, в който е намерено", казаха пред БНР туристи, посетили резервата „Яйлата“.

И след като служебният министър на културата проф. Велислав Минеков категорично заяви, че ще даде проекта „Яйлата – античната врата на Добруджа“ на Европейската прокуратура, той допълни и че се надява да има последствия. Не толкова оптимистично се чувства по въпроса обаче Владо Руменов:

"Нито някой ще бъде наказан, нито някой ще върне пари, нито тези камъни ще бъдат съборени. Само ще се вдигне медиен шум, което не е лошо", смята Руменов.

Независимо от споровете относно целесъобразността на изразходените пари, тяхната конкретна сума, за бутафория или за опазване на историческото наследство говорим, факт е, че на Яйлата никой не дава информация на туристите относно обектите, които могат да се видят там, част от нарисувания маршрут е недостъпен, а стъклените парапети, изградени вероятно само за сигурност на хората, но не и с претенциите за античност, са изпочупени. Остава ни да се любуваме на наистина величествената природа, която поне до този момент не е засегната от човешката дейност.

Още по темата в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

18 хиляди дървета ще бъдат засадени в Кипър за борба с климатичните промени

В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари.  Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..

публикувано на 24.11.24 в 03:26
29-ата климатична конференция в Баку, Азербайджан

Нова сделка за климата бе постигната в Баку след извънредни преговори

Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..

публикувано на 24.11.24 в 02:18
Проект

Благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите"

Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем.  Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..

публикувано на 23.11.24 в 09:30

Как се борят с мръсния въздух в Лондон

Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..

публикувано на 22.11.24 в 06:51
Евгения Ташева

Евгения Ташева: Сякаш има паралелни реалности при управлението на отпадъците

" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..

публикувано на 21.11.24 в 18:16
Натали Петрова-директор на фестивала

В Банско започва най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения

Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..

публикувано на 17.11.24 в 05:30

Финансите ще са ключовата тема на 29-ата климатична конференция

29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..

публикувано на 11.11.24 в 00:05