Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още за казуса с Яйлата

Снимка: Мая Щърбанова

Листът с нарушения в Министерството на културата, оказва се, е огромен, заяви преди седмица в ефира на БНР служебният министър Велислав Минеков.

Сред тях е и проектът за съхраняване на културно-историческото наследство на Националния археологически резерват „Яйлата“ в община Каварна. Той е изпълнен през 2014 година, парите за него са осигурени от Оперативната програма „Регионално развитие“. Отпуснатата сума, според документите, възлиза на 2 131 219 лева, а изплатените средства са 1 660 400 лева. Три са били основните задачи по проекта – изграждането на каменни пирамиди, които да бележат границите на Яйлата, укрепването на каменната църква, както и реставрацията на крепостната стена.

Резерватът „Яйлата“ е едно от най-красивите места по северното Черноморие, място, което привлича с неподправената хубост на природата, както и с наситеността от исторически факти и археологически находки, които принасят допълнителен чар на местността. Яйлата е стъпила на 300 декара приморска тераса, отделена от морето с 60-метрови скали. Внушително, впечатляващо, диво кътче, което е предпочитано място за разходка на хиляди туристи всяка година. И може би точно затова към качествата на резервата е решено да се добави и още едно – то да се превърне в модерна европейска атракция. Така е записано и в проекта „Яйлата – Античната врата на Добруджа“, завършен през 2014-та година, когато кмет на община Каварна е Цонко Цонев.

Първите редовни археологически разкопки на Яйлата са проведени през 1980г. Тогава са проучени пещерните жилища, некрополите, ранновизантийската крепост. В тях участие взема и художникът Владо Руменов, един от най-изявените противници на проекта за възстановяване на културно-историческото наследство на Яйлата, още по време на неговото изпълнение.

"Това което се намери, се консервира във вида, в който се намери, за да не се руши повече. Евентуално, ако има паднали камъни, те се слагат върху зида, с което се приключва", посочи в "Хоризонт до обед" Руменов.

Срещу противниците и в защита на проекта на Яйлата застана тогавашният кмет на Каварна Цонко Цонев, който определи в интервю за БНР думите на проф. Минеков като лъжи.

Снимка: Мая Щърбанова

"Да, много ни харесва, много са величествени моите впечатления от крепостите как са изградени, колко са широки и високи, на самия морски брят и е като спуснати от горе се чувстваме, не съм получила допълнителна информация тук, но ние сме си събрали като туристи преди това нужната информация. Прави ми впечатлеине, че е достроявано, но е хубаво, че хората се грижат, за да остане. Не съм харесвал никога дострояване, защото не може да се напасне както е било в миналото, не изглежда добре, трябвало е да бъде консервирано във вида, в който е намерено", казаха пред БНР туристи, посетили резервата „Яйлата“.

И след като служебният министър на културата проф. Велислав Минеков категорично заяви, че ще даде проекта „Яйлата – античната врата на Добруджа“ на Европейската прокуратура, той допълни и че се надява да има последствия. Не толкова оптимистично се чувства по въпроса обаче Владо Руменов:

"Нито някой ще бъде наказан, нито някой ще върне пари, нито тези камъни ще бъдат съборени. Само ще се вдигне медиен шум, което не е лошо", смята Руменов.

Независимо от споровете относно целесъобразността на изразходените пари, тяхната конкретна сума, за бутафория или за опазване на историческото наследство говорим, факт е, че на Яйлата никой не дава информация на туристите относно обектите, които могат да се видят там, част от нарисувания маршрут е недостъпен, а стъклените парапети, изградени вероятно само за сигурност на хората, но не и с претенциите за античност, са изпочупени. Остава ни да се любуваме на наистина величествената природа, която поне до този момент не е засегната от човешката дейност.

Още по темата в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ейдън Шарън, директор на

Ейдън Шарън за "Деня на Земята": Да се намали с 60% производството на пластмаса до 2040 г.

"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..

публикувано на 22.04.24 в 11:37
Марина Великова

Марина Великова показва "Ледовете на Антарктика" на Моста на влюбените

Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..

публикувано на 19.04.24 в 09:54

Кипър: Обсъждат използване на ИИ за почистване на морските води

Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..

публикувано на 15.04.24 в 08:33

Екологични организации определиха законопроект за лобистки и излизат на протести

Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..

публикувано на 12.04.24 в 15:14

България ще въвежда депозитната система за пластмасови бутилки. Какво предстои?

До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки.  В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..

публикувано на 04.04.24 в 12:15

Може ли да се постави фотоволтаичен покрив на Екомузея с аквариум в Русе?

Фотоволтаичните системи са едно от решенията, с които можем да компенсираме вредата на човешката дейност върху природата. Все повече обществени сгради се захранват с възобновяеми енергийни източници и това е модел, който показва ползата от тази технология. Дали в Екозумея с аквариум в Русе има възможност за такава система и как може да се случи..

публикувано на 17.03.24 в 08:25

Столичната община приема проекти за интегрирано градско развитие до 9 май

Столична община приема проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027 Столичната община в качеството си на териториален орган по подбор на проектни идеи по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР 2021-2027, кани всички заинтересовани страни за подаване на проектни идеи по Приоритет 1 на ПРР за изпълнение..

публикувано на 14.03.24 в 13:05