Хореографът Кевин Джийн търси идентичността в спектатъла „По същество“

Хореографът Кевин Джийн гостува в София по покана на фестивала "Антистатик". Неговият спектакъл "По същество" беше представен на 29 май в НДК.

"Спектакълът „По същество“ обръща внимание на идентичността, на изграждането на идентичността на хората и по-специално на мъжката, за смисъла, за това как се изграждат от раждането им, какви са връзките и поведението им. И аз именно тръгвам от моята опитност в живота и моето тяло. Въпросите, които са ме вълнували и продължават да ме вълнуват и които споделям с публиката. Смятам, че е необходимо да се разглежда изграждането на мъжа и поведението му, за да има по-справедливо отношение, повече разбиране, повече равенство и да престанем да сме в рамките на властта и дискриминацията, които стават все по-силни в обществото", каза за БНР Кевин Джийн.

По думите му феминистките движения съществуват от десетилетия, дори от векове.

"Днес те съществуват, силни са, смятам, че ситуацията не се променя и се наблюдава все така постоянна дискриминация в нашето общество и става все по-голяма, защото мъжете не искат да се размърдат, тъй като разбраха, че е изгодно да си стоят в тази позиция. И се наблюдава по-скоро активна или пасивна съпротива, за да може по един или по друг начин да запазят привилегиите и властта си. От себе си съдя, че това да си съюзник на феминистичната кауза, е необходимо, но не е достатъчно. Смятам, че един мъж или полумъж от самото си раждане трябва да приеме или да се откаже от привилегиите си, за да  има повече справедливост и равенство. А мен това ме вълнува много, тъй като аз не понасям несправедливостта, неравенството, смятам, че трябва да се работи активно в посока на едно по-равноправно общество, а не с толкова насилие, да е по-малко сексистко и по-малко болезнено", допълни Джийн в специално интервю за предаването "Нощен хоризонт".

Той коментира, че спектакълът "По същество" обръща внимание на идентичността, на изграждането на хората:

"И аз именно тръгвам от моята опитност в живота и моето тяло. Въпросите, които са ме вълнували и продължават да ме вълнуват и които споделям с публиката. Смятам, че е необходимо да се разглежда изграждането на мъжа и поведението му, за да има по-справедливо отношение, повече разбиране, повече равенство и да престанем да сме в рамките на властта и дискриминацията, което става все по-силно в обществото".

Той коментира, че има силна дискриминация във Франция. Има сексизъм, расизъм.

"Франция притежава все още колонии и трудно се справя с колониалното минало. Повечето ръководни позиции се заемат от мъже,  винаги има дискриминация при заплащането - жените винаги получават по-малко. При еднаква диплома жената пак получава по-малко. Това е един илюзорен образ, който е създала Франция и има още много да се работи в тази насока. Всъщност привилегированите хора трябва да се запитат дали искат да са свидетели на тези привилегии и искат ли  да продължава това неравенство, вместо да осъзнаят и да преосмислят привилегиите и да ги разпределят и да слязат от пиедестала на привилегированите. Да отстъпят място на другите, а не да са в позицията на привилегировани".

Кевин Джийн подчерта, че е участвал в акции за подобряване на трудовите условия, опълчвал се е срещу лошите условия на труд, борил се е за по-добри условия на труд, по-добро заплащане, за правата на безработните, за жените.

"В моето семейство синдикалната традиция е силна и винаги сме участвали в протести. Напоследък не искам да се гневя или да избухвам, защото това са много силни емоции - те са важни и трансформиращи енергии и са основателни! В тази пиеса искам да предизвикам радостта, удоволствието и еротизма като източник на промяна и развитие. И ето тук аз търсех  да предизвикам удоволствието, радостта и насладата, усмивката и това ми харесва и се надявам, че вие също ги доловихте. Дано да съм успял да обхвана въпросите за идентичността, изграждането и то по-задълбочено социалните взаимоотношения, властта, силата, които са от другата страна на дискриминацията, но запазвайки радостта и удоволствието във всичко това и със силата на еротиката".

Той заяви, че за първи път поставя спекатакъла на сцена.

"Най-голямото предизвикателство за нас беше да представя моите вълнения, въпроси с него и с нея и да разбера как всеки от тях възприема реагира по специфичен начин, развивали сме се по различен начин, така че със сигурност има различия, има и общи неща и разлики, но най-важното за нас беше създаването на доверие. Не може да си наложим да имаме доверие един спрямо друг, то се постига с усърдна работа стъпка по стъпка. Много обсъждахме, променяхме, обменяхме идеи и чрез доверието успяхме да достигнем до близост, до интимност, и всичко това с цел да постигнем и да споделим знания, като си взаимодействаме чрез танца, понякога заставайки в уязвима позиция, на власт, вглеждайки се втренчено или излагащи телата на показ".