Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ивайло Калфин: Не очаквам 2024 г. България да стане член на еврозоната

Целта не е да влезем в Шенген, за да си закачим значка, че сме там, коментира бившият вицепремиер

Ивайло Калфин
Снимка: БГНЕС

Не очаквам 2024 година България да стане член на еврозоната - това каза пред БНР Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, бивш министър на социалната политика и бивш вицепремиер. 

„Тази година, общо взето, си я измислихме ние.“

Добре е да се готвим за участие в еврозоната, но не да влезем с политически натиск или политическа уговорка, коментира Калфин в предаването „Преди всички“.

„Да бъдем готови, означава българската икономика да се доближи до европейските по доходи и производителност.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има план и стратегия, но в тях не се говори какво правим и какво променяме в икономиката и политиката на доходите, за да се доближим, изтъкна Ивайло Калфин.

Ако влизаме в еврото, за да забравим за лева - това не е добра идея. Ако влизаме, за да дадем повече възможности за икономиката си - това е нещо, което си заслужава.“

Т.нар. чакалня за еврозоната ERM II не е място за чакане, а за много активна работа, напомни той.

„Имаме достатъчно време, вместо да се вторачваме в срокове, да помислим как може икономиката ни да тръгне нагоре. Като кажем – България е бедна, виждаме колко много средства могат да се пилеят през бюджета, вместо да отидат където трябва. Има много какво да се направи, за да се подобри средата и доходите на българите.“

Не трябва да имаме свръхочаквания за влизане в Шенген, смята още Калфин. Според него не трябва да си превеждаме призива на Европейския парламент като скорошно решаване на проблема, който е по-дълбок – да сме сигурна държава не означава само добра дипломация, а работещи институции.

„Той е в интерес на България, не е да влезем, за да си закачим някоя значка в Шенген.“

Снимка: Ани ПетроваПенсионната система трябва да се върне обратно към логиката си, подчерта Ивайло Калфин. 

„Логиката е, че пенсионното осигуряване е вид спестяване. Това не са пари, които се дават като данъците на държавата и тя ги харчи за други неща. Човек, докато работи, се осигурява, и след като спре вече да работи, когато е възрастен и няма възможност да получава доходи от труд, това негово спестяване му се връща обратно.“

Като всяко спестяване пенсията би трябвало да зависи от това колко пари сме спестили, върху каква сума сме се осигурявали и колко дълго сме го правили, уточни Калфин.

През последните години близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия, независимо от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността, подчерта бившият социален министър.

Според Ивайло Калфин антикризисните 50 лева, които се дават като добавка към пенсиите, допълнително са объркали пенсионната система, защото е трябвало да бъдат давани като социални помощи.

Целта на пенсионното осигуряване не е да се дават някакви пари, независимо дали с тях може да се преживее или не, а да се следи т.нар. заместващ доход – колко от дохода докато работим ни остава след пенсиониране, подчерта Калфин. По думите му в момента е под 40%, а целта е да стигне 60-70%, „така че да може да си позволи в пенсия ако не живот в охолство, поне не в мизерия“.

Според Калфин действия, каквито се предприемат от 2018 година насам лишават пенсионната система от абсолютно всякаква логика.

„За мен е важно да се приеме методът, по който пенсиите да се увеличават. Който да бъде постоянен и колкото пари има в бюджета да се отделят, да отиват по този метод, за да бъдат справедливи пенсиите. А хората с ниски пенсии трябва да получават допълнително подпомагане по линия на социалната система.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Българска народна банка

Приет е проектоплан за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г.

БНБ информира, че е приет проект за Национален план за въвеждане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г.  Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане на еврото ще съвпада с въвеждането му като официална..

публикувано на 30.06.21 в 17:56
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите...

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори..

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си,..

публикувано на 23.04.24 в 09:11