Избирателна активност от 37,6% към 20 ч., отчита екзитполът на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, която е партньор на БНР в изборния ден и следи движението на вота и разпределението на силите към бъдещите мандати за 46-ото НС.
Към същия час на изборите на 4 април данните на „Галъп“ сочеха, че 48,1 на сто от избирателите са отишли до урните.
Към 17,00 часа избирателната активност в страната бе 29,1%, показваха данните на агенцията.
"Това е доста под активността, отчетена на изборите на 4-ти април, когато тя беше с повече от 10 процентни пункта по-висока. Наистина разликата е доста голяма", коментира Светлин Тачев от "Галъп интернешнъл".
Към 15.00 часа избирателната активност беше 24,8%.
Юлиана Гальова от „Галъп интернешънъл болкан“ коментира за БНР:
„Прави впечатление по-ниската избирателна активност към момента...Може да направим и кратко обобщение за профила на гласоподавателите - в момента до урните в най-голяма степен отиват хората, които са в активна възраст. Знаем, че е по традиция по-възрастните упражняват правото си на глас рано сутрин, а от друга страна, отчитайки топлите часове, има вероятност повече хора да гласуват следобедните.
Наблюдава се, че най-активни към момента(17 часа) са избирателите в областните центрове. Разбира се, не би следвало да хиперболизираме избирателната активност, просто до голяма степен това е отражение и на демографската структура спрямо останалите населени места“.
По-рано Светлин Тачев отбеляза.
Сутринта излязоха малко повече хора, отколкото на предишните избори. Вероятно в по-късните часове, когато и хладината ще е по-голяма, ще излязат и повече хора да гласуват".
Гласоподавателите по-скоро не са притеснени от коронавируса, посочи Тачев.
Той припомни, че 3 400 000 души гласуваха през април и това беше добра активност предвид ситуацията – пик на коронавирусната инфекция.
Към 13:00 часа избирателната активност беше 19,9%."Малко по-висока сме измерили на предходните избори – 21,7%. Към момента малко се забавя активността. Това до голяма степен може да се дължи на самия сезон. Към този момент в по-голяма степен са гласували твърдите ядра на партиите. Очакваме да се активизират следобед хората, които в последния момент са решили за кого да гласуват, а също така младите. Жителите на столицата в по-голяма степен най-вероятно ще излязат да гласуват", каза за БНР Яница Петкова от агенция "Галъп интернешънъл болкан".
Към 11:00 часа активността беше 13,3%, обясни по-рано днес изпълнителният директор на "Галъп Интернешънъл Болкан" Първан Симеонов. Той отчете, че в началото на изборния ден активността е била по-висока, отколкото на вота през април:
"Активността се движи в рамките на очакваното в изборите на 4 април. Следобедът ще е решаващ. Тогава ще проличи дали активността потегля нагоре или надолу. Сутринта беше малко по-висока, отколкото отчетохме предишния път. Това вероятно се дължи и на хубавото време. Следобед ще знаем, първо, защото тогава ще има по-голямо натрупване и, второ, защото различните електорати, които този път са интересни, са и много различни като навици. На 4 април до обяд имаше една картинка, а следобед - съвсем друга, към края на деня стана трета. Днес активността се движи в рамките на очакваното и на това, което помним от 4-ти април. Като възрастови групи не виждане нищо неочаквано, като типове електорати, като навици… Рано сутринта в извадките натежаха по-дисциплинирано гласуващите. Следобед и особено вечерта очакваме по-динамично гласуващите, решаващите до последно, избиращите до последно. Тогава вероятно ще можем да кажем и какъв е делът на тези, които са избрали в последните няколко дни. Надявам се да можем да видим и каква е величината на проблемите с машините. На мен ми се случва, че за момента тази величина не е особено сериозна."
"Малко по-високо се движи избирателната активност към 9 ч. спрямо тази на предишните избори – преди на 4 април към този час активността беше 5 на сто, сега е 6 на сто".
Чрез екзитпола ние ще имаме по-бързо резултатите и още в 20.00 часа ще имаме ориентир какво се е случило, каза той и призова хората да откликват на молбите на анкетьорите, защото "екзитполът и паралелното броене са още една гаранция за честността на вота", а опасност от заразяване няма.
Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...