Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Режисьорът Михал Знаниецки: Да Понте и Моцарт сякаш са били от страната на жените в днешното движение Me Too

На 24 юли на фестивала Opera Open на сцената на Античния театър в Пловдив ще бъде представена новата продукция на операта „Дон Жуан“ от Моцарт на Пловдивската опера – постановка на големия полски режисьор Михал Знаниецки и неговия екип в сътрудничество със световноизвестния художник сюрреалист Рафал Олбински.

Имах щастието да се срещна с Михал Знаниецки за първи път на фестивала на крепостта Масада в Израел през 2014 г., където гледах постановката му на операта "Травиата" от Верди. След това на оперния фестивал „Барток плюс“ в Мишколц през 2017 – „Въртящата се стая“ на Золтан Кодай, и през 2018 – „Барток триптих“, т.е. балета „Дървеният принц“, пантомимата „Чудният мандарин“ и операта „Замъкът на херцога Синята брада“. Трите музикално-сценични творби на Бела Барток бяха обединени в цялостна концепция на основата на психоанализата на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, за която можете да прочетете и да чуете тук. В навечерието на премиерата на „Дон Жуан“ на Античния театър в Пловдив с удоволствие продължихме нашето интервю отпреди три години за предаването за музикално-сценични изкуства "Каста дива".

Г-н Знаниецки, може ли да се каже, че имате специален интерес към психоанализата и продължавате ли да изследвате темата за тъмната страна на човека?
„Темата за Дон Жуан е универсална. Това е нещо важно, което всички носим у себе си. Дон Жуан е във всяка епоха, във всяко преживяване. За мен това е десетият или единайстият "Дон Жуан". Поставял съм го в различни страни, по различно време и всеки път отивам все по-дълбоко и по-дълбоко в разкриването му, съгласно Фройд, като символ на съблазняване и безсилие. Дон Жуан е характер, който дава огромно поле за анализа. За мен наистина е забавно да го пресъздавам. Всеки път, когато го правя, откривам нови неща и за нас – за артистите, мъжете, жените, публиката… Така че, да, продължавам в това изследване и на тъмната страна, и на маската, която показваме на света.“

В новата постановка правите и връзка между комплекса Дон Жуан и движението Me Too. Как я виждате?
„Това е много съвременно звучаща опера, защото докато всички възприемат Дон Жуан като легенда, всъщност либретистът Да Понте и композиторът Моцарт ни предлагат нещо друго в драматургията на своята творба. Истинските герои са жените в нея. Донна Анна, Церлина и Донна Елвира изпълняват важните и сложни арии в операта, а горкият Дон Жуан постоянно бяга, постоянно се проваля, не успява да съблазни никого. Ние си мислим, че съблазнява Церлина в дуета „La ci darem la mano“, но откриваме, че не се получава, защото Церлина излиза с Донна Елвира. Виждаме как един много важен мъж, който се държи толкова добре и съблазнително, губи, а силните са жените. Това е ключът за мен да направя връзката между двете епохи и да говоря за днешните взаимоотношения между мъжете и жените, за движението Me too. В служебните взаимоотношения днес ние имаме властимащи мъже съблазнители, но жените вече имат силата да говорят за манипулациите, за изнасилванията, за мъжката власт. Всичко това си го има в либретото на операта, трябва само да бъде прочетено. Имаме женски хор и балерини на сцената, които се противопоставят на Дон Жуан, защото откриват как той ги е манипулирал в продължение на векове. Интересно е зрителят да открие как Да Понте и Моцарт сякаш са били от тази страна, споделяйки днешната гледна точка на жените към арогантния съблазнител.“

Възприемате ли Дон Жуан като нарцистичен мъж?
„Виждате ли, както Ви казах аз съм го поставял вече 10 пъти, за съжаление днес го виждам като болен човек. Не става въпрос само за нарцистични черти, не е толкова деликатно като анализ, а за истинска сексуална зависимост. Точно затова си позволих важна, според мен, промяна. В първо действие публиката ще види един млад, много привлекателен мъж, който се опитва да намери още и още, и още жени през цялото време със или без успех. Представил съм второ действие 40 години по-късно, т.е. всички са по-възрастни – 60-70-годишни хора. И Дон Жуан продължава, въпреки че вече не може да ходи. Придвижва се в инвалидна количка, но през цялото време говори за жени. Използва виагра, различни достижения на медицината, за да бъде привлекателен и силен. Той е болен човек, който дори да плаче, трябва да продължи да преследва жените и да прави секс. Мисля, че това представлява днешният мъж – в плен на модела, при който дори и много възрастен, трябва да продължава да бъде мъжествен, сексапилен, силен. Това всъщност не е вярно. Ние много често нямаме нужда от това, дори се страхуваме от него. Става въпрос за нашата болезненост да бъдем мъже, каквито всъщност не искаме да бъдем. Мисля, че имаме едно силно второ действие, което следва идеята на Моцарт, че Дон Жуан се скрива от всички в продължение на години. Виждаме Донна Анна след претърпяна химиотерапия, Донна Елвира, която се е обърнала към религията и търси мир и щастие в Бога. Смятам, че е много интересно да проследим темата за тленността на нашия живот, за остаряването и как се справяме с него. Днес имаме различни медицински методи, за да моделираме телата си. Дон Жуан мечтае да види всяка жена гола, да гледа през дрехите й сякаш с рентгенови очила, той е като обсебен от жените. Това е отразено в костюмите в нашата продукция.“
 

Бихте ли представили Вашия екип? Какво цените най-много в изкуството на световноизвестния сюрреалист Рафал Олбински, чиито рисунки са използвани за оперни плакати на Метрополитън и Ла Скала и като корици на престижни списания?
„От 25 години си сътруднича с италианския сценограф Луиджи Сколио. Работим много добре в непознати, различни пространства, каквото е Античният театър в Пловдив. Помолихме Рафал Олбински, който е най-важният за нас – оперните хора, художник сюрреалист да си партнираме в тази продукция. Да създаде цялата атмосфера, в която се осъществява спектакъла, тъй като той самият е обсебен от жените още от началото на своята кариера в Ню Йорк и в Полша. Много съм щастлив, че по улиците на Пловдив е разположена изложба с творби на Рафал Олбински, а на сцената ще видим декори, изградени по негови образи и портрети. Мисля, че ще бъде интересна връзката с този натуралистичен, фройдистки, психологически и психиатричен поглед на артист като Рафал Олбински и че ще се съчетае много добре с моя поглед върху операта „Дон Жуан“.

Какви са първите Ви впечатления от нашата страна?
„Впечатлен съм от еклектизма на Пловдив. Това е съчетание на различни култури и не става въпрос само за архитектурата или паметниците на културата, а и за това, което можеш да почувстваш по улиците като различен начин на мислене, на съществуване, на хранене. Харесва ми! Аз живея в Аржентина, работя в Латинска Америка и имам различен произход. Също така работя в Китай. Там има различен стил на работа и на общуване. В България, в Пловдив, в София се чувствам много добре, много ми е комфортно сред хората, с които се срещам и се старая да го правя не само в театъра с артистите, но и да разговарям по улиците с хора от различни държави, с различен произход и религия. Обичам това! Чувствам се у дома!”

А какво бихте споделили за работата с българските оперни певци?
„Дон Жуан” е труден проект. Както казах, трудно е за певците, които изпълняват разнообразен репертоар, но не толкова моцартов и затова гласовете са по-силни. Това е като да преоткрием заедно творба, която вече познаваме или смятаме, че познаваме. Виждам как всеки ден певците започват да ми вярват все повече, а без доверие е невъзможно да се работи. Така че сега вече можем да открием детайлите в интерпретацията и това е много ползотворна работа!”

В предишния ни разговор през 2018 г. казахте, че обмисляте и гостуване в Софийската национална опера?
„Знам, че моят мениджър е разговарял за различни проекти в Националната опера, но всичко е прекъснато заради пандемията. Ще гостувам в София на “Жената от езерото” и се надявам да имаме бъдещо сътрудничество, но първо трябва да изчакаме ситуацията да се нормализира.”


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Веска Георгиева,началник на Столичния инспекторат

Спомен за Веска Георгиева - отиде си една епоха

Инж. Веска Георгиева често бе определяна като “желязната лейди” от Столичния инспекторат. Тя ни напусна внезапно на 4 юли 2021 година . Колеги, роднини и приятели си взеха последно сбогом с нея в храма "Света София" на 19 юли. "Ще я помним с това, че когато човек иска да постигне нещо, винаги намира начин ", написаха колегите й...

публикувано на 25.07.21 в 07:00
Представяне на „Роден на Великден“ в Брегово

Бойка Асиова посвети книга на живота на децата от сиропиталището „Свети Петър“

Писателката и журналист Бойка Асиова получи награда „Христо Г. Данев“ за „Българска художествена литература“ за роман ѝ „Роден на Великден“. В книгата писателката разказва за живота на децата от сиропиталището „Свети Петър“ край София. „От тези 30 деца, 8 са от моя район - 6 от село Бачево, едно от Баня и едно от Обидим. Жив е сина..

публикувано на 20.07.21 в 10:12

С Майкъл Майндкрайм за книгите-игри

Един литературен жанр среща своя апогей в средата на 90-те години в България. В предпочитано забавление за голяма част от тийнейджърите се превръщат книгите-игри . Това са художествени произведения, в които читателят взима решенията за развитието на фабулата . В една книга си рицар, в следващата елф, в трета футболен треньор, в четвърта..

обновено на 19.07.21 в 12:41

С концерт "Моите песни" започва лятното турне на Коцето-Калки и приятели

"Очакваме публика, която харесва авторската музика, която оценява музиката на "Медикус" от едно време и до днес", каза пред БНР музикантът Костадин Георгиев, известен като Коцето-Калки.  Тази вечер от 20.30 ч. в Нов театър - НДК, Лятна сцена, ще бъде големият концерт "Моите песни", поставящ началото на лятното му турне. Спектакълът ще е със..

публикувано на 16.07.21 в 17:20

Успешен е този, когото хората се радват да видят на улицата

"Коронавирусът не успя да намали желанието на младите хора да имат деца и при нас винаги има работа, което е най-доброто, от работата, която може да съществува в медицина. Отстрани изглежда много странно може би да посрещнеш толкова много живот, но когато започнах работа, това беше доста отдавна имаше висока раждаемост. В нашата болница се..

публикувано на 14.07.21 в 20:00
 Лилия Абаджиева

Лилия Абаджиева: Актьорското обучение е немислимо без Чехов

Студентите на режисьора Лилия Абаджиева от колежа "Любен Гройс" ще играят Чехов . Представлението по разкази на руския писател и драматург е тази вечер на сцена "Максим" на Театъра на Българската армия.  Режисьорката определя преподаването на бъдещите актьори като "вълнение и отговорност" и според нея а ктьорското обучение е немислимо без Чехов ...

публикувано на 09.07.21 в 17:11
Румен Бояджиев-син

Престижна награда за филмова музика на композитора Румен Бояджиев-син

Увертюрата към детската опера "Ледената кралица" на Румен Бояджиев-син , спечели голямата награда на Международния конкурс за филмова музика NGC LAB. Младият композитор успя да се пребори конкуренцията на финала, където имаше участници от Русия, Франция, Южна Корея, САЩ, Израел, Нидерландия, Великобритания, Гърция и Австралия...

публикувано на 09.07.21 в 14:32