В интервю за БНР Везенков уточни, че сме свикнали да адресираме зависимостите към тийнейджъри и възрастни хора, а изведнъж при бебета и подрастващи до 3 или 6-годишна възраст се очертава възможност да развият зависимост, която компрометира цялото детско развитие.
„Досега човечеството не е било изправено пред подобно предизвикателство. Всичко това се случва под бурното развитие на технологиите от една страна и от друга – забавяне на научните изследвания, които показват директните увреди върху детското развитие заради употреба на екраните. Трети фактор е тоталното подценяване на проблема от страна на родители, възпитатели, учители“, коментира доц. Стоян Везенков в предаването „Преди всички“.
Ключовият момент според него е родителите да са информирани от тази сериозна опасност, защото именно те се изкушават да подадат екрана на детето в опит да спечелят време за себе си.
Детето първо трябва да формира езикова система и бурно да развие интелекта си, да бъде в досег с природата, преди евентуално електронните устройства да се използват като инструмент за реално развитие, а не като виртуална среда, в която детето да пребивава.
„Аз лично бих казал 9-10 години, което може да прозвучи крайно, но има достатъчно изследвания, които да потвърдят, че едно гениално дете, да речем, е развило зависимост и го „нормализираме“, става с дефицити, нормално развиващо се дете. Потенциалите, които би могло да развие, са компрометирани“, категоричен е Везенков.
До третата си година детето трябва да има чисто физическо развитие, двигателна активност, а през екрана се стимулират само слухът и зрението – всички останали системи не се развиват, изтъкна специалистът по неврофизиология.
„И детето има халтава походка, няма никаква пространствена ориентация, не се отделя от родителите, с памперси до никое време – до 3-4 годишна възраст, сънят е компрометиран…“
Доц. Стоян Везенков подчерта, че първо трябва да се заложат базови ценности и стойности в чисто неврологичен план.
„Представете си мозъкът е една бяла дъска – каквото напишем тогава, това и ще се случва за целия му живот.“
Много родители използват телефона и таблета като награда, отбеляза доц. Везенков.
„За да може детето да си достави „дигиталния хероин“ като награда. Така се започва. И реално – рано или късно, рискът от развитие на дигитална зависимост просто се случва. Дори 10 минути на ден, една широка врата отваря към виртуално пребиваване дори на една по-късна възраст.“
Според Везенков дете с вече развит интелект само за няколко месеца може да си набави всички дигитални умения и способности, включително да програмира.
„И в 10 клас да дадете на едно дете, което никога не е виждало телефон или компютър, за една година ще надмине всички, които от 3-годишна възраст използват телефони, защото има капацитетът на нервната система и интелектът да усвоява способности, да се учи. Екраните всъщност отучват децата ни и компрометират процеса на учене.“
Сред признаците на развиване на зависимост доц. Стоян Везенков изброи смущения в съня и храненето, агресия при отнемане на устройството:
„В момента, в който му вземете телефона, започват истерични изблици, агресивно поведение, все едно сте му взели „дозичката“. Всичко се ориентира и центрира около ползването на телефона.“
При веднъж заформена зависимост, родителят не може да се справи сам – терапевтите са наясно, че със зависимости се работи продължително, посочи доц. Везенков.
„Не е достатъчно да се ограничи екранът, тоест да имаме един детокс, защото резултатът ще е още по-краен и йо-йо ефектът от последващо връщане към екраните ще бъде още по-сериозен. Веднъж влезли в този капан, ни трябва специализирана помощ, а такива специалисти няма в момента в България.“
Един от най-популярните митове е, че екранът е безвреден, обобщи доц. Везенков. Според него това се отнася и за онези приложения и игри, които уж развиват когнитивното мислене или помагат да се научи език.
„Че екраните развиват такива способности. Те, ако не са развити в реална среда, екраните не могат да ги развият – това е първата истина и факт, който трябва да се осъзнае. Изследванията го показват.“
„Научава 50-100 думи, ама и едно шимпанзе можем да научим на 100 думи. Това е дресировка, директна стимулация – повтаря детето някакви думички на английски, но то реално не развива езиковата система. Това няма как да се случи. Това всички логопеди, психолози и специалисти по детско развитие го знаят.“
Повече акценти по темата чуйте в звуковия файл.
Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...
"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..
Днес отбелязваме Деня на Земята. Основната тема тази година е за пречистване на планетата ни от пластмаси . И днес "За Земята" настоява за подмяна на еднократните пластмасови изделия с многократни , заяви пред БНР Евгения Ташева от екологичното движение. И даде пример с използването на лични бутилка за вода, чаша, кутия за храна или чанта за..
След месеци забавяния американската Камара на представителите одобри дългоочакваната финансова помощ за Украйна на стойност 61 милиарда долара. Средствата са от критична важност за защитата на страната във войната с Русия, като голяма част от парите ще бъдат използвани за въоръжаване на украинската армия. Финансовият пакет за Украйна беше приет с..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..