Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

НАТО ще интегрира изкуствения интелект в подкрепа на основните си цели

Снимка: ЕПА/БГНЕС

НАТО приема за първи път своя Стратегия за изкуствения интелект, след като бе постигнато споразумение на политическо ниво. В нея са поставени няколко цели, като преди всичко се очаква тя да насърчи развитието и употребата на тези нови технологии  по отговорен начин за отбрана и задачи на сигурността .В бъдеще Организацията на Североатлантическия договор смята да интегрира системите с изкуствен интелект по такъв начин, че да оказва подкрепа в изпълнението на трите основни задачи на Алианса - колективна отбрана, управление на кризи и съвместна сигурност.

Определени са и шест основни принципа за разработване и прилагане на технологии с изкуствен интелект в системата на НАТО. 17 от страните-членки ще формират Фонд за иновации, който се очаква да достигне 1 милиард евро.

Друг важен аспект е утвърждаването на проекта ДАЯНА за развитие на специализирани технологични акселератори.

Йенс Столтенберг

Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг изрази надежда, че ще се задълбочава сътрудничеството между съюзниците в други области като мобилността на военните сили, способността им за реакция, нововъзникващите и подривни технологии и въздействието на климатичните промени върху сигурността.


Къде насочват усилията си съюзниците от НАТО с новата стратегия за изкуствен интелект?

Кои са принципите, които ще бъдат следвани при разработването и употребата на технологиите с "машинен разум"?

Какви са рисковете и на какви външни предизвикателства се търси решение?


Чуйте повече в новия епизод на подкаста на Програма "Хоризонт" за изкуствен интелект "Черната кутия".


Всички епизоди на "Черната кутия" можете да слушате:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Панчугов

Христо Панчугов: Не разбирам защо се бяга от въпроса за лицата

„За пореден път започваме да чуваме повече от същите заявки, които сме виждали през годините.  Необходима е много повече конкретика, как изглеждат приоритетите на бъдещото управление и кои проблеми ще адресират.“ Това каза пред БНР политологът Христо Панчугов. На старта на новия парламент Според него публичността на коалиционните..

публикувано на 03.12.21 в 08:49
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Про- и антиваксърите са в окопна война, хората са настроени срещу всичко

„В момента да се прави кампания вече не е много лесна задача, защото  хората са толкова настроени срещу всичко, което се каже , че почти няма нормални комуникационни инструменти. Кампанията трябваше да се води миналото лято, даже не това лято. Тогава  да се предвидят опасенията на хората , да се помисли как да им се разкаже, че няма от какво да се..

публикувано на 02.12.21 в 07:53
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Инфлацията е по-опасна от пандемията

" Инфлацията е по-опасна от пандемията , тя е по-голям проблем, защото не се разбира първоизточникът ѝ и не се признава, че това е политиката на ЕЦБ. Докато при пандемията има консенсус по това откъде идва и как можем да се справим с нея , ясно е, че ваксинирането намалява смъртността и т.н. При инфлацията знаем какво трябва да се направи, но..

публикувано на 01.12.21 в 16:30

Защо децата се оказаха във фактически локдаун за разлика от всички останали

„Цялата система е в някакво очакване всеки момент да се случат някакви добри неща – дали ще е намалена заболеваемост, дали ще са държавни тестове, неинвазивни. И това очакване вече продължава седмици наред, което натрупва едно напрежение – хайде да е този понеделник, ама няма да е този, може би следващия, може би по-следващия. Времето..

публикувано на 01.12.21 в 09:16
Демонстранти срещу мерките и зелените сертификати в Италия. Надписът на плаката гласи: „Голямата съпротива“, зачертавайки термина „Голямото зануляване“, станал известен от изявленията на шефа на Световния икономически форум в Давос Клаус Швааб.

Ще има ли демокрация след Covid

Днес ще бъдат представени резултатите от проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Това ще се случи по време на дискусията „Ще има ли демокрация след Ковид-19?” Изследователският проект обединява усилията на  юристи и анализатори на общественото мнение. Реципрочността и пропорционалността на..

публикувано на 01.12.21 в 08:12

Защо нова наредба предвижда децата да се връщат на градина без бележка, че са клинично здрави

Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини предвижда децата да се връщат на градина, без да представят така наречената „контактна бележка“ . Сега по нормативен акт има изискване общопрактикуващият лекар да издава медицинска бележка за липсата на контакт на детето със заразно..

публикувано на 30.11.21 в 12:11
Д-р Калин Лисички

Д-р Калин Лисички: Ваксинирането на деца между 5 и 12 години е доста дискусионно

Трябва много внимателно да подходим с ваксините срещу Covid в групата между 5 и 12-годишна възраст, особено ако новият вариант Омикрон не засяга по-често и по-тежко децата, трябва да се съобразим . Това мнение изрази пред БНР д-р Калин Лисички, началник на Клиниката по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. За децата между 12 и 17..

публикувано на 30.11.21 в 08:51
Подкасти от БНР