Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

2021 - Ваксина за климатичната криза няма

Снимка: БГНЕС

Все още чукаме на вратата на климатичната катастрофа“ - така генералният секретар на ООН обобщи видяното на 26-ата климатична конференция на организацията в Глазгоу - събитие, от което се очакваше да начертае пътя към реално ограничаване на негативните ефекти от климатичните промени. Според Гутериш взетите на конференцията решения не са достатъчни. Според обновените оценки на учените ефектът от човешкото въздействие върху околната среда е далеч по-разрушителен спрямо предишни оценки.

Това прямо описание даде световноизвестната активистка Грета Тунберг на 26-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. През 1992 г. 165 държави и организации се съгласяват да се борят с "опасното човешко въздействие върху климатичната система". Страните по конвенцията постепенно се увеличават до близо 200, на практика целия свят, и почти ежегодно се виждат на КОП-срещи. Отнема им 5 години да се съгласят с научния консенсус, че глобалното затопляне съществува и то е направлявано от парникови емисии, произвеждани от човешка дейност. След още 18 години светът се събира в Париж за 21-вата КОП и се съгласява да ограничи глобалното затопляне между градус и половина и 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена. Но прочутото Парижко споразумение не съдържа думите въглища и изкопаеми горива. Минават още 5 години, за да дойде 26-тата КОП в Глазгоу, в чийто финален пакт усилията вече официално се насочват към ограничаване на "въглищната енергия" и "неефективните изкопаеми горива".

В какво не успя конференцията в Глазгоу? По искане на някои от най-големите източници на парникови емисии като Китай и Индия, във финалния текст постепенното спиране на използването на въглища беше заменено с постепенно намаляване на безконтролното изгаряне на въглища за производство на енергия. Логично, езикът направлява цялостната амбиция на мерките за борба с негативното влияние на климатичните промени. И в момента тя не изглежда голяма. Сериозен напредък не беше постигнат и по другия стълб на климатичната конвенция от 1992 - финансовата помощ от развитите за бедните страни за справянето с последствията от климатичните промени. Общ механизъм за администрирането на такива помощи няма и след Глазгоу.

В шотландския град повече страни се ангажираха с крайни срокове за спиране на добива и изгаряне на въглища, но не и най-големите замърсители САЩ и Китай. Индия заложи срок за въглероден неутралитет след 50 години. Всичко това не изглежда обнадеждаващо предвид оценката от това лято на Междуправителствената експертна група по климатични промени, че затоплянето с градус и половина над прединдустриалните времена може да е факт до десетилетие при сегашното количество излъчвани парникови емисии. А до края на този век - срокът заглегнал в Парижкото споразумение - затоплянето би достигнало 2,7 градуса. 

Затова вероятно Грета Тунберг и новото поколение екоактивисти чуват само "дрън-дрън" от разговори, които по същество разсрочват и отлагат преки действия. На КОП26 делегатите, свързани с бизнеса с изкопаеми горива, са били над 500 - повече от представителите на която и да е държава. Обратната гледна точка - мини, централи, добивът и транспортиране на различни горива, продължават да дават милиони работни места, понякога в региони с малко други възможности за заетост. И такива страни не разбират защо трябва да са по-амбициозни в сложния зелен преход, когато големи замърсители като САЩ и Китай не бързат с реалните действия

Политиците забавят предприемането на необходими действия, защото търсят баланс между политически, икономически и други интереси, смята климатологът Антоанета Йотова. По думите ѝ политиките, свързани с коронавируса, са избутали на по-заден план реалните действия за реагиране на климатичните промени.

„За другите кризи – икономически, здравни все пак човечеството има натрупан опит. но ваксина за климатичната криза няма“, подчерта тя.

Тази седмица Световната метеорологична организация призна още един рекорд - температура от 38 градуса в арктическия кръг, отчетена на 20 юни в Сибир. Какво означава затоплянето? В случаи като наводненията в Германия или пък тези в китайската провинция Хенан, дъжд за една година пада в рамките на три дни. Другаде, както в части от Съединените щати и Южна Америка, незапомнена суша застрашава водните ресурси и възпрепятства земеделието. Това увеличи популяцията на скакалци в Източна Африка, отново свързвана със затоплянето. Събитията са разнообразни и обединени от своята непредвидимост.  

И след 2021 научният консенсус изглежда не се превърна в политически. Имаме и различията в подходите. В Европейския съюз, който е ангажиран с въглеродна неутралност до 2050 г., двете водещи сили имат различно мнение как тя да бъде постигната. Франция и още 12 страни настояват ядрената енергия да се счита за зелена, което да отключи допълнително финансиране за такива проекти. Германия, от чието ново правителство са част и Зелените, е несъгласна и иска целият зелен преход да се обърне към възобновяемите източници.

А дори зеленият преход да се реализира справедливо спрямо хората във въглищните региони, революцията има друга ресурсна цена - необходимите в електрониката, включително във възобновяемите технологии ценни метали, които често се добиват в условия на трудова експлоатация в развиващи се страни. Световният икономически модел е основан на растежа, но планетата разполага с ограничени количества ресурси, независимо дали на уран, литий или кобалт. Всичко това кара някои учени да повтарят, че няма да решим проблема, ако заменим всяка бензинова и дизелова кола с електрическа. Трябва да намалим самия брой на колите и цялостната си консумация.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, ukcop26.org
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Драстичен спад в броя на летящите насекоми застрашава живота на планетата

Свикнали сме да приемаме насекомите за даденост, а често и за досадна напаст, от която предпочитаме да се отървем. Но миниатюрните буболечки всъщност са в основната на живота на Земята. Растенията, животните, птиците и дори хората нямаше да съществуват без насекомите. Оказва се обаче, че буболечките намаляват драстично.  По повод 22 май -..

публикувано на 22.05.22 в 14:05

Близо половината от домакинствата в София не желаят хартиени брошури

Около 10 000 тона хартия  годишно   преминават през пощенските ни кутии само в София под формата на неадресирана реклама. Това съобщи пред БНР Г еорги Табаков, координатор комуникации на проекта „СТОП реклама!“ и председател на Българския икономически форум. "Това са от порядъка между 170-200 000 дървета , които са необходими за..

публикувано на 17.05.22 в 09:59

Димитър Градинаров: Все повече хора наблюдават птиците за удоволствие

Българското дружество за защита на птиците проведе кампанията „Ние броим врабчетата" в края на месец април. Тя се  организира в рамките на проект „Осъществяване на схемата за мониторинг на обикновените видове птици, като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие“. Проектът е финансиран от Предприятие за Управление на..

публикувано на 08.05.22 в 16:11
Плажът край устието на река Велека в Синеморец

Вера Стаевска: Веднъж построи ли се една грозотия, природата се възстановява трудно и много скъпо

От гражданската група "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг!" сигнализираха, че в местността Поляните край Синеморец тежка техника извършва изкопни работи . От инициативата "Зелени закони" апелират правителството да се намеси и да прекрати застрояването на едно от последните незастроени кътчета по Черноморието. Внесено е..

публикувано на 05.05.22 в 13:05
Новата гора на София край Негован

86 000 фиданки дъб ще бъдат засадени близо до село Негован

86 000 фиданки дъб ще бъдат засадени в "Новата гора край София", в близост до село Негован в район „Нови Искър“. Това е втората инициатива на Столична община за залесяване в крайградски райони и създаване на зелен пояс. Първата гора на София е в Суходол. С помощта на доброволци в рамките на 4 сезона ще се засаждат дърветата край Негован, с което..

публикувано на 10.04.22 в 13:52

Обновената екопътека до Стобските пирамиди е вече достъпна за туристи

Обновената екопътека до Стобските пирамиди е вече достъпна за всички туристи. След месеци спор между институциите Горското стопанство "Рилски манастир" е новият стопанин на природната забележителност: "Сега имаме и честта да се занимаваме със социални дейности  - екотуризъм в Стобските пирамиди. Дължината на цялата екопътека е 1100 метра...

публикувано на 10.04.22 в 12:47

Седмицата на гората премина под знака на мащабни кампании за залесяване

От 4-ти до 10 април се проведе седмицата на гората под мотото "Аз обичам гората". Седмицата на гората е професионалният празник на лесовъдите и се провежда всяка година в началото на месец април. Програмата на седмицата в цялата страна предвиждаше мащабни кампании по залесявания и почистване на горските територии с помощта на граждани и доброволчески..

публикувано на 10.04.22 в 11:06