Около 120 жени и деца са настанени в един от хотелите в Балчик, като това е над капацитета на легловата база, но ситуацията изисква спешни мерки и няма как семейства да бъдат разделяни, казва управителят Христо Желев и допълва, че ежедневно на телефона му звънят поне по 50-60 човека, които търсят подслон.
„Потокът постоянно се увеличава. Може би визуално хората не виждат какво се случва, на повърхността всичко изглежда тихо, но ние, които сме на най-близките места до границата, приемаме стотици обаждания всеки ден, все повече. Очакванията ни са, че ще има още по-сериозна вълна. Ако първоначално ни звъняха само от Украйна, сега ни звънят украинци, които са в Молдова - няма вече къде да спят, в Полша – пренаселени центрове и са спали 4-5 дни в палатки, от Словакия, от Румъния. Нещата, които очакваме, не са никак добри.“
Христо Желев изтъква, че непрекъснато разговаря и с други негови колеги, за да ги убеди да отворят вратите си за украински граждани, но притесненията на всички са кой и как ще поеме разходите им, поне по отношение на сметките за електроенергия. На другия полюс стои решението на държавата да изплаща по 40 лв. за украински гражданин, получил документ за временна закрила.
„При нас в хотела, а и останалите, които са в Балчик, мисля, че към момента няма нито един, който да е получил временна защита заради тромавата процедура досега“, отбелязва хотелиерът Христо Желев.
Документите за временна закрила трябваше да са факт по границите ни още в петък миналата седмица, това не се случи. От структурите на МВР по места все още очакват инструкции как да действат според директивата на ЕС за временна закрила, а междувременно хиляди бежанци разчитат само и единствено на готовността за подкрепа от доброволци и дарители.
Альона и Наталия - учителки от Харков, са пристигнали тук преди четири дни. Тръгват от Украйна пеша и успяват да се придвижат до България, благодарение на стотиците доброволци по границите. Заварваме ги на първия им урок по български език, организиран от местна учителка.
„Имаме малки деца – на 10 и 4 години. Групата ни е от 11 души, предимно жени – майки и баби. Татковците останаха в Украйна. Тук се чувстваме отлично. Приеха ни топло, радушно. Хранят ни, обгрижват ни. Учим български и мисля, че всичко ще се нареди“, споделя Альона.
„Дъщеря ми е на 19 години, но беше като дете – изпадна в истерия. Събрахме набързо всичко и бяхме принудени да тръгнем. По пътя ни помагаха много различни, абсолютно непознати хора. Вярвам, че ще настъпи мир и всичко ще се оправи. Длъжни сме да се държим заради децата – това е главният ни стимул. В групата ни има бебе. Всички искат да си намерят работа“, разказва Наталия.
Настанените в хотелите имат различни социални нужди. Някои от тях са пристигнали тук буквално с дрехите на гърба си и не притежават нищо друго.
Не само хотелиерите все още таят надежда, че институциите ще поемат отговорността си, но и самите украински граждани живеят с увереността, че ще се справят.
И макар че докато пътуват към България Альона и Наталия разбират, че жилищната им сграда е срината до основи, надеждата им, че ще успеят и в новия си живот не е изчезнала.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..
До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..
Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство . Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..
В момента и чак до сепември Пирин е най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Новозибраният председател на Правната комисия в ЕП Илхан Кючюк ще работи за антикорупционно и адекватно законодателство, което да решава проблемите..
Системата BG-ALERT (бгалърт) е мощен инструмент и е време кметове и местна власт да се обучат и да го припознаят като полезен инструмент, а..
Шансовете за съставяне на правителство са малки, но в политиката винаги има такива. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев преди връчването на..
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно