Полша между еврокритиките за правовия ред и солидарността на Брюксел с бежанците от Украйна

Нито една друга страна не е приела толкова много бежанци от Украйна, както съседна Полша. Полският премиер Матеуш Моравиецки и неговият заместник и партиен лидер Ярослав Качински посетиха Киев, за да демонстрират солидарността си с украинския президент Володимир Зеленски. Европа е възхитена от човещината на поляците и сякаш забрави проблемите на Полша с върховенството на закона, със спорната съдебна реформа, докарала Варшава до политическа изолация в ЕС. Сърцатият прием на украинските бежанци само измести тези проблеми от полезрението на Брюксел, казва за предаването „Събота 150“ политологът проф. Клаус Бахман от Варшавския университет.

Сега никой не прави особена разлика между полското правителство, което подкопава правовия ред, и полските граждани. А всъщност трудно може да се постави знак на равенство между тях, защото немалка част от обществото продължава да се противопоставя на правителството заради неговата спорна политика, особено в правосъдието.“

Ябълката на раздора между Брюксел и Варшава е съдебната реформа. Част от нея е дисциплинарната камара към Върховния съд на Полша, която има правомощията да наказва и уволнява върховни съдии и прокурори. Критиците на реформата провиждат в това прочистване на политически неудобни юристи. През октомври миналата година Съдът на ЕС, най-висшият съдебен орган на Общността, наложи наказание на Полша в размер на един милион евро на ден, защото управляващите не премахнаха силно овластената дисциплинарна камара. Правителството нарече съдебното решение „изнудване“, а не след дълго полският конституционен съд определи, че Съдът на ЕС не е компетентен да се произнася по полската съдебна реформа. Същото решение дойде миналия месец и по отношение на Европейския съд по правата на човека.

„Това е само едно измислено алиби на полското правителство към гражданите, за да обясни, че не прилага европейското право, защото то уж противоречи на полската Конституция. Тази игра сме я гледали вече няколко пъти.“

Това означава ли, проф. Бахман, че полското правителство продължава да подържа конфронтационния курс спрямо Брюксел?

„Ситуацията наистина е странна. В Сейма са внесени цели пет проектозакона, които предвиждат закриването на спорната дисциплинарна камара към Върховния съд на Полша. Именно тази дисциплинарна камара е ябълката на раздора, защото Брюксел вижда в нея инструмент за отстраняване на непокорни съдии.

На пръв поглед изглежда, че полските власти са решили да се вслушат в съветите на Брюксел, но при по-внимателен поглед става ясно, че и петте проектозакона всъщност сменят дисциплинарната камара с подобна институция със същите правомощия. Тя ще се конституира по подобен начин и ще изпълнява същите задачи. Нейните членове отново ще се номинират от политици. Т.е. отново имаме политизирана структура и основният проблем остава.

Правителството се опитва да прокара тази псевдо реформа, като използва момента, когато всички се възхищават от Полша заради украинските бежанци. Но не правителството има заслуги за подслоняването на бягащите от войната, а полските граждани и неправителствени организации. В същото време в Полша продължават да се назначават послушни съдии и да се уволняват неудобните, което не остава скрито за Брюксел.

Предложените от обкръжението на президента Анджей Дуда промени, касаещи дисциплинарната камара, не са нищо друго, освен прах в очите на европейските институции.“

Имаше и още едно съдебно решение, важно за полските управляващи - Съдът на ЕС отхвърли искането на Полша и Унгария за отмяна на новия механизъм за върховенството на закона. Става дума за механизъм, който позволява на ЕК да спира евросредствата от фонда за възстановяване от пандемията за страни членки, които не спазват принципите на правовата държава. Защо обаче този механизъм още не е задействан спрямо Полша?

„Добър въпрос, който и аз бих искал да задам на Европейската комисия. Предполагам, че не само в полското правителство, а и в рамките на комисията има разногласия за тълкуването на съдебните решения от Страсбург и Люксембург.

Разногласията са между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните заместници, които отговарят за постпандемичната помощ. Никой не се е произнесъл официално, но всички досегашни действия сочат, че заместниците на Фон дер Лайен са против смекчаване на позицията по отношение на принципите на правовата държава. Че те са против това Брюксел да позволи на Полша да скрие потъпкването на правото зад безпрецедентната солидарност с украинските бежанци.

В същото време Урсула фон дер Лайен сякаш е склонна да застане зад полското правителство, което настоява, че в момента имаме по-голям проблем, който трябва да решим, вместо да се занимаваме с правни спорове - на границите ни се води война, а ние спорим за буквата на закона. Изправени сме срещу Русия и Беларус, а се вглеждаме в запетайките на съдебни решения, казва Варшава.

Трябва да призная, че дори и в редиците на полската опозиция се прокрадва този разказ на правителството.“

Виждате ли опасност да се случи точно това - покрай войната и бежанския проблем Полша да прокара съдебната реформа, а Брюксел да демонстрира солидарност и да не спре Covid средствата, защото Полша има нужда от финансова помощ заради приема на милиони украински семейства?

„Тази опасност съществува. Има дори догадки, че в преговорите между Варшава и Брюксел са отпаднали редица критики към властите в името на солидарността с Украйна. Пример за това е отношението към действията на полските власти на границата с Беларус срещу мигрантите от Близкия изток. Факт е, че Беларус примами тези хора на границата, за да създаде проблем в ЕС. Факт е също така, че полските власти продължават да връщат тези хора обратно, което е в разрез с европейското право, но никой вече не говори за това. Защото само на няколко стотин километра на юг по границата поляците приемат с отворени обятия, безпрепятствено и без контрол украински майки с деца.“