Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съвети за справяне в екстремни условия и често срещани грешки при оказване на първа помощ

Любомир Марчев: Човек може да отдели един ден, за да се научи да спасява живот

Какво включват раниците за евакуация на инструктора по оцеляване в спешни ситуации

Бутилирана питейна вода за три дни, консервирана и суха храна, мокри и сухи кърпи, армирано тиксо, гел за дезинфекция, работни ръкавици, поларено одеяло, лекарства, дребни банкноти и монети, водоустойчив пакет с лични документи, карта на района. Това са част от задължителните предмети, подбрани от инструктора по оцеляване и първа помощ Любомир Марчев, който гостува в студиото на предаването "Изотопия" с пълно спасително снаряжение.

"Това са две раници, които през годините съм оптимизирал за себе си и моите нужди, умения и знания, които съм натрупал в годините. И двете обикновено стоят в моя автомобил или ако не съм с колата, са вкъщи."

Любомир Марчев учи курсистите си да открият своя комплект за спешни ситуации.

"Със сигурност за някои хора някои от нещата, които аз нося, ще бъдат ненужни или не знаят как да ги ползват, други ще са абсолютно познати и ще са сигурни, че ще им върши работа и на тях."

Марчев се ръководи от принципа "Очаквай най-доброто, готви се за най-лошото", затова предпочита да му е малко по-тежичко, но да разполага с всичко необходимо.

Сгъваема четка за зъби, чай, захар, кафе, сухари, вафли, спален чувал, радио (за да си в час с новините и да се разведряваш), филтър за вода, термофолио, фенерче, средства за палене на огън, комбинирано джобно ножче, свирка, метално канче допълват екипировката на Любомир Марчев. Не носи обаче консерви, защото тежат, макар да ги обича.

"Ние правехме космическа храна, за космонавти, и все още в БАН човек може да си лиофилизира храна, става адски лесно. Може човек да си лиофилизира даже мусака. Само добавяте вода и имате готова храна, която е в пакетче. Леко, вкусно и калорично."

Есенцията на оцеляването според Любомир Марчев е съвкупност от 33% знания, 33% умения и 33% здрава психика. Последният 1% е винаги късмет.

В планината например човек трябва да знае къде отива и да познава местността. Ако се изгуби заради мъгла, тъмнина и т.н. е много важно да не се лута - това е една от основните грешки, казва инструкторът. В такива ситуации по думите му е най-добре да спрем и да изчакаме.

Ако сме сами в планината, Марчев препоръчва при възможност да слезем до горския пояс, защото по високите места, където има само камъни и суха трева, местата, където можем да се заслоним, са доста малко, а вечер вятърът и дъждът са голям противник.

Сандалите и ленените ризи са дрехи за плажа, не за планина, категоричен е той. Дрехата за планина задължително трябва да е удобна, но задължително с дълги ръкави и дълги крачоли.

"Ако съумееш да запалиш огън и го поддържаш цяла нощ, по-добре да не спиш, а да поддържаш огъня да ти е топло и животните да бягат."

Любомир Марчев признава, че е от хората, които "винаги си пишат домашното" и знае, че нищо не знае.

Инструкторът смята, че подготвеността ни като общество за бедствия и непредвидени събития е ниска. Отбелязва, че много отдавна в училищата са спрени обученията за децата, останали са само тренировките за евакуация.

"Трябва да имаш чанта с неща, особено ако имаш деца, семейство – трябва да мислиш за тези хора", съветва Марчев.

И продължава с предметите, които е добре да имаме в спасителната раница – тесте карти, нещо за писане и за рисуване, неща, които могат да разведрят обстановката.

Любомир Марчев обучава и военни как да оказват първа помощ и да се справят с тежки наранявания, за да помогнат за оцеляването на някого. Както той се изразява, при обучението на военни не се изпълняват банални действия от типа на вадене на трънче и поставяне на лепенка за порязване.

"И са важни правилата – никога да не използваш твоята лична аптечка за човек, който е пострадал от твоите другари. Ти използваш неговата, защото след малко могат теб да те ранят и ти да можеш само да се превържеш. Винаги, когато помагаме на някой, ако имаме еднакви аптечки, ние използваме неговата, не използваме нашата."

В цивилния живот е важно да се спазва т.нар. АВС протокол на живота. Когато имаме човек на земята, първото нещо, което трябва да направим, е да освободим дихателните му пътища, повдигайки главата назад. След това да възвърнем дишането, ако не диша, пояснява Любомир Марчев.

"И накрая пулсът, сърдечният масаж. Нищо сложно. Колкото по-просто е едно нещо, толкова повече работи."

На много хора се е случвало да са в ситуация да дават първа помощ и да не знаят какво да направят, подчерта той.

"Едно обучение ще отнеме на един човек един ден от живота му. Един ден човек може да отдели, за да се научи как да спаси човешки живот, а не, както в България обичаме – един човек  го намираме на земята припаднал и започват едни шамари, поливания с вода, да му дадем айрян – той, човекът е в безсъзнание, не му се пие айрян."

Първият, който види катастрофа, трябва да спре и да провери какво се случва, защото може да спаси живот, изтъква още Любомир Марчев. По думите му в извънградска среда в повечето слечаи помагат именно онези, които се оказват наблизо, а не лекарите.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки: Любомир Марчев - личен архив, Константин Мравов - БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09