Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От школовката на селския готвач, през "Master Chef" до пекарна в сърцето на София

Майсторът на козунаци Даро: Рецептата трябва да я счупиш и ремонтираш

"С хляба не експериментирам, по-голям е от мен"

"Силвия – при нея отиде първия козунак. Таткото в семейството е починал, бабата е на 73, в тежко състояние в болница."

"Таня е на легло от 15 години. След травма на прешлените развива спинална дистрофия и не може да се обслужва сама. Живее с дъщеря си и малкия Джовани, който винаги е до нея."

"Роси страда от множествена склероза и е напълно прикована към леглото. С месеци не излиза, защото живее на втория етаж, но няма нито асансьор, нито рампа."

"Тя е на 80 години, изоставена сама от дъщеря с проблеми с алкохола и от внук с проблеми с наркотици. Изоставена да плаща техен заем, за който отива половината й пенсия."

Това са само част от историите, с които следващият герой на предаването "Изотопия" се сблъсква от три години насам. От толкова той прави така наречените си "висящи" козунаци, платени от някого, който не ги взема, а ги дарява.

Снимка: Лора Търколева

Дарин Стойков е самоук кулинар. Преди години професионално се е занимавал с пиар и комуникация, но днес има собствена пекарна в сърцето на София. Именно там се замесва великденското чудо. За три години кампанията му е помогнала на болни и самотни хора, възрастни и деца, хора в нужда, хора с увреждания и интелектуални затруднения.

Този април козунаците на Даро бяха за жените и децата, избягали от войната в УкрайнаПолучиха ги бежанци в София, Стара Загора и Дуранкулак.

Пекарната на Даро се намира на столичната улица "Ангел Кънчев", където се разнася и примамливият аромат от печивата му.

Снимка: Лора Търколева

"Като си развиваш бизнеса, ти всъщност развиваш улицата, квартала, града, ако щеш", вярва Дарин.

"Божидар се казва първият човек, който остави пари да направим козунаци за хора, които не могат да си позволят. Това беше първият Великден на пандемията. В София беше студено и мрачно", спомня си той началото на кампанията с "висящите козунаци" преди 3 години.

"Аз не искам да вземам венци за тази инициатива. Ние сме просто изпълнители", скромно допълва Даро.

През тази година Даро отбеляза рекорд - изпекъл е цели 194 козунака. Същевременно бе охулен, защото избра да дари радост на бежанци, а не на българи.

"Не може да стоим полубезучастни и понеже не бива да са половинчати нещата, решихме, че всичко, което можем да направим тази година, ще го направим за тези хора, които са на хиляди километри от домовете си, дето не е ясно има ли ги, няма ли ги. Това са хора, които, каквото и да направиш за тях, все е помощ", споделя майсторът пекар за тазгодишното издание на "висящите козунаци".

"Колкото и да сме малки, можем да помогнем", убеден е той.

Снимка: Дарин Стойков

"Когато правя козунаци, предпочитам да съм сам. Така си организирам работата, че ми е по-лесно да съм сам", открехва вратата към кухнята на майсторлъка си Даро.

Козунаците са направени с истински продукти и съм сигурен, че са били харесани, не крие гордостта си той.

"Няма какво да не му харесаш на моя козунак."

През последните години през ръцете му минават около 3 хиляди яйца месечно, но той не забравя онези пържени яйца, които е направил на майка си за 8 март, когато бил първокласник в Елхово.

Снимка: Дарин Стойков

Дядо му бил селският готвач. Сватби, кръщенета, изпращания, сватби, погребения били много добра школовка за Даро.

"Улицата се затваряше, нареждаха се едни пейки, маси. В цялото село имаше едни 600-700 метални чинии, които бяха постоянно в оборот. С дядо ми тогава – тук ще са три казана курбан, тук – три казана яхния, той ме е научил на основите. Баба беше сладкарката, дядо беше готвачът. Козунаците тя ме научи, с гледане. Тя ме гледа отстрани, аз ги правя. Докато не стане на конци, не спираш да месиш."

"Рецептата е предизвикателство – трябва да намериш начин да я счупиш, да я подобриш, да я ремонтираш. Сладкарството, пекарството не е грамове, милилитри, градуси и минути. Там са съотношения", разкрива Дарин, който и като пиар е опитвал да кара клиентите си "да счупят канона".

Снимка: Дарин Стойков

С хляба обаче той не експериментира.

"По-голям е от мен. Не мога да си слагам авторския почерк там, не бива."

Участвал е в първия сезон на "Master Chef", това не му дало умения или знания, но открил колко е добър.

"Знаех, че го мога, ама имах нужда да се самоуверя отново, че наистина го мога."

Снимка: Лора Търколева

Шеф Стойков признава, че за всички готвят по един и същи начин – с уважение.

"За нас е чест да сме част от празника на хората. Козунакът за нас не е продукт. Да, продаваме го, вземаме пари за него, но влагаме всичко, което можем да вложим, защото ставаме част от празничната трапеза, от семейството."

Снимка: Лора Търколева

И допълва: една манджа няма нужда да има 18 съставки, за да е хубава, може да съдържа само три.

"Надникнете" в кухнята на Даро и в звуковия файл. 

Снимки: Дарин Стойков - личен архив, Лора Търколева, БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12