Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Две момчета от Украйна бяха подстригани за иподякони от Доростолският митрополит Яков

Виктория Викторовна и синовете ѝ Михаил и Владимир пристигнали в Силистра на 25 март - Благовещение

Виктория Викторовна и синовете ѝ Михаил и Владимир
Снимка: Незабравка Кирова

В нощта на Великден, след празничната литургия, две момчета от Украйна, установили се в Силистра със своята майка, бяха подстригани ритуално за иподякони от Доростолският митрополит Яков. Братята Михаил и Владимир от малки започват да посещават църквата в Одеса и така вярата им в Бог укрепва с всеки изминал ден.

Михаил и Владимир станаха иподякони   Снимка: Незабравка Кирова
Виктория Викторовна и синовете ѝ Михаил и Владимир пристигнали в Силистра на 25 март - Благовещение. Статусът им у нас е вече официално завършен, а Виктория е в процес на търсене на работа. Юрист е по професия.

Тръгват от родния си град, защото там не е безопасно. Съпругът ѝ хирург, остава.

"Всичко стана внезапно, с цел безопасност ние тръгнахме. Пресякохме първо границата с Румъния, а след това и България и решихме да се установим в Силистра. Ние сме от Одеса. Православни християни сме. У нас има много свещеници, манастири, монаси. Те познават вашия владика Яков и вашите свещеници и ни благословиха, за да дойдем тук".

Запознанството между духовните лица от Силистра и Одеса се случва, когато Доростолският митрополит Яков и духовници доставят хуманитарна помощ за Украйна. Затова и семейството на Виктория е посрещнато радушно у нас.

Момент от подстригването за иподякони на Михаил и Владимир  Снимка: Незабравка Кирова
Първоначално се настаняват в хотел, но вече имат самостоятелна квартира, защото така е по-удобно за децата, разказа Виктория и за учебните им занимания. Днес Михаил е на 18, а Владимир през есента ще стане на 14.

"Михаил е студент първи курс в Медицинския университет в Одеса. Владимир учи в момента онлайн и завършва седми клас. Мисля, че ще продължи в България да посещава училище, защото е трудно с ученето онлайн. Много занятия пропадат, когато обявят тревога там, за съжаление. Затова и ще търсим училище тук. Михаил също учи онлайн, но той ще продължи. Преподавателите се отнасят с необходимата сериозност и отговорност, защото един бъдещ лекар трябва да има знания".

Момчетата влизат започват да посещават църквата от най-ранна възраст. Мама ни заведе и ние останахме, разказа по-големият от двамата братя - Михаил.

"Посещавахме службите, причестявахме се, изповядвахме се. От малък исках да пея в хора и така се случиха нещата. Започнах да пея в хора на неделното училище. Забелязаха ме. Записах се и в музикалната школа".

Лекар или свещеник? Кой път ще избере Михаил? - Казва, че ще случи това, което е Богоугодно. Сега учи, а с времето ще стане ясно.

Доростолският митрополит Яков      Снимка: Незабравка Кирова
Още с пристигането си в Силистра Михаил и Владимир започват да посещават местната църква и стават част от духовния живот на епархията. С радост приемат предложението да бъдат подстригани за иподякони, сподели Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Яков:

"Децата са вярващи хора , майката и тя е постоянно в храма, на всяка служба идват".

Да станат иподякони е сбъдната мечта за момчетата. Дългоочаквана, плод на труда и вярата ни, сподели Михаил.

"Несравнима е тази духовна радост, която Бог дава на своите служители. Иподяконството - това е вяра в принципите. Решимост да измениш живота си и с всяка следваща стъпка ти поемаш отговорности, които все повече и повече те доближават до Бог. Уподобяваш себе си на него".

Отговорността е голяма, казва 13-годишният Владимир за иподяконството.

"В един момент се радваш и си доволен, но разбираш, че това е предизвикателство за израстването ти като човек. Осъзнаваш, че имаш задължения, отговорности. Ставаш пример за другите и си даваш сметка, че има неща, от които ще трябва да се откажеш, да се ограничиш и да се посветиш на повече молитвен труд".

Виктория Викторовна и Владимир    Снимка: Незабравка Кирова
Имаме ли нужда от това да вярваме в Бог - отговорът за Михаил е, че вярата - това е въздухът, който дишаме и без който не можем.

"Както рибата се намира във водата и не може да живея без нея. И както човекът без кислород не може - не може и без Бог, защото всичко е създадено от него и е пропито с неговата любов. Затова и необходимостта ни от Бог е жизненоважна. След това идват храната, водата и всичко останало. И вярата е първостепенна, защото ни дава блаженство - а блаженството е щастие и чисто сърце. Висша степен на радост".

Има основание Виктория Викторовна да се гордее със синовете си. Чувстват се добре в Силистра и имат обичта на миряните. Всеки ден тя и синовете й са в храма и се молят. Молят се войната скоро да свърши, да се приберат у дома и отново да са заедно с таткото, останал да служи на странат си и да помага на сънародниците си.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Инициативата

Мечтата да бъдеш щастлив човек

Президентската инициатива „Подкрепи една мечта“ помага на младежи, отгледани в социални институции да си намерят работа след като завършат училище или да продължат обучението си в университет или професионален колеж. Всяка година Администрацията на президента организира и дарителска кампания, а през есента се отпуска еднократна стипендия..

публикувано на 06.07.22 в 11:55

Ако жълтите павета можеха да говорят...

Учените се питат дали това е пътят към Атлантида, дали пък наистина не е пътят на Дороти, признават колко е странна и необичайна гледката и заключават – въпреки че са под водите на Хаваи, се чувстват като археолози на Везувий.   Най-вероятно идеалните 90-градусови пукнатини, които изключително много приличат на павета, са се образували от..

публикувано на 03.07.22 в 16:58
Павел и Албена Благев

Павел и Албена Благев - да покориш Килиманджаро на 65

"Приключенията започнаха преди повече от 30 години. Бяхме много млади, с деца и решихме да си потърсим щастието. Животът и тогава не беше труден, но решихме, че имаме сили и искаме да видим какво друго можем да постигнем в света. Пътят ни отведе към САЩ и там успяхме да се реализираме в професията си и да отгледаме децата си, родени в..

публикувано на 30.06.22 в 11:28
Петър Стоянович

Проф. Петър Стоянович: Най-интересната част от историята е в личния разказ

"Най-интересната част от историята е в малкия разказ, в личния разказ, в тази моментна фотография на епохата, написана с думи, която дава на читателя и на изследователя изключителен контекст, от който той разбира много повече. Разбира начина на живот, степента на цивилизованост, проникването на европейското и на културата в другия край на континента"...

публикувано на 29.06.22 в 18:10
Михаела Пъдева - художник

Михаела Пъдева: За художника всичко е възможно

Гост в рубриката "Горещи сърца" е художникът Михаела Пъдева. Фамилията е наследила от пра-дядо й, който от чирак в ковачница става занаятчия и дори депутат във Великото народно събрание. "Този, който е дал това име - Пъдева, с което не е лесно сам да свикнеш, защото е малко майтапско, е следния: Един пра-дядо, който бил мъничък сирак,..

публикувано на 26.06.22 в 06:35

На училище за русалки

"Тя е подводен модел, активист и има различни каузи. Има много красиви видеа как плува в океани с китове и акули. Гмурка се до потопени кораби. Може би това ми е останало най-ярко като образ в главата. Първия път, в който установих, че човешко същество може да се преобрази в русалка, са точно тези видеа. Това си остава и моя мечта – в някакъв..

публикувано на 24.06.22 в 15:39

В пограничните странджански села срещите с мигранти са ежедневие

Със затопляне на времето се засилва и миграционният натиск по българо-турската граница . В страната ни влизат нелегално групи от по 20-30 млади мъже от Афганистан, Ирак, Мароко, Тунис, Алжир и Сирия. Жителите на пограничните села се срещат с пришълците ежедневно, дават им храна, вода и дрехи. Странджанското село Богданово е на 5..

публикувано на 23.06.22 в 11:39