В Израел има спасителна ферма за животни

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Феня Декало в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За библейския цар Соломон се говори, че е знаел езика на животните. Може би затова е образец на справедливост, когато става въпрос за произнесени от него присъди, засягащи взаимоотношенията между хората.

Доскоро в цирковете едни от най-интересните номера бяха тези с дресирани животни. Сега в Израел е забранено да има представления с четириноги артисти. Отдавана са извън закона борбите между кучета, петли или други твари и то не само заради хазартния момент в тях, а защото в края често има мъртви. Говори се,че част от спортовете, в които участват в животни ще отпаднат. Няма значение, че част от тях са олимпийски. Всяко време има свои правила и етични норми. През Римската империя се е смятало за съвсем нормално гладиаторите да се изправят срещу диви животни.

Един от казусите бе свързан с ферма за изоставени животни. Някои са претърпели катастрофи или болести, други са развили недъзи заради прекомерна работа, трети - изоставени от стопаните си, защото не са се разбирали. Интересното е, че чрез тях се води оздравителна и възпитателна работа с малки ученици или с деца в неравностойно положение. За част от многобройните проблеми разказва ръководителката на фермата Дана Фугис:

"Важно е да има диалог, а не монолог в отношенията човек-животно. Често, когото запознаваме децата с домашните животни е в контекст: кокошката носи яйца и месото й става за ядене, кравата дава мляко и е впрегатно животно, от кожата на зайци се правят зимни шапки, а месото им е много вкусно и т.н. т. Това предполага и тяхното отношение към животните. При нас пристигат петли, отглеждани в тясното помещение на птицефермата. Те не умеят дори да се качат на стобора и да изкукуригат".

Родените и отглеждани във ферми зайци не умеят да дълбаят дупки. С нашето прагматично отношение към животните, сме ги обезличили.

"Може би най-точно животните са показали нежеланието да се подчиняват безропотно на прищявките на хората в случаите на „несходство на характерите“ със стопаните. Става въпрос за съвършено здрави животни, често пъти дори обучени или дресирани, които не желаят да изпълняват команди. Имаме такива кучета, котки, коне. Стопаните никога не са се замисляли какво се харесва на техните питомци. Считат, че те трябва да са им под ръка както телефона им или машините вкъщи или на работа. По принцип, ние сме против язденето на коне, но не го изключваме, ако между стопанинът и животното има безусловно разбирателство и искат двамата да се разходят заедно".

• Производителите на насекоми се обединяват в асоциация

Стараем се да възпитаваме отношение на уважение към чувствата на животните и у малките ученици, и у децата в неравностойно положение, които идват при нас.

"Много казуси възникват при отглеждането на животните в тази спасителна ферма. За мнозина от тях, да попаднат при по-сносни условия е прогрес, но всички животни живея,т ако не в клетки, то в заградено пространство или в аквариум, а не в природата. Дори редки видове, записани в червената книга като изчезващи, но родени в зоологически градина или във ферма катоашата, не са свободни не умеят да съществуват на свобода, защото е нямало кой да ги научи както на навиците на своя вид, така и как да се предпазят от другите живи твари, в природата.

"Много често ние взимаме решение за съдбата на животните. При нас пристигна козичка с почернело от инфекция виме и съвсем изпосталяла. Стопаните й ни я предадоха , защото никоя кланица не я бе поискала. Пред нас стоеше решението дали да я преспим, защото болките й бяха ужасни или да я лекуваме, а това бе скъпо. Най-напред й дадохме болкоуспокояващи и я хранихме със силна храна. Животното започна да пълнее. Беше много общителна и благодарна. Търсеше нашата компания. Дори искаше да си играем. Най-напред й направихме операция на вимето, което беше възпалено от несръчно доене. Козичката е едно от най жизнените същества във фермата. Ние просто видяхме нейната жажда за живот.

Стопаните на животни често не се съобразяват с чувствата на потомците си към малките им. Отнемат им ги. При кучета и котките-защото не искат повече главоболия, а при млекодайните животни за да не сучат млякото, което е част от бизнеса на фермерите. Една от овцете ни роди куцо агънце. Определихме един от малките ни помощници да се грижи за майката и сакатото й детенце. Момченцето така се привърза към тях, че започна да се замисля дали иска да яде месото на други животни, които не са имали щастието да попаднат при нас. Не агитирам за вегетарианство, а за хуманно отношение. Вървим към генно инженерство, чрез което месото ще е „израснало“ от една или наколно клетки на животно, без да е нужно да се отнема живот за да живеем ние. Все пак не сме в първобитно общинен строй, а във века на високите технологии".

А проблема за правата на животните става все по- актуален , колкото повече се развива законодателството за правата на хората. Защото не може да бъдеш свободен, ако около теб има роби, та били те и четириноги.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.