Роб Уотсън, ВВС: Има шанс за подобряване на отношенията между Великобритния и Европейския съюз

Бурни две седмици преживя Обединеното кралство, откакто министър-председателката Лиз Тръс разкри чрез финансовия си министър Куази Куартенг как смята да изведе успешно страната от икономическата криза. Куартенг обяви данъчни облекчения за 45 милиарда паунда заедно с временни помощи за плащане на енергийните сметки, без да конкретизира как и за колко време планира да се увеличи благосъстоянието на нацията.

Рекордните от половин век намаления на данъците съвпадат с период на висока заетост и на висока инфлация. Играчите на борсите се стреснаха и държавният дълг поскъпна, а паундът се срина почти до паритет с долара. "Bank of England" се принуди да се намеси с масирано изкупуване на ценни книжа.

Същата сляпа политика за приоретизиране на растежа чрез масирани намаления на данъците е довела през 70-те години на миналия век до т.нар. Бум на Барбър - на името на тогавашния финансов министър от торите - изразяващ се в скок на инфлацията. Това на свой ред е предизвикало стачки за по-високи заплати. А за зла беда се е разразила и първата петролна криза.

Изправени пред бунт в Консервативната партия и пред реална опасност бюджетът им да не бъде приет в парламента, Тръс и Куартенг отстъпиха и се отказаха да намаляват подоходния данък и за най-богатите. На конгреса на торите в Бирмингам обаче стана ясно, че Тръс далеч не са е отказала от политиката си като цяло.

Накъде отива британската политика? И ще устои ли Лиз Тръс на бурята? Прочетете анализа на Роб Уотсън от Би Би Си в интервю с нашия кореспондент в Лондон Веселин Паунов:

"Нова Британия за нова ера!" Това прокламира Лиз Тръс в заключителната реч на конгреса на Консевративната партия. Г-н Уотсън, това пореден помпозен лозунг ли е или има и някакво съдържание в него?

Не мисля, че е само лозунг. Наистина има реално съдържание, защото Лиз Тръс е "откровено идеологически"министър-председател. Мисля, че това, което тя искрено иска - отделен въпрос е дали ще го постигне - е до голяма степен безочлива визия вдясно от центъра за Великобритания след Брекзит. Визия, която е бягство от нормалния европейски социален модел. С други думи, една Великобритания, в която ролята на държавата е много по-малка, в която данъците са по-ниски, а регулацията е по-слаба. Великобритания , която е твърда към враговете от чужбина, като руския президент Владимир Путин. Но също готова да води културни войни у дома - твърда спрямо враговете -срещу либералите, срещу Би Би Си, срещу медиите като цяло, срещу всеки, който наистина е против дневния ред на правителството и е привърженик на политиката за обособяване на групи по идентичност.

  Чухме по време на речта на Лиз Тръс на конгреса на торите как тя се закани на "коалицията от противници на стимулирането на растежа",както я нарече, и видяхме нейния подход „или сте с нас, или сте против нас“. Чух ви по-рано в интервю за Би Би Си, как казахте, че за Лиз Тръс явно "нападението е най-добрата форма на защита"на фона на безпощадните критики срещу нея.

Да, всеки който се опита да открие следа, че след целия този хаос и разногласия през първите й две седмици като премиер Лиз Тръс ще се брани или ще се извинява в речта си на конгреса, се излъга. Тя беше на подиума, за да се сражава! Вижте, има два начина, по които политиците могат да управляват и има два основни вида политици в управлението. Едните се опитват да обединят всички около себе си - дори хора, които най-вероятно няма да са съгласни с тях. Има и друг вид политици, които смятат, че най-добрият начин да свършат работа е да кажат: "Или сте с нас, или сте против нас! Или сте врагове, или сте на наша страна!"Пределно ясно е, че Лиз Тръс клони към този тип политици: "Ако не сте с нас, значи сте отрицатели на Брекзит - либерали някакви, противници на икономическия растеж и въобще - врагове!" Разбира се, много хора намират това за дразнещо и отблъскващо, защото смятат, че в демокрация като Великобритания онези, които не са съгласни с теб, са ти опоненти, а не врагове. Но това е подходът, който Тръс е решила да възприеме.

Да поговорим за фискалната политика на Лиз Тръс. Аз, разбира се, не съм експерт по темата, но достатъчно икономически светила се изказаха, че нейната политика за свиване на данъците и вземане на допълнителни заеми за рестартирането на икономиката е просто "илюзорна", меко казано.

Като част от този крайнодесен подход, за който споменах, Лиз Тръс искрено идеологически вярва, както Роналд Рейгън в Съединените щати през 80-те години, че до икономически растеж може да се стигне с намаляване на данъците, дерегулация и по-малка държавна намеса. Но мнозинството от икономистите и най-вече финансовите пазари и компаниите смятат, че това е погрешно и неприложимо за Великобритания. Като за начало, те смятат, че данъците във Великобритания са вече твърде ниски от международна гледна точка и че на практика това, което бизнесът наистина иска, е политическа стабилност, добри обществени услуги, добра инфраструктура, достъп на квалифицирани работници. Ето защо, ако попитате в частен разговор много от бизнесите и финансовите пазари какво предпочитат -предлагания вдясно от центъра подход от Лиз Тръс или връщане на Великобритания към Европейския съюз - те биха избрали второто.

• Раздвижване в отношенията между Великобритания и ЕС

Това е много интересен въпрос. Един много опитен социолог, когото познавам отдавна и дълбоко уважавам, ми каза, че това, за което говорим в момента във Великобритания е "рестартиране", а не "дълбока трансформация". Това, което той има предвид, е, че резултатите от допитванията са напълно опустошителни за консерваторите и лично за Лиз Тръс, и че те ясно казват: "Не харесваме как изглеждат торите!""Дълбоката трансформация"обаче настъпва, когато хората решително заявят: "Да, ние харесваме как изглежда основната опозиционна партия."   Според експерта, когото уважавам, още не сме стигнали до такъв момент. Но може би сме близо до въпросната "дълбока трансформация", при която също както през 70-те години с Маргарет Тачър или през 90-те с Тони Блеър, хората просто биха си казали: "Чакай малко, консерваторите бяха на власт 12 години, стига толкова, това е началото на края им."Моментът сега прилича на нещо такова. Лейбъристите се представиха изключително добре на техния конгрес, а лидерът им Киър Стармър се приема все по-добре от хората. Дали сме на ръба на такава дълбока промяна? Вероятно не, но може би сме близо.

Ще цитирам пак ваше становище от блога ви, че по въпроса за евентуална смяна на Лиз Тръс трудно сте си предстявали, че консерваторите ще изберат пети лидер в рамките на 6 години, но може би вече сте готов да си промените мнението...

Причината да допусна, че може би съм готов да си променя мнението, е, че няколко депутати консерватори ми казаха, че ако не мога да си го представя, може би трябва да подобря въображението си. Тези депутати ми казаха след речта на Тръс и след хаоса на конгреса на торите през седмицата, че ако нещата не се подобрят до Коледа или до Великден, да не се изненадвам, ако нещо се случи. Торите заявиха, че всичко това може би дори изглежда абсурдно, защото, както се изрази един от тях, Великобритания започва да прилича на Италия. Но мисля, че изправени пред избора дали да изглеждат нелепо, или да преживеят касапница под ръководството на Лиз Тръс като премиер, кой знае, те все пак може би биха избрали да станат за смях, отколкото да продължават с нея.

Има ли вероятност Борис Джонсън да се завърне на бял кон. Той е подозрително мълчалив напоследък...

Мога да ви кажа, че според приближените му, той разбира се с удоволствие би яхнал белия кон, за да се върне. Грешите, ако си мислите, че Борис Джонсън се е отказал безвъзвратно от амбицията да се притече на помощ на неговата партия. Той е много амбициозен човек - не искаше да напусне поста си, убеден беше, че несправедливо е бил принуден да го стори. Като се има предвид хаоса в британската политика след референдума за Брекзит през 2016 година, абсолютно, ама наистина абсолютно всичко е възможно.

• И Лиз Тръс е на срещата на евролидерите в Прага, нарече Макрон "приятел"

Причината да бъдем оптимисти е, че Европейският съюз и Обединеното кралство имат общ враг в лицето на президента Путин - заради случващото се в Украйна. Това е силата, която ни събира. Причината пък да бъдем по-малко оптимисти е вътрешната британска политика.  Ако Лиз Тръс трябва да избира кого да разочарова или да разгневи по-малко -Брюксел и Европейската комисия или хората, които гласуваха за Брекзит - тя несъмнено би избрала да разочарова чужденците. Така че - на кантар сме - има основания да сме оптимисти - заради предизвикателствата в международен план, но има и основания за песимизъм.