Работодатели обсъждат въпроси на киберсигурността с Министерството на електронното управление

Работодатели ще се срещнат днес с представители министерството на електронното управление. Целта е да се обсъдят въпроси на киберсигурността. Това ще се случи на фона на резултати от допитване, че има  20% има увеличение на атаките спрямо 2021 г. 

• 10% от фирмите в България признават за загуби след кибератаки

Скорошно допитване към фирмите отчете, че едва 10 на сто от фирмите отбелязват, че имат загуби заради кибератаки. С 20% има увеличение на атаките спрямо 2021 г. В проучването на Министерството са участвали над 70 фирми. 60% от тях казват, че не извършват тест за сигурност на системите си. 44% от анкетираните са били обект на онлайн атака. Малко над 35 от участвалите в анкетата фирми са посочили, че правят обучения за киберсигурност на своите служители. 

Кибератаките са постоянни, напомня Петър Кирков, новият национален координатор по киберсигурността:  

• Петър Кирков е новият национален координатор по киберсигурността за България

„Всеки ден има нови атаки, включително тип – „разпределен отказ от услуга“, които в общия случай дори се регистрират в общественото пространство, просто защото с тези атаки се справят достатъчно бързо и досегашно добре“ казва Кирков и припомня кибератаката от средата на октомври срещу някои държавни институции.  

• Прокуратурата иска ГДБОП и ДАНС да проверят за хакерска атака срещу български сайтове

• ГДБОП: Хакерската атака на "Килнет" обхвана между 12 и 14 български сайта и продължи 3-4 часа

„Тя започна срещу държавни институции и не беше успешна. Заради това атакуващите промениха тактиката си и започнаха да атакуват включително медии, частни бизнеси и т.н. Ние нямаме разследващи функции, а по-скоро нашата работа е да защитаваме от кибератаки, да оптимизираме системата за защита, така че при кибератака да може да се възстановяваме - това така наречената киберустойчивост. Проблемът е, че все повече и повече имаме атаки, които са опит за постигане на политически цели с кибер средства“.

• Сайтът на БНР беше подложен на хакерска атака

Кирков изтъкна, че дори и да са били успешни атаките от миналия месец, това само е щяло да затрудни достъпа до сайтове, а не да доведе до теч на лични данни и информация.

Как се защитава бизнесът? 

Проучването на министерството отчита, че бизнесът най-малко разчита на т.нар. системи за управление на регистри на събития, криптиране на данните или на договор с външна фирма. Част от фирмите посочват, че дори не използват средства за киберзащита. Основно се разчита на т. нар. „двуфакторна идентификация“, защитни стени и най-много - на антивирусни програми. След началото на войната в Украйна обаче работата с антивирусните програми стана също деликатен въпрос. Новият национален координатор по киберсигурността изтъкна: 

„Препоръката ни е в рамките на естествения процес на подмяна на този тип софтуер - всяка година трябва да се подменят лицензите – да се помисли дали да не се ползва друг тип софтуер, който не е свързан с Русия“.

Само експертиза за киберсигурността може да предостави Министерството на електронното управление на фирмите, обяснява и Министърът на електронното управление Георги Тодоров.  

„Наблюдаваме известно увеличение на кибератаките спрямо бизнеса, близо 20% спрямо същия период на миналата година. Най-вече идва оттам, че технологиите се развиват все по-бързо и продължават да се развият, а бизнесът, по отношение на охраната на своите системи не е толкова активен“.

Допитването до фирмите е показало, че бизнесът иска възможности за консултации с киберексперти, програми за финансиране на развитието на киберсигурността.

Статистиката на отдела за киберпрестъпления на ГДБОП посочва, че през 3-4 дни има компании, които губят по 50, 100, 300 000 евро в резултат на „фишинг“ атаки. Така наречения „сменен IBAN“ причинява множество щети.

Наскоро Европейската агенция за киберсигурност припомни, че повишените атаки от „отказ от услуга“ към фирмите се използва, за да се окаже натиск върху пострадалия, за да плати откупа при атака с криптиране на данните.