Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Минават ли границата климатичните протести?

Заливането на картини с доматена супа и залепването за различни обекти настройват част от обществото срещу екоактивистите

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В египетския курорт Шарм-ел-Шейх близо 30 хиляди правителствени представители, учени и екоактивисти участват в поредната двуседмична климатична конференция на ООН и търсят решения срещу климатичните промени. Очакванията са силно ограничени, а целта глобалното затопляне да се намали с градус и половина от предундустриалната епоха се отдалечава. Дори зелена Европа трудно успява да следва собствените си амбиции, още повече, че заради енергийната криза в следствие на войната в Украйна въглищните централи продължават да работят неизвестно до кога.

Протестите на Frydays for future постихнаха, но пък из Европа шестват крайни екоактивисти, които заливат шедьоври на изобразителното изкуство с какво ли не, или се лепят за асфалт и картини, за да разтърсят всички, че не правим достатъчно срещу задаващата се климатична катастрофа. Великобритания също е засегната от тази нова вълна екопротести. И все по-често се стига до пряк сблъсък с гражданите.

Темата коментира за БНР д-р Сара Вестергрен от Университета в Кийл, която е преподавател по психология, но със специален интерес към поведението на хората по отношение на проблемите, свързани с климатичните промени.

Великобритания е страна, в която се предполага, че всеки трезво мислещ човек добре осъзнава, че хората трябва да се борят с глобалното затопляне и климатичните промени. Протестите са една от формите постоянно да се напомня на хората, вземащи решения, че трябва да се вземат мерки, и то спешно. Напоследък обаче се наблюдава вълна от сериозни нарушения на обществения ред от страна на протестиращите. Като че ли общественото мнение поохладня към тяхната кауза.

Дали като настройват хората срещу себе си, вместо да ги приобщават, движения като "Just Stop Oil" не пропиляват шанса си да разговарят с политиците?

"Мисля, че медиите често правят грешката да приемат, че голямата цел на тези движения е чрез такива действия да се сдобият с повече последователи. По този начин журналистите някак си се подмазват на политиците. Моето разбиране е, че нe това e случаят с този тип много крайни действия - като например заливането на картини с доматена супа или залепването за магистрала. Да, те настройват срещу себе си други групи хора, част от обществото, но добре си дават сметка за това. То не е тяхната крайна цел.

Във Великобритания например, когато започнаха блокадите на магистрали, те бяха дело на организацията "Да санираме Британия". Мнозина се питаха тогава какво правят точно тези активисти по магистралите. Много хора се ядосваха, защото не виждаха връзката между действията им, заради които не можеха да ползват магистралите, и тяхната кауза. Но статистиката за това колко британци подкрепят санирането на домовете преди и след тези акции, показват, че сега те са доста повече.

Така че с тези действия се увеличава осведомеността за проблема и се засилва дискусията. Нека бъдем откровени - ако това не се беше случило, дори ние с вас днес нямаше да водим този разговор. Това, от което имаме нужда, е да престанем да рамкираме тези действия като опит за увеличаване на членската маса. Ако го определим като нещо, което може да върне обсъждането на проблемите на масата, тогава ще му бъде обърнато подобаващо внимание и ще бъде определено като ефективно и успешно."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мнозина разбират целите на протестиращите. Активистите, които се изявяват по медиите, наистина изглеждат искрени в техните убеждения и искания към управляващите, а говорейки конкретно за "Just Stop Oil", става дума да не бъдат издавани нови лицензи за нефт и газ, за фракинг във Великобритания. Но не можем и да пренебрегнем факта, че някои от методите са наистина много крайни, животозастрашаващи...

"Да, наистина са крайни. Напълно съм съгласна. Важно е обаче да отбележим, че това не е нещо ново. Спомнете си за суфражетките, които са се борили за правата на жените. Те дори са взривявали къщи. Подобна тенденция към крайности се наблюдава и в момента. Предполагам защото други видове действия просто не дават резултат. Големите демонстрации не дават резултат, преговорите с политиците - също.

Това, което видяхме след 26-ата конференция за климата и сега - на 27-ата в Египет е, че политиците по целия свят не полагат усилия да се обръща повече внимание на климата. Аз съм шведка по произход и мога да кажа, че политиката и стратегията за климата в Швеция се разпадат. Същото важи за Великобритания. Досегашните стратегии определено не работят. Това според мен е причината някои групи да се чувстват принудени да предприемат тези по-крайни стъпки."

Засегнахме всъщност другия болен въпрос - този с лицемерието на политиците. То е доста очевидно и предполагам това също разочарова хората и ги тласка към по-радикални действия.

"Независимо дали сме природозащитници, членове на радикална или нерадикална групировка, всички ще се съгласим, че лицемерието е много дразнещо. Мисля, че можем да говорим също за липса на стимули сред политиците, на възможности да се обсъждат наболели въпроси. Можем да имаме например "граждански парламент". Политиците могат да се обърнат към множество учени, обществени деятели и фирми, които имат отлични идеи и предлагат решения. Но ние не ги търсим, защото те не са част от политическия дневен ред."

Тук може би е уместно да задам въпроса какви могат да бъдат другите методи, за да бъдат принудени вземащите решения по-съвестно да погледнат на проблемите с климатичните промени.

"Много труден въпрос е това. Аз мога да дам само субективен отговор. Мисля, че един от добрите начини са изборите. Само че и тук имаме проблем - защото политиците често отиват на избори с конкретни обещания, но на практика не можем да ги принудим да ги изпълнят. Проблемът е, че може да има нови избори и някой друг да направи нови празни обещания. Може би се провалихме в нашето разбиране на демокрацията. Но това си е чисто мое мнение и в никакъв случай обобщено научно становище.

Главното е да се фокусираме не само върху политиците, а и върху дневния ред, който следват медиите. Медиите са голяма част от всичко това. Защото акцентират върху определени неща. Защо вместо да се говори само за нещата, които отчуждават хората и ги настройват един срещу друг, не се говори повече за това какво може да ги обедини. Сензационната част на проблема трябва да отстъпи на това какво можем да направим заедно, за да се измъкнем от кашата."

Сара Вестергрен смята, че не се говори достатъчно за много други произтичащи от климата проблеми.

"Не говорим достатъчно за проблемите за глобалната сигурност, които идват с климатичните промени. Не говорим за миграцията - за принудителната миграция на хора. За глада и за бедността. За тези неща трябва да се говори повече. И тогава може би хората дори ще видят нужда от някакви по-радикални действия."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Зелен данък" в Кипър вдига разходите на домакинствата със 121 евро годишно

Средно 121 евро на година се очаква да бъде допълнителната тежест за всяко домакинство в Кипър от въвеждането на "зелен данък" върху стоки и услуги. Прилагането му започва през лятото на тази година като първа част от мащабна реформа за създаване на модерна интегрирана данъчна система.  В началната фаза екологичното данъчно облагане ще..

публикувано на 03.03.24 в 11:32

Петър Попчев: Инвестицията в гражданска енергийна общност ще е между 3000 и 5000 лева

Около 1,5 милиона са гражданите на ЕС, организирани в граждански енергийни общности. Още през 2019 г. ЕК излезе със законодателен пакет за чиста енергия,  обединяващ няколко директиви. Нашето законодателство позакъсня с около 2 години . Сега шлюзовете за практически действия на граждани и общини са отворени . Това казва в интервю за БНР Петър..

публикувано на 22.02.24 в 11:37

Доц. Николай Симов в търсене на нови животински видове във Виетнам

Мястото е Югоизточна Азия, в източния край на полуостров Индокитай. Между Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море се намира Виетнам . Неговата площ е повече от 330 хиляди квадратни километра, а около 40 процента от нея е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. В тази източна част от..

публикувано на 12.02.24 в 15:51

Пчелари от осем държави на изложението в Плевен

Над 100 фирми участват в 21-вото Международно изложение "Пчеларство" в Плевен.  Изложението ще продължи до края на седмицата.  Освен договаряне, по време на изложението ще има презентации и дискусии по актуални теми в пчеларството. Поканени са лектори от Германия, Италия, Полша, Сърбия, Румъния и България, които ще представят своя..

публикувано на 08.02.24 в 10:06

Доклад чертае сценарии за отказа от въглища у нас. Какви са ползите?

Милиарди, спестени от здравна грижа – така доклад на Центъра за изследване в областта на енергетиката и чистия въздух измерва ефекта от бърз отказ на България от въглищата. Независимата международна научно-изследователска организация е изготвила изследването по поръчка на "Грийнпийс" – България. В нея влизат учени от различни държави по света...

публикувано на 05.02.24 в 10:30
Хотелският комплекс в Семково ще бъде превърнат в център за дистанционна работа и забавления

Планинският курорт "Семково" да се превърне в модерен и целогодишен туристически курорт

Жителите и гостите на Белица днес отбелязват поредния зимен празник , който се провежда в курорта „Семково“. Богата спортна и културна програма предвиждат организаторите, а към усилията на местната власт тази година се включиха и дигиталните номади, които превръщат стария и неработещ от десетилетия голям хотел в "Ко-ливинг център" .  До няколко..

публикувано на 28.01.24 в 10:05

Плевен - пионер в зеления обществен транспорт

Напрежението между автомобилите и градския транспорт е универсален феномен. Плевен е абсолютно забележителен пример за Европа – това е първият въглеродно неутрален град, със съвременен транспорт, с изцяло обновена токова мрежа , трябва да служи за пример. Това каза пред БНР социологът Любомир Пожарлиев от Института по регионална география..

публикувано на 26.01.24 в 11:04