Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси"

Проф. Дарина Григорова: САЩ и Русия ще се разберат, ЕС губи от военната кампания в Украйна

Русия не действа бързо, но няма да се откаже. Границата 1997 г. за НАТО остава в сила, смята историкът

проф. Дарина Григорова
Снимка: Борислава Борисова

Украинската провокация с ракетата постигна обратен ефект. Киев загуби от този инцидент.

Това каза в интервю за БНР проф. Дарина Григорова, преподавател по руска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Щатите и ръководството на НАТО не откликнаха. Проксито не може да решава какво да се случва на бойното поле."

"Киев не прави реална политика, а политически акционизъм. Това е пиар кампания, която разчита на краткотраен медиен ефект", подчерта тя и сравни политическия стил на Украйна със заливането с черна боя на шедьовър на Густав Климт от екоактивисти.

Полски военни патрулират в района на Пшеводов, където падна ракета, отклонена от украинска територия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Русия разчита на това, което се случва на земята, а не във виртуалното пространство. Байдън, колкото и да е привично разсеян, в случая с украинската провокация беше категоричен."

В анализа си Григорова постави въпроса "защо, след като се изсипват толкова оръжия в Украйна, на Зеленски не му стига и иска официална намеса на НАТО".

"Той иска вече и военна сила, жива, а това няма да го получи. Няма кой да воюва за Украйна. Екзалтираните атлантици не го разбират. Киевският режим също – там има момент на умопомрачение, но това е реалността."

Отказът на НАТО да се включи е много симптоматичен, смята тя.

Щатите и Русия ще се разберат, но ЕС губи от тази военна кампания и от активното си участие в нея, това ще съсипе Европа финансово и не само, коментира проф. Григорова в предаването "Политически НЕкоректно".

"Това са двете най-мощни ядрени свръхдържави. Те ще решат какво ще се случи. За съжаление, ЕС също е някакво голямо прокси. Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси, идеологическото острие на демократите в САЩ."

"Първите звънчета са в Одеса, но няма да са последните", каза още преподавателят за обстановката и настроенията в Украйна на прага на зимата.

"В Одеса вече има протести заради липсата на ток, но протестите не са срещу злокобния Путин, а срещу киевските власти. И този тип протести ще нарастват, защото Русия методично унищожава енергоструктурата на Украйна, въпреки приказките в медиите, че няма снаряди или ракети. Тоест тилът, украинският, вече е под въпрос."

Местни жители зареждат мобилните си телефони от генератор на улицата в Херсон. 18 ноември 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

По темата с оттеглянето от Херсон историкът заяви, че това е по-скоро политическо решение, отколкото военно.

"Когато една армия отстъпва, тя е уязвима. Украинците, не посмяха да нападнат руснаците в този момент, когато са най-уязвими. Руснаците отдавна евакуираха хората, дори паметниците си. Но те ги евакуират, за да се върнат. (…) Херсон беше отстъпен, а не отвоюван."

Военните действия включват и тактически отстъпления. Реакцията на тези, които са по-близо до войната – в Донбас, беше по-сдържана и реалистична, далеч от ура-патриотичната истерия в Москва, отбеляза проф. Григорова във връзка с критиките срещу решението Русия да се изтегли от Херсон.

"Имперски възторжените идеолози в Москва нямат силиците да обърнат общественото мнение. Руснаците имат опит с войните и сега си го припомнят постепенно. Русия не действа бързо, но тя няма да се откаже нито от Донбас, нито от демилитаризацията и денацификацията на Украйна. (…) Зимата ще последва военна реакция чрез контранастъпление. Битката ще се реши в Донбас."

Границата 1997 г. за НАТО остава в сила и тя ще бъде спазена. Това е една от целите на военната операция, посочи Дарина Григорова.

Патологичната русофобия прилича на антисемитизма – това е същата форма на заклеймяване, но категориите са различни. Сегашната русофобия е странна и тъжна деградация, гласи оценката на историка.

"Това е твърде жалко за съвременна Европа. Това е варваризация."

Според нея обаче в България това не е трайно явление.

"То е превзело медиите, които в по-голямата си част са радиоточки, но то няма ефекта, който иска да постигне. Обречено е. България има специални отношения с Русия."

Относно решението на парламента да се предостави военна помощ на Украйна и какво мнозинство представляват гласувалите за това депутати на фона на масовите нагласи срещу изпращането на оръжие проф. Дарина Григорова изтъкна:

"За първи път официално българско оръжие ще убива руснаци и украинци. Мислите ли, че това ще бъде забравено? Пример с Унгария – отказват да обучават украинци, отказват да дават оръжие, отказват да се включат в санкциите срещу Русия. Държава, която е член на НАТО, но има достойнство, а при нас наблюдаваме слугите, които не поемат отговорност."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кирил Дрезов: За Балканите Украйна беше по-приемлива като голям буфер между тях и Русия

В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл. "В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно..

публикувано на 21.12.24 в 08:41

Игор Жалоба: Украйна трябва да осъзнае необходимостта от присъединяването към ЕС

" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ".  Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..

публикувано на 19.12.24 в 11:55

AI поставя пред много предизвикателства и адвокатите

Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил..

публикувано на 19.12.24 в 09:00

Орязват средства за инвитро, отиват за земеделците

От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева.  "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..

публикувано на 18.12.24 в 11:28

Вълкан Горанов: Българските деца олимпийци се открояват значително на европейската сцена

Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София .  "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..

публикувано на 18.12.24 в 10:30

Катерина Василева и Анина Сантова с приз за "Журналист надежда"

За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..

публикувано на 17.12.24 в 10:20