Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси"

Проф. Дарина Григорова: САЩ и Русия ще се разберат, ЕС губи от военната кампания в Украйна

Русия не действа бързо, но няма да се откаже. Границата 1997 г. за НАТО остава в сила, смята историкът

проф. Дарина Григорова
Снимка: Борислава Борисова

Украинската провокация с ракетата постигна обратен ефект. Киев загуби от този инцидент.

Това каза в интервю за БНР проф. Дарина Григорова, преподавател по руска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Щатите и ръководството на НАТО не откликнаха. Проксито не може да решава какво да се случва на бойното поле."

"Киев не прави реална политика, а политически акционизъм. Това е пиар кампания, която разчита на краткотраен медиен ефект", подчерта тя и сравни политическия стил на Украйна със заливането с черна боя на шедьовър на Густав Климт от екоактивисти.

Полски военни патрулират в района на Пшеводов, където падна ракета, отклонена от украинска територия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Русия разчита на това, което се случва на земята, а не във виртуалното пространство. Байдън, колкото и да е привично разсеян, в случая с украинската провокация беше категоричен."

В анализа си Григорова постави въпроса "защо, след като се изсипват толкова оръжия в Украйна, на Зеленски не му стига и иска официална намеса на НАТО".

"Той иска вече и военна сила, жива, а това няма да го получи. Няма кой да воюва за Украйна. Екзалтираните атлантици не го разбират. Киевският режим също – там има момент на умопомрачение, но това е реалността."

Отказът на НАТО да се включи е много симптоматичен, смята тя.

Щатите и Русия ще се разберат, но ЕС губи от тази военна кампания и от активното си участие в нея, това ще съсипе Европа финансово и не само, коментира проф. Григорова в предаването "Политически НЕкоректно".

"Това са двете най-мощни ядрени свръхдържави. Те ще решат какво ще се случи. За съжаление, ЕС също е някакво голямо прокси. Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси, идеологическото острие на демократите в САЩ."

"Първите звънчета са в Одеса, но няма да са последните", каза още преподавателят за обстановката и настроенията в Украйна на прага на зимата.

"В Одеса вече има протести заради липсата на ток, но протестите не са срещу злокобния Путин, а срещу киевските власти. И този тип протести ще нарастват, защото Русия методично унищожава енергоструктурата на Украйна, въпреки приказките в медиите, че няма снаряди или ракети. Тоест тилът, украинският, вече е под въпрос."

Местни жители зареждат мобилните си телефони от генератор на улицата в Херсон. 18 ноември 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

По темата с оттеглянето от Херсон историкът заяви, че това е по-скоро политическо решение, отколкото военно.

"Когато една армия отстъпва, тя е уязвима. Украинците, не посмяха да нападнат руснаците в този момент, когато са най-уязвими. Руснаците отдавна евакуираха хората, дори паметниците си. Но те ги евакуират, за да се върнат. (…) Херсон беше отстъпен, а не отвоюван."

Военните действия включват и тактически отстъпления. Реакцията на тези, които са по-близо до войната – в Донбас, беше по-сдържана и реалистична, далеч от ура-патриотичната истерия в Москва, отбеляза проф. Григорова във връзка с критиките срещу решението Русия да се изтегли от Херсон.

"Имперски възторжените идеолози в Москва нямат силиците да обърнат общественото мнение. Руснаците имат опит с войните и сега си го припомнят постепенно. Русия не действа бързо, но тя няма да се откаже нито от Донбас, нито от демилитаризацията и денацификацията на Украйна. (…) Зимата ще последва военна реакция чрез контранастъпление. Битката ще се реши в Донбас."

Границата 1997 г. за НАТО остава в сила и тя ще бъде спазена. Това е една от целите на военната операция, посочи Дарина Григорова.

Патологичната русофобия прилича на антисемитизма – това е същата форма на заклеймяване, но категориите са различни. Сегашната русофобия е странна и тъжна деградация, гласи оценката на историка.

"Това е твърде жалко за съвременна Европа. Това е варваризация."

Според нея обаче в България това не е трайно явление.

"То е превзело медиите, които в по-голямата си част са радиоточки, но то няма ефекта, който иска да постигне. Обречено е. България има специални отношения с Русия."

Относно решението на парламента да се предостави военна помощ на Украйна и какво мнозинство представляват гласувалите за това депутати на фона на масовите нагласи срещу изпращането на оръжие проф. Дарина Григорова изтъкна:

"За първи път официално българско оръжие ще убива руснаци и украинци. Мислите ли, че това ще бъде забравено? Пример с Унгария – отказват да обучават украинци, отказват да дават оръжие, отказват да се включат в санкциите срещу Русия. Държава, която е член на НАТО, но има достойнство, а при нас наблюдаваме слугите, които не поемат отговорност."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Татяна Дончева

Татяна Дончева: Отровените отношения в лявото трябва да бъдат преодолени

Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред левите хора. Това каза пред БНР Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", след срещата за ляво обединение в Стара Загора. Призиви от Бузлуджа: Да се обединим Левите хора одобряват тези..

публикувано на 29.07.24 в 08:25

Хеликоптер на ВВС облита района на инцидента в Елин Пелин

Малко преди 9 ч. хеликоптер на Военновъздушните сили започна облитане на района на инцидента в Елин Пелин. Така наречените бронирани военни машини "котки" също влизат в периметъра, вероятно за да направят пореден опит да огледат ситуацията.  По-рано през деня стана ясно, че това не се е случило 2 пъти в изминалите часове след старта на инцидента...

публикувано на 26.07.24 в 09:07

Росен Белишки: Мит е, че през летните месеци има бум на домови кражби

1679 са извършените домови кражби на територията на цялата страна за първите 6 месеца на тази година . Това обяви пред БНР Росен Белишки от Главна дирекция "Национална полиция".  За сравнение той посочи, че за същия период на миналата година те са били 2018. " Имаме намаление на регистрираните престъпления с 16% , което е около 340 случая..

публикувано на 25.07.24 в 15:28

ГИТ: Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава

Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава , заяви пред БНР Димитър Маджаров от Дирекция "Трудова мобилност" в Главната инспекция по труда. "В случай, че българите сключат договор директно с работодател в чуждата държава, правомощията на Инспекцията по труда са ограничени единствено до подаване на сигнали до..

публикувано на 25.07.24 в 14:57
Илия Проданов, председател на НАЗ

Илия Проданов: Години наред държавата насочва към Гърция и Турция повече вода от договореното

Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и Турция повече вода, отколкото е договорено в междудържавните спогодби, защото страната ни не може да използва наличната вода в реките и язовирите. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията..

публикувано на 24.07.24 в 10:46

Иван-Александър Кютев: Село Воден е шедьовър на абсолютното безхаберие на много институции

Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът Иван-Александър Кютев - жител на село Воден и създател на групата "Остави се да бъдеш Воден", която набира средства за пострадалите. Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях..

публикувано на 24.07.24 в 10:16

Атанас Кръстанов: Без държавна агенция няма да можем да се справим с нито едно природно бедствие

Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва .  Това е мнението на Атанас Кръстанов - специалист по природни и индустриални бедствия. Всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща , подчерта той пред БНР и заяви категорично, че..

публикувано на 23.07.24 в 14:18