Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колко плашещи са климатичните промени и защо се стига до психологическо дистанциране от тях?

Снимка: pixabay.com

Темата за климатичните промени става все по-актуална, но много малко от нас се замислят за различните й аспекти. Един от тях е психологичното дистанциране от случващото се с природата, което се превръща и в пречка срещу реални действия.

"Когато нещо е по-далечно, то ни се струва по-страшно. Затова се дистанцираме и не предприемаме действия", обясни пред БНР Елица Станева-Бритън, която е психолог и автор в сайта climateka.bg.

Ролята на науката е много важна, за да разберем случващото се, но и изкуството има значение, уточни още тя.

"Много филми могат да достигнат до човека на емоционално ниво. Емоциите ни са базов инстинкт, който ни кара да действаме. Когато виждаме дадена история, с която можем да се свържем, би могло да се скъси тази дистанция".

Психологът коментира и спорния ефект от действията на активисти, които заливаха с храна произведения на изкуството, за да привлекат вниманието към проблемите с климата.

"Когато нещо се прави по-показно, то може да доведе до обратния ефект и да се фокусираме върху самата случка, а не върху проблема, върху който се опитват да привлекат вниманието ни".

Това се случва и в медиите, предупреди тя.

"Там се представят едни негативни данни-всичко е фатално и няма как да се оправи. Това отблъсква хората, води и до страх, вследствие на който те спират да действат, дори да са имали желание".

В политиката пък се стига до двойнствени послания, игра с научни данни и лобистка дейност, заяви Елица Станева-Бритън в предаването "Преди всички".

Комуникацията се прекъсва на доста нива, резюмира тя.  

"Слушатели, учени и медии трябва да разберат кой възприема посланията им. Учените се опитват да образоват публиката. Те искат да представят нещо, което е наистина критично, но по начин, който е сух и близък до фатализма. Дори да ни представят данни, много хора не ги разбират. Когато се съберат учени и медии, трябва да има диалог, за да го разбере публиката и да се достигне до едно личностно ниво".

Важно е да се стигне до темата за т.нар общо благо, уточни психологът.

"Хората наистина се интересуват от него. Тук в комуникацията могат да се въведат инфлуенсъри или лидери на мнение, които имат въздействие върху различни групи".

Не само левите и младите се интересуват от климатичните промени, настоя още тя.

"Трябва на всеки да се даде шанс да изрази своето мнение и да стигне до открит диалог. Спрели сме да слушаме отсрещната страна. Добре е да се поинтересуваме защо мисли различно. Когато проблемът е представен по по-достъпен начин, тогава и скептиците може да се открият към диалог", заключи Елица Станева-Бритън.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цанко Керанов, Румяна Фичева и Антон Станчев

580 км са туристическите маршрути в Национален парк "Централен Балкан"

"Чрез наши ние контролираме движението , проверяват се МПС дали имат разрешително, ако нямат такова се съставя акт и глобата е около 100 лева, каза БНР Цанко Керанов, началник отдел Контрол и охрана на Национален парк Централен Балкан. Според Керанов по-често се правят еднодневни или три дневни преходи , като днешните туристи наистина обичат..

публикувано на 15.07.24 в 09:42

Как да бъде спасен зоопарка в Благоевград чрез виртуална реалност?

Как изживяването и емоциите от посещението в зоопарк или в горски територии , обособени като центрове за защитени видове животни, да продължи до безкрай? Такава възможност дава развитието на дигиталните технологии чрез приложения и апликации, познати като образование във виртуална или добавена реалност . И ако в световен мащаб тези..

публикувано на 13.07.24 в 10:05
Снимката е илюстративна

Мариана Родер и нейната малка хижа в планината

Да поддържаш хижа и обслужваш посетителите изисква особено отношение, както към природата, така и към хората, които обичат да прекарват време в планината. Това занимание, обаче представлява на практика почти денонощен труд. Какво означава да работиш като хижар и то не къде да е, а в Швейцария?   " В Швейцария е много трудно да станеш хижар , това е..

публикувано на 13.07.24 в 09:35
Ели Иванова

"52 исторически разходки из България" - 52 уикенда история сред природата

"52 исторически разходки из България" се казва новата книга на блогър - пътешественика Ели Иванова , създател на блога "Друми в думи".  Чрез нея авторката дава заявка да ни отведе до крепости, манастири, скални светилища и места, свързани със старата и по-новата история на земите ни. "Тази пета моя книга се различава от предишните по..

публикувано на 10.07.24 в 09:28

"Пътувай с Хоризонт" в сърцето на Родопите

В горещите летни дни, алтернативата е планинският туризъм. "Пътувай с Хоризонт" тръгва на разходка в сърцето на Родопите, сред тишината и спокойствието на балкана, на 1200 метра надморска височина. В село Момчиловци срещаме гостоприемни домакини, свикнали да посрещат гости още от 90-те години на миналия век, когато селото се превръща в едно от..

публикувано на 07.07.24 в 14:49

Вършец - най-старият балнеолечебен курорт в България

Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат. Първата държавна минерална баня е построена през 1990 г.  Градът възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението за това свидетелстват откритите развалини от римски бани.  Град Вършец е разположен в..

публикувано на 07.07.24 в 10:10
Снимката е илюстративна

Ученици от варненската математическа гимназия създават уред за зеленчуци

Четирима ученици от варненската математическа гимназия "Д-р Петър Берон" са създали учебна фирма UV GREEN. Учениците отглеждат зеленчуци в кутия, уредът използва напоителна система с вода, която циркулира чрез сензори, запазвайки хранителните вещества в почвата, отглеждат се 7 растения едновременно, процесът е автоматизиран.  Те разказаха за БНР,..

публикувано на 06.07.24 в 10:10