Понастоящем е автор на предаването „10 000 крачки“ по БНТ, което води зрителите на пешеходни обиколки из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.
„Хора и улици, град като град“ е втората ѝ книга, посветена на София, след „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Това е книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.
"За мен беше важно не само да разкажа аз какво съм преживяла, а да накарам и хората да се замислят за техните спомени и гледна точка за улиците, хората, защото София е интересен град, има какво да се запише и да се запомни.
А за мен образът на дявола е този, който винаги има какво да каже. Той разказва най-хубаво всичко. Винаги с чувство за хумор и много мъдрост.
Не ви ли се е случвало да вървите по улицата, и с крайчеца на окото си да видите, да мернете, човек, който отдавна не е по тези улици, пак да минава по тях...? И той да изглежда пак като преди 20-30 години...Случвало се...Защото докато помним нещо, то е живо. Затова е прав Калин Донков - че спомените са живият живот...
Книгата я писах малко разбъркано. Погледнала съм на разказа през погледа на улиците, разкавам как те се променят и то за три главни за мен улици и моето детство - улица "Г.С.Раковски"- там премина детството ми, "Царя", който тогава беше бул. "Руски" - по него отивах към университе и към БНТ и улица "Граф Игнатиев", където се пренесох по-късно.
Това са моите улици - връзки със света. С тези улици аз навързвам моите спомени и хората, които са били и са там.
Тук включвам всички теми - как се изхвърляше боклука, къде бяха книжарниците и галериите тогава, как се обличахме тогава и каква музика слушахме. За мен не е градинката пред Кристал- за мен това е късно, за мен е граниката пред Военния клуб, за мен така си остава. В детството ми всичко беше свързано и с войната...
Детството ми беше свързано с каране на шейни, с детски щутортии...", спомня си още Павлина Делчева-Вежинова .
„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.
Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре."
Вежинова разказва кък са работели старите дървени асансьори, които са работели с една стотинка, която се пуска в метална касичка...
Разказва за хората, които са живели на техния адрес на номер 137 - там след баща и Павел Вежинов, в този апартамен, под наем се нанася Богомил Райнов, с когото Вежинов се познават от младежи.
Там е живял и Лео Конфорти - (Създава театрален кръжок към футболния "Атлетик (Дупница)", който се ползва с голям интерес. През 1935 г. постъпва в театралната школа на Николай Масалитинов при "Народния театър". Актьор от 1938 година. Бил е актьор в Народния театър (1936 - 1938), Русенски градски театър (1938 - 1940), Драматичния театър в Бургас (1940 - 1941). През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър, а от 1950 г. отново в Народния театър- бел. ред. )
В кооперацията са живели преводачът Димитър Стоевски, журналистът Георги Димитров - Гошкин, Яким Якимов - кинорежисьорът. Това си спомня още Павлина Делчева - Вежинова.
Още по темата в звуковия файл.
"Интелектуалците у нас се скатават. Липсва гражданска позиция при артистичното общество. Артистите имат трибуна и имат възможност да споделят каузи, неправди, да изразяват позициите си . Някои хора просто нямат позиция. Други ги е страх. Има хора, които искат да са си близки. Други искат да са удобни. Това е много тъжно... Всички много внимават..
" Моят дядо, който беше адвокат с голямо отношение към музиката, е чул - бил съм на 5 години, че мога да пея правилно и ме е завел в Музикалното училище, за да ме чуят . Една госпожа, която преподаваше оперно пеене - Дора Гложенска, ме чу и каза - "това дете трябва непременно да учи музика". Тогава много обичах клавишните инструменти, исках да..
Класик на германското кино – това е Златан Дудов. Изложба, посветена на сънародника ни, творил в Германия, Франция и Швейцария, може да се разгледа в зала "Архиви" на ул. "Московска" 5 в София. Повод за нея е на 120-годишнината от рождението на българския режисьор, драматург и сценарист. " Във всеки българин има частица от България и когато..
Тя е едно горещо сърце , пълно с любов към музиката.Прекрасните й сини очи не виждат света като нас, но слухът и интуициятаса нейният съвършен досег със света. Александра Полежанова - Али е само на 17 години, а вечее разпознаваем глас на международната сцена за млади музикални таланти. През 2021 година печели два златни и сребърен..
Второто издание на инициативата „Училище за авиация срещна ученици от 10- ти и 11 - ти клас от Първа английска езикова гимназия с капитан Марио Бакалов -пилотът, който през 2016 г. приземи най-големия пътнически самолет в света на Летище София. Учениците научиха и за различните дейности и професии, които се извършват на едно летище, за мерките за..
Филмът на Джесика Удуърд "Лука" ще бъде заключително прожекция за тазгодишната програма на София филм фест. Лентата е копродукция на Белгия, Италия, Нидерландия, България, Армения, с участието на Джералдин Чаплин. "Филмът се развива в не чак толкова далечното бъдеще. В това бъдеще вече сме успели да навредим прекалено много на..
В Полския институт тази вечер ще представят книгата "Само още един връх", посветена на Ванда Руткевич - първата европейка, стъпила на Еверест и първата жена, изкачила К2 . "Книгата не е само за онези, които обичат планините. Всеки от нас има нужда от такива образци в своя живот." Това каза пред БНР авторът на книгата Елжбета..
Министерството на вътрешните работи и службите поемат цялата отговорност да преценяват постъпващи сигнали за бомбени заплахи, обяви..
Карикатуристите от „Прас-прес“ ни канят на първи април, от 16 часа на дискусия-хепънинг в концептуалното пространство „Дом“ на улица „Петър Парчевич“49а..
За първи път заедно от една страна на барикадите стачкуват кабинетът, който управлява България, и българският народ . Това заяви пред БНР Тодор..