Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли формула за щастието и личното усещане за блаженство

Анна Стоянова: Няма формула за щастието

Как да живеем и с щастието, и със страданието - отговорите от Институт за терапия и експресивни изкуства

2
Анна Стоянова
Снимка: Мая Данчева

Архитект на щастието - така нарича себе си Анна Стоянова. Тя е един от преподавателите в проект "Щастие" на Институт за терапия и експресивни изкуства.

Щастието е емоционално възприятие на живота, което носи радост, приятна възбуда, блаженство. Щастието има много общо с усмивката, със смеха, със здравето дори. Именно по тях разпознаваме щастието. Смята се, че щастието осмисля живота ни. Дори Фройд е казал, че с времето подтискаме негативните спомени и в съзнанието ни остават само хубавите. Ако стъпим на тези негови изводи, излиза че цялото ни същество е настроено на щастие.

Философски, дискусиятта за щастието има корени още в Античността. Аристотел нарича това състояние на духа най-висше благо.

А, днес като че ли измерваме щастието с материалните блага, които притежаваме. Стандарта на живот се превръща в мерило и общоприета норма на щастие. Така де, когато човек има всичко, как да не е щастлив. Само, че в конкурентния свят, в който времето не достига се научаваме да подтискаме емоциите и това води до неудовлетвореност.

"Студът също може да се съизмерва с щастието. Аз живея на село, там всичко е бяло и красиво, това е също е част от сезоните и богатството на живота...
Съветвам хората да не гледат много новини. Там има много негагивни емоции и ситуации, а хората от първобитнообщинния строй са настроени да гледат повече към негативното, то задържа повече вниманието им, негативното ни привлича повече, защото искаме да се предпазим от опасности. Това е още от първобитния мозък, който не сме развили чак толкова много.
Затова все пак съветвам хората да не гледат новини, защото те влияят на нашето настроение и то не положително", каза в "Нощен Хоризонт" Анна Стоянова.
Анна Стоянова
По думите й, една от пречките за човек да бъде щастлив е, ако се чувстваме виновни, че някъде другаде хората страдат. Така както в момента в Украйна има война, когато има толкова бедни хора...само че това как ще помогне на тези хора, не е много ясно...
Само че, вината не е хубавото чувство, което да развиваме в себе си. Само ако ние се зареждаме със смислените неща, които ни радват и ни удовлетворяват, само тогава можем да бъдем ресурс за другите.

"Няма форумула за щастие. Щастието е най-вече лична отговорност - избор, провокация да погледнем към онези неща, които правят живота ни смислен, богат и пълноценен. Смислени неща, които правим за себе си и за другите.

Понякога получаваме щастие от постиженията си. Щастието е и в нашата нагласа към живота и как посрещаме всичко, което идва към нас. Защото в живота има и много негативни неща - и това е пъстротата на живота.

Ошо казва: "Живота трябва да се живее в неговата цялостност. Ще има моменти на щастие и моменти на страдание. И те трябва да бъдат живени. Не можеш да избираш. За да не се наруши ритъмът на живота, защото без ритъм -  животът няма да съществува...", разаказа още Анна Стоянова пред БНР.


В Института за терапия и ескпресивни изкуства вярват, че щастието се учи. С изграждане на навици за щастие. С творчество и осъзнаване на това, че щастието зависи от самия човек.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07