Макроикономист: Търговците вдигат цените с психологическа техника. Залагат се буферни печалби

"Само един хляб и даже не всеки ден. Свръхпечалби имат, постоянно завишават цените и излиза, че търговците най печелят."

"Кило лютеница вече струва 19 лева. Това е безумие. Страната е залята от украинско зърно. Нали това зърно трябваше да отиде в гладуваща Африка? Спекулата е грамадна като във военно време", отбелязва инженер, пенсионер от областния град.

Пенсионерка, бивш театрален работник, която продава цветя в центъра на Кюстендил, пита "няма ли закони в тази държава" и "каква вина имат възрастните хора, които не могат да си купят литър мляко".

• Михаил Михайлов от Съюза на говедовъдите: Фермерите са в шок. Цената на млякото се срина

Бившият геолог Благой Анастасов, който живее в малкото село Кутугерци, коментира:

"Изкупуват го на стотинки млякото, хоп - 3.80 прясното мляко. Цялата работа у нас се обърка от 30 години. 1000 човека съсипаха хубавата, прекрасна България. Може ли да изнасяме жито и хлябът да е като в Европа?!"

Някои са склонни да свържат безумно високите цени с предстоящото въвеждане на еврото и влизането в еврозоната. 

"Според мен се готвим за еврото. Ще изравним цените, за да няма негативен ефект", предполага юрист от града.

"Щом правителството е умувало, ще си останем само с умуване. Това е бошлаф и пиар. Никой няма да намали цените. Контрол от правителството – това е фантазия", заключава един от събеседниците на кореспондента на БНР в Кюстендил.

• Стоил Алипиев, КЗП: Ще следим за завишени цени с прилагане на нелоялни търговски практики

Проверка на "Хоризонт" в Пазарджик улови идентични настроения за спекулативно високи според запитаните цени.

"Драстично! Храната е скъпа. Не може едно яйце да е 50 стотинки", "Всичко е завишено", "Вече са непосилни", "Вече сме на ръба за оцеляване", "Не може килограм краве сирене да го дава за 32 лева – това е абсурдно", недоволстват жители на града.

• Доц. Огнян Боюклиев: Да се стремим не към евтина храна, а към качествена храна и високи доходи

"Усещането идва от това, че в последните няколко години нямаше инфлация. Даже по едно време имаше дефлация. Доходите по малко растяха, нарастваха и това беше добре за хората. Изведнъж имаме скок на цените и той започна още от 2021 г., 2022-ра много се изостри. Сега сме в онази фаза, в която имаме продължаващият цикъл на повишаване на цените", посочи пред БНР макроикономистът гл. ас. Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Имаме около 2 години процес на инфлация. Същевременно търговците, които не знаят колко ще им бъдат повишени на тях цените, използват стара техника да вдигнат цените повече, а пък по-нататък, ако потребителите не могат да издържат на тези цени, ще ги свалят, обясни той.

"Да видим до какво ниво, психологическо, ги боли."

Залага се една буферна печалба поради несигурността дали в бъдеще цените няма да се повишат пак, изтъкна Караиванов.

• Валентин Василев: Пазарът ще наложи нормализиране на цените

• Представителните работодателски организации очакват спад на цените от март

България е голям вносител на хранителни продукти, напомни макроикономистът. Той уточни защо енергийните помощи не водят до спад на цените.

"И всъщност имаме чужд производител, търговци на няколко нива, плюс търговеца на дребно, които по никакъв начин не се влияят от енергийните помощи. Това е съвсем друг канал."

• Даниел Василев: Когато има таван на цените, всички по веригата губят

Държавната регулация може да подейства като успокоение на хората, но може би ще генерира и доста разочарование, изрази мнение Караиванов.

"Може да има и обратният ефект. Може да се стигне дотам да се скрият количества – различни механизми за заобикаляне на регулирани цени."

Чуйте повече по темата в звуковия файл.