"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Бойният чук на Тор и ковачницата ни за висши кадри

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Новини с добавена стойност'' - коментар на Иво Балев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Една година живеем в стрес, защото недалеч от границите ни се води война, в сравнение с която нашите неволи с инфлацията и политическата криза изглеждат като нежни удари на часовникарско чукче.

Но самият стрес е като чук - и даже не обикновен чук за гвоздеи като в съветския герб, ами боен чук като символа на Частната военна компания "Вагнер".

Бойният чук, наричан на български и вария, е символ на произвола в тази военна групировка. Самите вагнеровци се хвалят, че изпълняват екзекуции с боен чук. И даже записаха видео как ще изпращат на Европарламента такъв чук, нацапан с червена боя като кръв и положен в калъф за музикален инструмент. Символиката е многослойна - музикалният калъф напомня, че те са “Вагнер”, те са оркестранти във филхармонията на смъртта и възмездието.

Има също така символична връзка с Чука на бог Тор от германо-скандинавската митология, която, както е известно, е извор на вдъхновение за композитора Вагнер.

Чука на Тор бил толкова тежък и мощен, че един негов удар предизвиквал гръм небесен.

Не като оная песен, дето с малки чукчета ние чукаме чакълчета.

Неслучайно Рихард Вагнер е любимият композитор на Адолф Хитлер.

Малки копия на тоя митичен чук скандинавците бутали под леглата на младоженците, за да са плодовити и да народят големи космати викинги с рога.

Тия космати скандинавци са били големи страшилища във военното дело, сума народи са пречукали. А според някои теории те са се разплодили толкова много, че са поставили началото на големи народи като руския.

У нас пък по случай годишнината на войната гражданин атакува с боен чук Паметника на Съветската армия в София и разби възпоменателната плоча.

Посолството на Руската федерация естествено реагира отрицателно, това е разбираемо - само че реакцията беше пак с правописни грешки и странни руско-български хибридни думички.

Аз понеже съм най-големият русофил в България, винаги много се обиждам на тази небрежност в отношението. Толкова ли няма в посолството някой с нормален български, който да поправя тия грешки в комуникацията? Това ми се вижда дори неучтиво и високомерно към страната домакин.

Разбира се, дори да си подобрят българския в посолството, това няма да изглади политическите ни разногласия. Така че и този малък проблем с комуникацията е като чукче за пиано или най-много като чук на железничар - от ония с дългите дръжки и малката глава, дето на гара Горна Оряховица жепейците почукват с тях, за да си правят проверките на разните там елементи в жп състава.

На атаката срещу паметника реагира и Бойко Борисов - този боен чук на българския политически и любовен живот.

Бойко Борисов се обяви в защита на чуконосеца и против Паметника на Съветската армия.

Мнозина му напомниха, че Борисов в миналото е защитавал паметника и дори е получил руски орден за това.

Но аз пък в случая съм на страната на Бойко Борисов, защото преди войната беше едно, сега е съвсем друго. Войната променя всичко и дори аз, макар да съм манекен и мечтател за мир, преосмислих радикалния си пацифизъм.

Аз лично не бих участвал в бойни действия, но всячески подкрепям печалния военен труд на украинския народ, който защитава земята си от агресора.

И така, една година продължава Специалната военна операция “Киев за три дни”.

По-точно, година и два дни. Сиреч според първите авторитетни прогнози, на днешната дата миналата година би трябвало операцията по денацификация и демилитаризация вече да клони към своя клинично прецизен край.

Но войната продължава, Украйна се милитаризира до зъби, националното самосъзнание на държавата се калява като стомана и НАТО се разширява на изток.

Ясно е защо руската пропаганда тръбеше, че ще вземе Киев за три дни - психоатаките са част от бойните действия, словото също е боен чук.

Но защо наши политици повтаряха и повтарят кремълски тези?

Най-високо сред този вид политици и въобще най-високо в политическата пирамида на България днес е президентът Радев. На 25 февруари миналата година той уверено заяви, че е "видно" как Русия печели войната, но има проблем с мира.

Година по-късно можем да кажем, че този овластен и високоинформиран натовски генерал или е направил огромна грешка, или съзнателно е заблудил обществото, приказвайки врели-некипели за блицкриг, светкавичен удар с бойния чук и бърза победа на Москва.

Днес това изглежда като много лоша работа на чуковете в ковачницата ни за висши кадри.

А кадрите решават всичко, както е казал един от световните чукове в историческата наковалня и победител във Втората световна война - Йосиф Сталин.