Снимките на спасителя Мирослав Маринов ще бъдат дарени на Противопожарната служба в Горна Оряховица. Фотосите на оператора на „Нова телевизия“ Пламен Иванов ще бъдат изложени в музея на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Мирослав Маринов е спасител в специализирания отряд в Горна Оряховица от 31 години, Пламен Иванов е телевизионен оператор от 18 години. Двамата отиват в Турция след земетресението – единият да спасява, другият да свърши журналистическата си работа.
„В спасителната операция бях още в началото, когато международните сили поискаха помощ от отряда, в който аз съм член – това е международният отряд за действия при такива ситуации. Заминахме на втория час и 11 дена продължи моята мисия там. Работихме в градовете Бесни и Адъяман“, разказа Мирослав Маринов.
„Заминахме на втората седмица от труса и изкарахме 10 дни в област Хатай, главно градовете Антакия, Искендерун, Османие. Природно бедствие от такъв мащаб, с толкова много разрушения, толкова много жертви за първи път отразяваме. И сега като гледам някои от снимките, настръхвам“, споделя Пламен Иванов.
Мъка е общата дума, казват журналистът и спасителят, които, въпреки че са научени да крият емоцията си, не могат да останат безучастни на разтърсващата трагедия, чиито свидетели стават в Турция след земетресението.
„Останал ми е пред очите един кадър със съборена жилищна сграда, камара строителни отпадъци, от които стърчат арматурни железа. На тези железа хората бяха вързали розови и сини балони. Минахме с колата, аз снимах с телефона набързо. След няколко часа от местни хора разбрахме, че под всеки балон е имало загинало дете. Единственото, което ми мина през ума, че никога не искам да виждам подобно нещо тук, в нашата страна“, споделя Пламен Иванов.
„Какво е останало в съзнанието ми – мъката на хората. Мъката и основно, че сме безпомощни, всички ние сме безпомощни пред природата. Търсим живот под развалините и ако има съмнения за такъв, се включваме ние и се опитваме да стигнем до мястото, откъдето сме чули този звук. А какво сме успели да направим – мисля, че направихме това, за което сме обучени и за което бяхме отишли там“, казва спасителят.
Мирослав Маринов е вадил хора и при труса в Измит в Турция през 1999 г., търсил е децата в Лим, моряците от кораба „Хера”, участвал е при спасителните операции след взрива в Хитрино и потопа в Цар Калоян. Научен е да изключва след работа, но спомените от последната спасителна операция в Турция тормозят съзнанието му:
„Видял съм човек, който с джобното си ножче искаше да направи дупка в панела, за да достигне, евентуално, до негов близък. Това няма как да се забрави. Мъката в очите на хората също няма как да забравя. Това е ужасът. Там е страшно“.
Споделя, че се е случвало по време на работа от очите му да капне сълза. „И тогава нищо, обърсвам я и продължаваме напред“.
Маринов споделя, че най-трогателната снимка, която показва в изложбата, е тази, на която в пикап, покрит с чергило, се возят седем турски деца, които се усмихват и махат за поздрав на българските спасители, които пътуват след тях.
Операторът Пламен Иванов разказва за най-емоционалните си снимки от командировката в Турция:
„Едната е с пикапа, с който хората изнасят покъщнина, а най-отгоре е сложена плюшена играчка мече. Другата е със семейство, което стои на тротоара пред къщата си и гледа как я събарят, защото не става за живеене. Други хора, които край една печка на тротоара са сложили три стола и там нощуват. Семейството, което се изнася с куфарите и след тях върви малко дете и гледа тъжно. Такова нещо не се вижда всеки ден и затова решихме да направим тази изложба“.
Всъщност идеята за изложбата със снимките от земетресението в Турция е на горнооряховски фотограф Стефан Русанов, собственик на фотостудио, а съпругата му Петя Русанова, която е копирала снимките, сподели, че за първи път от години е плакала, докато работи:
„Закупих една много добра машина за снимки, като идеята беше да правим снимки на усмихнати деца. Докато един ден гледам Мартин и Пламен предават пряко от Турция, само че те говореха за едни други деца, едни деца, които вече не са на този свят, родители, които плачеха. В рамките на 5 минути в мен се обърна нещо и си казах – трябва да направя нещо“, разказа Стефан Русанов.
„Първа аз видях снимките, защото аз съм ги копирала. 30 години го правя и никога не гледам какво копирам, но тук дори си поплаках. Снимките бяха потресаващи. Имам си две любими – рамка на бебе върху бебешко дюшече сред развалините и кола с огромен мечок – хора, които се изнасят от града след явно разбития си дом. Хората трябва да го видят и да го имат предвид, ако, не дай боже, се случи тук“, казва Петя Русанова.
На откриването на фотоизложбата присъства главен комисар Александър Джартов, директор на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
„Децата бяха най-впечатляващи, техните очи. И е дълбоко разстройващо. Същевременно обаче показва, че има бъдеще. Част от снимките, които ще ни бъдат дарени от изложбата, ще бъдат разположени в музея на ГДПБЗН, а останалата част ще бъдат в регионалната дирекция във Велико Търново“.
Тази фотографска изложба показва човешката ни незначителност и последиците от грешките ни, коментира областния управител на Велико Търново Георги Гугучков.
„Колко сме дребни срещу природната стихия и до какви последствия водят нашите човешки грешки. Трагедия. Поздравявам фотографите, постарали са се, показали са нещо, което наистина трябва да се види от много хора и да си правим изводите“.
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
Очакваме медийна атака, инвестициите да приключат завинаги и Ивелин Михайлов да бъде убит или инсцениран арест. Това заяви в интервю пред..
Няма как да има две ДПС-та, има едно и то е под лидерството на почетния председател Ахмед Доган. Всеки, който не върви по този път, не е ДПС...
Случва се във всяко семейство баща и син да се скарат понякога, но след това обикновено се сдобряват , а с този, който ги е скарал, знаете какво се..