Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експеримент: Eдна година 4-ма души ще са доброволни "затворници" на НАСА

Снимка: НАСА

Eдна година четирима души ще са доброволни "затворници" на НАСА. Причината - експеримент, който трябва да изследва как хората реагират на изолация и други стресови фактори

378 дни - толкова време ще стоят затворени двамата мъже и двете жени. От близо месец и половина те са в затворени в 3D принтирано пространство с площ 158 квадратни метра в космическия център „Джонсън" на НАСА в Хюстън, Тексас. Целта е да се види как се работи и живее на Марс, как се правят симулации на космически разходки, научни експерименти и поддръжка на хабитата, как се отглеждат култури за храна. Четиримата доброволци - изследователят Кели Хастън, строителният инженер Рос Брокуел, лекарят Нейтън Джоунс и микробиологът Анка Селариу, са вече от месец и нещо вътре. А само преди 20-тина дни беше обявено, че първото, което ще се случи, е да се тестват системите за храна и отглеждане на храната. Д-р Скот Смит от хранителна биохимична лаборатория на НАСА обяснява:

"Екипът е напълно самостоятелен. Те имат всичко нужно в самия хабитат. Храненето ще бъде крайъгълен камък на успеха на мисиите за изследване на космоса, където хранителната система е ограничена. Ключовите фактори за успешна мисия включват поддържане на диетичено хранене и поддържането на телесна маса, наблюдение и управление на доставките на храна и поддържане на положително взаимодействие с екипажа. Тези фактори и други ще се проявят по време на мисията. И това ще ни позволи да успешното бъдещо изследване на космоса".

Как да се изхранват хората в космоса - имало много идеи. И д-р Скот Смит не мисли, че те са лоши. Но по време на космически полет и те обикновено са много предизвикателни от гледна точка на логистиката:

"Предложенията са да се принтира храната или да се оглежда. Имаме хора, които предлагат използването на клетъчни култури за отглеждане на месо, за да се направи пържола. Имаме хора, които предполагат, че можем да използваме щурци, за да правим хамбургери. И всички тези предложения са възможни. Но трябва да запомните, че трябва да е лесно. Трябва да може да се побере в космическия кораб. На космическата станция можем доста лесно да отглеждаме храна, така че това не е толкова голям проблем. По пътя към Марс, може да е страхотно, ако отглеждаме пържолите от клетки. Но имате нужда от устройство, което да ви позволи да направите това, което означава, че може да отнеме място. Ще ви трябват суровини, за да направите това. Ще ви трябва начин да почистите системата, за да то правите многократно. След това трябва да го сготвите, което в момента не го правим. Сега само стопляме храната в космоса. Не я готвим. И това е само за готвенето на пържолата. Колко дни в седмицата можете да ядете само пържоли? Тогава трябва да имате някакъв вид зеленчук. Ще отглеждаме растения и ще берем растения. Така че сега имате нужда от камера за растеж, за да направите това. Имате нужда от семена, вода, хранителни вещества и всички неща вървят заедно с това. Всички стават много ограничаващи пространството, тоест ограничаващи обема и времето на екипажа. Времето, което екипажите ще трябва да отделят за отглеждане, прибиране на реколтата и превръщането им в годна за ядене.

И ако едно от тези неща се счупи, ще имате ли второ. Ако загубим реколта, губим ли екипажа? И това са всички видове предизвикателства, пред които сме изправени, които правят тези неща много, много трудни, поне в този момент. Някой ден, когато стигнем там, ще го направим. Някой ден, когато имаме база на Луната, където екипажите ще живеят месеци или години без прекъсване, ще можем да изпратим материала за изграждане на съоръжения за справяне с това".

НАСА предупреди вече, че едно от големите предизвикателства е ограниченият контакт на хората. В продължение на 378 дни екипажът ще бъде ограничен само до трима души, с които ще има контакт лице в лице. Комуникацията с външния свят ще се осъществява със забавянето, което би се случило – към 11 минути средно. Симулацията ще позволи да се съберат данни за реакциите на хората, казва Грейс Дъглас, отговорникът за проекта.

"Ще проверим когнитивното и физическото представяне, за да получим по-добра представа за потенциалното въздействие на продължителните мисии до Марс върху здравето и работата на екипажа. В крайна сметка тази информация ще помогне на НАСА да вземе информирани решения за проектиране и планиране на успешна човешка мисия до Марс. Принтираните обитаеми места може да са вариант за заселването на други планети".

За сега НАСА не е представила повече информация как протича проектът, който предвижда не само четирима души да бъдат затваряни. Има още няколко подобни идеи, предвидени за 25-та и 26-та година. Голямата цел е Агенцията да изпрати хора на Марс до 2037 г. Но крайната дата неведнъж се е местила напред във времето. Това, което се знае, е, че от миналата година специално устройство на роувъра „Персевиърънс” вече произвежда кислород от червената планета при различни атмосферни условия, включително през деня и нощта и през различни марсиански сезони. А количеството е достатъчно за един човек за 100 минути. НАСА обяви, че ще разработва, заедно с американските военни, ядрен ракетен двигател, който да полети до Марс до 2027 г. Агенцията отпусна и 10 милиона долара на компания, която да развие технологията за плазмен двигател, който да отведе космически кораб до Марс само за 39 дни. Очаква се към 2030-та година да има мисия за връщане на взети проби от Марс съвместно с Европейската космическа агенция.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Интересни времена в Румъния - президентският балотаж е с неясен изход

"Румъния диша малко по-свободно, най-малкото защото вече има яснота кой ще ходи на втория тур на президентските избори . Стана ясно, че няма да има размествания." Това каза в предаването "Преди всички" журналистът Лъчезар Вълев, пратеник на БНР за изборите. Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на..

публикувано на 03.12.24 в 09:27

Живот с увреждане - видими и невидими прегради

Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

публикувано на 03.12.24 в 07:08

Кампанията "Без страх" има за цел да помогне на жените и децата, които са жертви на домашно насилие

В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..

публикувано на 01.12.24 в 08:00

Община Русе е първата в страната, която има своя програма за асистирана репродукция

Фотоизложба "Чудеса на надеждата" откри русенската фотографка Мирела Партинова, а в кадрите си е запечатала първите дни от живота на бебета, родени с асистирана репродукция. На 5 декември в Голямата зала на Доходното здание в Русе от 18 ч. ще започне благотворителният концерт "Коледа в сърцето". Автор на сценария и ръководител на..

публикувано на 01.12.24 в 07:38

Нов хъб за ранно детско развитие отвори врати в квартал "Христо Ботев"

Столичната община създаде ново пространство за децата и техните семейства в квартал "Христо Ботев". Хъбът за ранно детско развитие е с капацитет за 50 деца и е реализиран с финансиране по проекта "Модел за интегрирано развитие за образование и грижа в ранна детска възраст в град София" чрез..

публикувано на 01.12.24 в 07:19

Близо 60 от заразените с шарка овце в село Желю войвода вече са евтаназирани

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Желю войвода, сливенско.  Близо 60 от тях вече са евтаназирани, научи БНР, като се очаква всичко да приключи в утрешния ден.  Днес около обяд на място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат..

публикувано на 29.11.24 в 18:44
Светослав Стефанов Попов

Светослав Попов за здраве и баланс чрез нашия микробиот

Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..

публикувано на 27.11.24 в 14:55