Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Европа трябва да предложи повече на Глобалния Юг"

Матс Енгстрьом: Разширяването на БРИКС е силен политически сигнал. Кандидатстващите искат алтернативи

"Ако Саудитска Арабия и ОАЕ се включат в нейното финансиране, банката на БРИКС може да се превърне в по-голяма алтернатива на Международния валутен фонд"

| Интервю
Срещата на БРИКС в Йоханесбург, Южна Африка, 22-24 август 2023 г.
Снимка: АП/БТА

Успяват ли Китай и Русия да привлекат т.нар. Глобален Юг на своя страна в противопоставянето си срещу Запада? Този въпрос провокираха не само руските знамена по време на демонстрациите в подкрепа на преврата в Нигер, а и заявеният интерес от десетки държави за присъединяване към организацията БРИКС.

В крайна сметка след годишната среща на икономическото обединение на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, покани да се присъединят към тях получиха 6 държави - Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Етиопия и Аржентина.

И докато срещата показа, че организацията може би не е геополитически блок, предвид големите спорове между самите страни-членки и липсата на обща позиция по големите теми на времето, каквато е войната в Украйна, БРИКС все пак се разширява.

Анализатори като Матс Енгстрьом от Европейския съвет за външна политика виждат в това сигнал, че Западът и Европа трябва да подобрят своите партньорства с Глобалния Юг.

Дали Москва и Пекин постигнаха геополитически и икономически успех на срещата на БРИКС в Южна Африка?

"От геополитическа гледна точка е несъмнен успех. Китай настоява за разширяването на БРИКС от известно време, за да увеличи собственото си влияние. Бразилия настояваше за включването на Аржентина в това разширение, но и осъзнава, че Русия и Китай, включително чрез противоречивата покана към страна като Иран, придобиват по-голяма тежест в организацията", казва Матс Енгстрьом пред БНР.

"По-трудно е да се отговори за икономическия ефект от разширяването. Русия е толкова изолирана, че всеки ход, който им позволява търговия и заобикаляне на западните санкции, е добър. За Китай, като най-голямата икономика в групата, е по-трудно да се прецени, тъй като страна като Аржентина има голям публичен дълг. Не е ясно дали за Пекин ще е от полза да помага на такава страна в рамките на бъдещото сътрудничество. От друга страна, чрез включването на Буенос Айрес, членки на БРИКС вече са двете най-големи икономики в Южна Америка. Увеличава се африканското присъствие чрез Етиопия и Египет, стъпва се на Персийския залив чрез западните съюзници Саудитска Арабия и ОАЕ, които под китайска егида все повече оставят на заден план десетилетното си противопоставяне с шиитския Иран."

Каква ще е ролята на новите членки и преструктурира ли БРИКС архитектурата на международните отношения?

"За БРИКС изглежда трудно да взима формални общи решения. Виждаме, че организацията не може да разреши двустранните конфликти на основните си членки Китай и Индия, например. Не бива да се очаква и от разширения БРИКС да взима решения по международни проблеми. За част от страните, като Аржентина, Южна Африка и Бразилия, участието е хазартно. Те не искат да са изцяло зависими от Запада, но също така не искат да са изцяло зависими от Китай. Те целят само позитиви от която и да е партньорска група, в която влязат. Интересно е да се отбележи, че много хора смятаха Индонезия за една от новите държави-членки на БРИКС. Индонезийските власти обаче подходиха по-внимателно. Някои смятат, че причината е ключовата роля на страната в обединението на страните от Югоизточна Азия - АСЕАН. Но те също така не искат да са част от организация, дотолкова доминирана от Китай. Разширяването на БРИКС е силен политически сигнал, но не мисля, че групата ще постига много значими формални решения."

Бразилският президент Лула да Силва на срещата на БРИКС в Йоханесбург, 22-24 август 2023 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

В такъв случай вероятно не очаквате и тя да конкурира доминираните от Запада формати Г-7 и Г-20, както и Международния валутен фонд и Световната банка като източници на заеми и финансиране за развиващи се страни?

"Новата банка за развитие, свързана с БРИКС, може да увеличи значението си. Към момента отпусканите от нея средства са много по-малки от заемите, които Китай сам отпуска на други държави по двустранни споразумения. Ако Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се включат в нейното финансиране, тя може да се превърне в по-голяма алтернатива на Международния валутен фонд. Видяхме обаче коментари от Рияд, че не са уточнили условията на своето членство в БРИКС, така че всичко това може би е въпрос на продължаващи преговори."

Възможно е в променена обстановка БРИКС да започне да достига и до повече формални общи решения. Но и при по-малка реална тежест, вестник "Гардиън" нарече десетките молби за присъединяване към организацията, от които бяха уважени само 6, "знак за глобално безредие". Каква е ролята на организацията в голямото противопоставяне между САЩ и Запада от една страна, и Русия и Китай от друга?

"Смятам, че много от кандидатствалите страни искат алтернативи. Недоволни са от начина на работа на Международния валутен фонд и Световната банка и от доминацията на богатите западни страни в световната икономика. Важно е също, че в БРИКС ще се развиват и партньорствата със страни, които нямат статут на членове. Всичко зависи и от начина, по който богатите страни, включително в Европа, ще реагират. Те могат да създадат свои алтернативи. Споменахме Индонезия, която сега цели членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В крайна сметка е възможно да не се стига до остри противопоставяния между условията на членство в БРИКС и други съществуващи формати."

Новините и анализите около срещата на БРИКС съвпаднаха и с тези за превратите в Африка и възможните промени в геополитическата ориентация на развиващи се страни. В момента често се припомнят изследвания, според които ползите за Запада от ресурсите и евтиния труд на т.нар. Глобален Юг многократно надхвърлят размера на предоставената насреща икономическа помощ. Богати на ресурси страни и региони тънат в бедност и се оказват лишени от средствата за собственото си развитие. Някои наричат това статукво съвременен колониализъм, но дори да има по-умерени термини, не е ли тази несправедливост основната причина развиващия се свят да се обръща към Русия и Китай?

"Най-общо казано да, но има различни изчисления. От една страна приходите от добив на природни ресурси в Африка изтичат извън континента и не служат за развитието му, което обосновава такива критики към съществуващия ред, но държавите носят и собствена отговорност предвид корумпираните елити. Китай обаче може и да не е нещо по-добро, а видяхме и как Русия започна да използва зърнения износ за геополитически цели, което предизвика критики и от африкански страни. За развиващия се свят не е промяна да стане зависим от китайски компании, които извличат ценни руди и не инвестират в местното развитие. За мен е интересна заявката на Бразилия по време на срещата на БРИКС. Там президентът Лула припомни своите условия за подпомагане, т.нар. партньорство "Юг-Юг", при което получаващите помощ страни имат повече права, отколкото в китайските програми."

В свой анализ по темата цитирате южноафриканския президент, който казва "Искаме да изнасяме завършени продукти, а не камъни и пясък". Вие не смятате, че Китай и Русия предлагат различно бъдеще?

"Китай цели имидж, че предлага точно това и в някои случаи наистина подпомага местното развитие. Но зависи и от африканските страни да имат по-големи изисквания към инвеститорите, независимо дали китайски, западни, руски, турски или други. Замбия, например, успява да балансира между различните сили, постигайки собствено развитие. Моят аргумент е, че Европа трябва да предложи повече на Глобалния Юг под формата на иновации, сътрудничество, развиване на умения, инвестиции в инфраструктура. Китай не чака и предлага повече. В крайна сметка може да се окаже, че неговото партньорство не е било от полза за страните в Африка и Латинска Америка, но те търсят алтернативи. И затова според мен докато сега Европейският съюз обсъжда и размера на средствата за програмите за развитие, разширяването на БРИКС е сигнал, че ние трябва да направим повече. Организацията еволюира чрез новите си членове и желаещите да са й партньори. Дори да не е през стриктни общи решения, тя ще е екосистема от различни сътрудничества и позиции. Влиянието ѝ върху развиващите се страни се увеличава. Европа трябва да подобри офертата си към тях, а начинът на работа на Международния валутен фонд и Световната банка трябва да се реформира."

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16