Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Теодора Манолова: Медиците от спешна помощ не разпознават симптомите на инсулт

Илюстрация: Алами/Ройтерс
До  2030 г. в България ще бъдат изградени национални центрове за инсулт (популярни като stroke центрове), които ще покриват територията на цялата страна. Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт  - доболничната помощ, текущата рехабилитация и вторична профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова интервенция. В тези центрове лечението на остър инсулт се комбинира с ранна мобилизация и рехабилитация и вторична превенция според нуждите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се прилага високотехнологично лечение - тромболиза и ендоваскуларна терапия.


Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интравенозна тромболиза. Центровете за лечение на инсулт ще ги консултират и координират, когато това е необходимо, обясни  доц. Росен Калпачки от УС на Българското дружество по инсулт.

Това е част от предложението за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт, представен на пресконференция от ръководството на Българското дружество по инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема с инсулта от различни гледни точки, обясни д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Той бе предложен на приключилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и представен на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и обсъждане също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в парламента.


Според целите, заложени в него до 2030 г.:

  • 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;

  • Нивото на инравенознататромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт;

  • 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него. 

  • Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.

  • Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.

В България трябва да бъде създаден  Национален регистър на пациентите с инсулт, каза д-р Добринка Калпачка, зам.-председател на дружеството.  В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата. Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуацияи да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, Национален регистър трябва да бъде създаден.  Той ще позволи проследяване и превенция на усложненията след изписването - последващ инсулт, сърдечно-съдови инциденти, аспирационни пневмонии, инфекции и много други.

На пресконференцията д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович“ в Ст. Загора коментира значението на колаболацията със „Спешна помощ“ и усилията, които полагат с колегите й, за  да обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа вкъщи.  Тя отбеляза, че инсултът засяга все по-млади хора, в активна възраст.


Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на  т.нар. „пациентски ъгъл“, който намира своето логично място в неврологичните отделения на болниците в цялата страна. Така семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки. Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им, а така също и популяризиране превенция на рисковите фактори на заболяването. Тя се осъществява в колаборация с 234 от 260 общини в България.


Разпознаването на симптомите на инсулта е едно от най-важните неща, които трябва всеки да знае, каза доц. Калпачки. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапно изтръпване на ръката.

Асоциацията за инсулт и афазия стартира инициативата си „Пътека на Знанието“. Домакин на събитието бе 78 СУ „Христо Смирненски“ – гр. Банкя. Доброволци на Български червен кръст символично преведоха по пътеката ученици от 9 до 11 клас на училището, за да им помогнат при разпознаването на симптомите на инсулта.


Всяка „Пътека на Знанието“ е с дължина 8 метра и по интерактивен начин запознава със симптомите на заболяването и необходимите действия, които трябва да се предприемат ако бъдат забелязани. Активностите за превенция и намаляване броя на заболелите от инсулт в страната също са част от инициативата. Димитър Дановски, ученик в 11 клас на паралелка с профил „Рехабилитация и физиотерапия на 78 СУ „Христо Смирненски“ е първия участник в инициативата на пациентската организация за борба с инсулта и неговите последици.
Снимки: CredoWeb, Асоциация за инсулт и афазия.

Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Петков

Кирил Петков: Нашите избиратели могат да разчитат на консистентна позиция

Парламентарната група на ПП-ДБ реши с единодушие, че няма да подкрепи правителството, предложено от ГЕРБ, съобщи председателят на групата Николай Денков. Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков допусна, че е възможно преди утрешното гласуване да се прави опит за купуване на депутати: "Няма никаква промяна в нашата позиция. Това, което виждаме, е, че няма..

публикувано на 02.07.24 в 18:45

Медийна грамотност сред учениците за фалшиви новини - къде и как?

"Още от началните часове до 4 ти клас е добре да има обучение и за етичните медийни стандарти , за да могат учениците да разберат, че това, че с видели или прочели някаква новина, това не значи, че непременно точно така се е случило , коментира още за "Хоризонт" Асен Александров. Според него учителите трябва да възприемат това не като задължение,..

публикувано на 02.07.24 в 12:58

КЕВР приема окончателно решение за цените на тока за бита, парното и топлата вода

Комисията за енергийно и водно регулиране ще приеме днес окончателното си решение за цените на тока за бита, парното и топлата вода.  Очаква се минимално поскъпване с около процент и половина на електроенергията и поевтиняване с около 8 процента и половина на топлоенергията. Цените ще влязат в сила от утре и ще важат за следващия..

публикувано на 30.06.24 в 07:45

15-годишната Натали има нужда от финансова помощ, за да оздравее

Натали, диагностицирана с рядка форма на болестта на Хиршпрунг, се моли за своето спасение. Детето се нуждае от спешна операция в чужбина, за да има шанс да живее. Необходимата сума от 45 000 евро не може да се осигури от майка й, която е самотен родител и се грижи денонощно за дъщеря си. Болестта на Хиршпрунг е заболяване, при което липсват..

публикувано на 30.06.24 в 04:44

Стоилка Арсова: С електронни ваучери ще може да се плащат битови сметки, ако има договор с дружеството

Валидността на електронна карта за ваучери - bcard e-vouchers, бикарта, в повечето случаи е 5 години , а самите ваучери, които се зареждат всеки месец, са с едногодишна валидност. Бикартите предлагат на клиентите сайтове, където могат да проверят всеки ваучер с каква валидност е и винаги се ползват първо най-отдавна постъпилите суми...

публикувано на 28.06.24 в 10:17
Иглика Иванова

Иглика Иванова: Медийната грамотност е овластяване на аудиториите

Медийната грамотност е едно овластяване на аудиториите .  Това каза пред БНР Иглика Иванова, държавен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности" в Министерството на културата. "Медийната грамотност се разбира като един комплекс от умения, разбирания, знания, нагласи, а когато е развита - и..

публикувано на 24.06.24 в 15:03

Православната църква чества Петдесетница

Днес православната църква празнува един от големите си празници - Петдесетница. На петдесетия ден след Христовото Възкресение Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху светите апостоли и ги дарил с божествената си благодат. От древни времена празникът се приема за рожден ден на Църквата. Врачанският митрополит Григорий,..

публикувано на 23.06.24 в 08:06