Да ръководиш Меснер: Волфганг Наирц и "лудите години на австрийския алпинизъм"

Преди месец в България гостува едно от най-големите имена в света в екстремните спортове - австриецът проф. Волфганг Наирц. Миналия век той ръководи редица експедиции в Хималаите, някои от които - исторически. 

През 1972 г., на 28-годишна възраст, води за първи път екип в Непал - тогава Райнхолд Меснер осъществява първото изкачване на Южната стена на Манаслу. През 1978 г. ръководи първата австрийска експедиция до Еверест и заедно с Роберт Шауер и Хорст Бергман стават първите австрийци, достигнали най-високия връх в света. В рамките на тази експедиция (5 дни по-късно) Меснер и Петер Хабелер правят първото изкачване на Еверест без употребата на допълнителен кислород, а Франц Опург прави първото соло изкачване на върха (в рамките на експедиция). Волфганг Нариц води експедиции също до Макалу (една неуспешна и друга, в която Меснер и Ханс Камеландер достигат върха), Ама Даблам, както и зимни - до Чо Ою и Дхаулагири. Сред изкачените от него върхове са МакКинли в Аляска, Аконкагуа в Южна Америка, Килиманджаро, Маунт Кения в Африка.

През 2005 г. австрийското правителство и президентът на Австрия присъждат на Волфганг Наирц званието професор – за изключителни алпийски постижения, многобройни публикации (11 книги за алпинизъм, експедиции, летене с балон), за социален ангажимент към населението в Непал, за принос като преподавател, специалист в туризма и експерт по Хималаите.

Проф. Наирц посети България по покана на Банско филм фест. Тук той представи последния филм на Райнхолд Меснер „Sturm um Manaslu“/“Щурмът на Манаслу“ (световна премиера) и изнесе лекция на тема "Лудите години на австрийския алпинизъм".

Не, че рискът е бил по-голям. В началото на 70-те години имаше само по няколко експедиции общо в Хималаите, започнаха изкачванията на големи стени там - британците бяха на Анапурна, германците с Меснер бяха по Рупалската стена на Нанга Парбат. Така ние, австрийците, решихме също да изкачим някоя голяма стена. Тогава обаче беше трудно да се добереш изобщо до Хималаите. Ние не бяхме поканени в някоя експедиция и трябваше сами да се организираме. Кандидатствахме за пермит и бяхме одобрени, но изобщо не знаехме как да стигнем до там. Беше 1972 г. - нямаше карта, а само една снимка на Южната стена на Манаслу и една малка рисунка на пътя. Отне ни около месец да се доберем до основата на стената и едва след това започна нейното изкачване.

Нашата обаче не беше голяма. Имахме шерпи, те бяха добри алпинисти, силни мъже, помагаха ни с пренасянето на багажа, но ние изцяло сами фиксирахме парапетите, ние търсихме места за лагерите, ние проправяхме пътя през ледопада Кхумбу. Това усложняваше нещата за нас. В сравнение с другите, нашата експедиция беше малка, а предизвикателство беше и намирането на пътя. За Еверест 1978 г. имахме информация, пътят беше ясен, но що се отнася до другите нк експедиции, никой не знаеше как да стигнем до самата планина, нито откъде е най-добре да изкачим дадената стена.

Не може да се прави такова сравнение - сегашните, комерсиални експедиции и онези, от 70-те години. Днес шерпите са големите играчи, те правят всичко - проправят пътя по ледопада, фиксират парапетите, опъват въжета от Базовия лагер до самия връх и клиентите трябва просто да се качат. Клиентите нямат интерес да достигнат с ходене Базовия лагер, а летят до там с хеликоптер. Ние трябваше да изминем дълъг път, докато стигнем до самата планина, до Дхаулагири ходихме 24 дни, за да стигнем до Базовия лагер, на връщане - също. В днешно време летят от един Базов лагер до друг Базов лагер, а понякога вероятно и до по-високите лагери стигат с хеликоптер. Комерсиалните експедиции са добре за хората, които с това си изкарват хляба, както и за онези, които искат да участват в подобно нещо, но нямат нищо общо с алпинизма от миналото. Да участваш в алпийска експедиция означава да изследваш нещо! Те не правят това, а просто отиват до върха.

Ние сме много близки приятели. Водил съм 7 експедиции на осемхилядници и останахме приятели с, бих казал, всички членове на тези експедиции. Отивали сме като приятели и сме се връщали като приятели, и това е най-важното. През 2018 г. празнувахме 40 години от изкачването на Еверест през 1978-а. Всички живи членове на тази експедиция отидохме в Непал за годишнината и много се забавлявахме заедно. С Райнхолд се виждаме няколко пъти в годината - излизаме да пием по чаша вино и да си спомняме общото си минало (в края на разговора телефонът позвъня и Наирц се засмя - търсеше го Меснер - бел.ред.).

Това си беше тяхно решение. От самото начало обявиха, че ако ще изкачват Еверест, то ще бъде без допълнителен кислород. Всички членове се съгласиха. Освен това, нашите доктори бяха убедени, че двамата могат да го направят. В една експедиция трябва да следваш определени правила - ако не можеш да стигнеш до върха, трябва да се върнеш. Меснер и Хабелер имаха възможност да решат кога се чувстват в най-добра кондиция да атакуват и всички се съобразиха с това.

Започнахме с делтапланерите в ранните години на този вид летене в Алпите. После си казахме - защо да не опитаме в Хималаите. Отидохме в Хиндукуш, в Афганистан, качихме се на Ношак - най-високият връх в Афганистан, 7429 м. Трябваше да изкачим върха два пъти - веднъж, за да качим багажа и да изградим лагерите, а после и за да качим делтаплана. Летяхме 45 минути до Базовия лагер, докато на другите им отнемаше 3 дни да слязат. Беше много хубаво и го направихме по начина, по който го правехме в Алпите. Екипировката не беше добра. Беше рисковано, защото не знаехме дали делтапланът ще работи на голяма надморска височина, в разреден въздух. Но просто поехме този риск.

Непал се е променил, разбира се, но все още е красива страна. Особено в трекинг районите - Кхумбу, Анапурна, Манаслу, става по-добре, отколкото преди, тъй като хората вече мислят за околната среда, за почистването на отпадъците, научили са много в тази насока през последните години. Аз участвам в някои подобни проекти - обучаваме местните хора как да опазват природата, как да я почистват, как да изграждат нови пътеки. Тези неща им помагат много.

Да, разбира се. Шерпите печелят много пари и с това изхранват семействата си. Сега те са големите играчи в Хималаите, поне по отношение на експедициите.

Искам да разкажа, че тогава, през 70-те години, бяха различни времена, хубави времена, но сега времената са също добри! Хората трябва просто да излязат навън и да се насладят.

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".