Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кога и как България става космическа държава?

Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров за развитието на космическата наука у нас

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Снимка: Пламена Бачийска

Тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години, а през април ще отбележим и 45 години от излитането в космоса на българина Георги Иванов. За годишнините и за българското присъствие в космоса гости в "Нощен Хоризонт" директорът на института проф. д-р Георги Желев и проф. дн Георги Сотиров, член на Научния съвет в Института.


Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров разказаха за "Хоризонт", че Институтът за космически изследвания и технологии към БАН се създава през 1969 г. като група по Физика на космоса към Президиума на БАН.


България заема 18- то място в ранглистата със своя първи прибор за Космоса, той се казва П1, той е изстрелян през 1972 година, това е първият български прибор в орбита и той дава информация. Служи за изследване на йоносферата и плътността й и характеристиките й.


По този начин България става една космическа държава. Във връзка с честванията на 1300 години България се дава възможност да се направят и да бъдат изстреляни в орбита два спътника - "Интеркосмос България 1300" и "Метеор Природа", като за целта е създадена научна програма и апаратура. 


Единият от спътниците е изцяло с българска апаратура, това са 11 прибора, а другият спътник, който се изследва 11 месеца по-късно е за дистанционно изследване на Земята. Той има около пет български прибора, разказаха още учените. 


Това по думите им е един фундамент, върху по-късно успешно се развива историята на българската космонавтика. Оборудването и на двата спътника е извършено от български учени, а изстрелването само е от руски носители, което е голям успех, който дава възможност след това при подготовката на полетите на първия и втория български космонавти, ние успешно да се реализираме като космическа държава.

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) от 2020 г. Завършил е висше образование в Минно-Геоложки Университет "Св. Иван Рилски" – София. Работи в Института от началото на своята научна кариера от 1998 г. Доктор е по научна специалност „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“. Доцент е от 2015 г. до 2020 г., а от 2020 г. и понастоящем е професор в ИКИТ. От 2015 ръководи лаборатория „Полеви подспътникови измервания” в ИКИТ-БАН. От 2019 г. до момента е член на Научен Съвет на Института. Член е на Общото събрание на Българска академия на науките. Носител е на грамота, почетен знак и медал на ИКИТ и е лауреат на наградата „Варна“. Автор е на над 110 публикации, цитиран е над 230 пъти и е участвал в над 70 проекта с национално и международно значение. Автор е и на над 20 изобретения и полезни модели. Областите на научния му интерес са: дистанционни методи, географски информационни системи (ГИС), геология, геоморфология, геориск.

Професор дтн, инж. Георги Сотиров работи в Института за космически изследвания и технологии – БАН (ИКИТ-БАН). Има близо 25 годишен стаж в ИКИТ-БАН. Заемал е следните длъжности: научен секретар - 2012 – 2018 г., зам. директор -2019 -2021 г. В момента е ръководител на секция „Аерокосмически системи за управление“. Областите на научните му интереси са: аерокосмическа техника; бордово и наземно радиоелектронно оборудване; радиолокация, радионавигация и комуникации; системи за опознаване, системи за разузнаване и наблюдение; трибологични материали. Неговите публикации  а повече от 180.

В предаването ще чуете  още за изстрелването на Союз 33 с Георги Иванов, репортаж на Боян Трайков за излитането на първия български космонавт, както и думи на Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната, думи на Георги Иванов как изглежда Земята от Космоса и какъв е самият Космос.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26