Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли светкавичното развитие на Al да бъде регулирано със законови средства?

| Интервю
Снимка: insait.ai

Може ли светкавичното развитие на изкуствения интелект да бъде регулирано със законови средства, така че да се предотвратят огромните рискове от технологията?

Този въпрос съпътства притесненията от повишеното разпространение на генерирана от алгоритми невярна информация и още по-сериозните притеснения, че изкуственият интелект може да се превърне в екзистенциална заплаха заради разширяващите се негови приложения - от интернет търсачките до транспорта и военната индустрия.

В средата на този месец Европейският парламент финално одобри отговора на Евросъюза. Това е закон за изкуствения интелект, който сега трябва да получи и последното "да" от 27-те страни-членки в рамките на Съвета на Евросъюза. 

Законът, който ще урегулира пазар с половин милиард потребители, въвежда оценка на риска от технологията на няколко нива, забранява определени употреби на изкуствения интелект и въвежда възможни глоби за разработчиците в диапазон между 7,5 милиона и 35 милиона евро.

По думите на Димитър Димитров от българския изследователски център INSAIT ако няма регулация, е трудно компания да инвестира много пари в изкуствен интелект, защото те не знаят какво ще се случи. 

Добра стъпка в новите регулации, според него, е това как изкуственият интелект ще се свързва със събирането на биометрични данни, идентификация на хора. Те са добре регламентирани в този закон, смята той. 

Според Димитров е добре също, че се създава поне някаква по-конкретна форма, чрез която големите технологични компании носят отговорност за разработките си, а новата европейска регулация ограничава и т.нар. им високорискова употреба. 

Планираният европейски закон въвежда ограничения върху разработките и използването на изкуствен интелект на базата на оценка на риска. Употребата на неприемливите системи се спира напълно. Високорисковите разработка включват вграждане на изкуствен интелект в сферата на здравеопазването, в опазването на реда, както и в сферата на транспорта. Тук стои спорният въпрос относно вземането на решения от страна на подобни системи, като законът цели да въведе стриктно наблюдение при разработката и използването им. 

В интервю за БНР и предаването "Събота 150" Димитър Димитров подчерта, че това изисква високотехнологично ниво на държавната администрация, което в България, а и в повечето страни от ЕС, го няма.

"Това изисква технологични хора, които да бъдат интегрирани в администрацията. Това е отворен проблем за ЕС, а и не само за ЕС. Това е важно нещо, върху което трябва да работим". 

Цялото интервю на Константин Мравов с Димитър Димитров в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Панихида за Алексей Навални в софийската църква "Света Неделя"

Една година от смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални беше отбелязана с панихида в храм “Св. Неделя”. Инициативата е на движението "За свободна Русия", което е сдружение на руски имигранти в България. На днешния ден миналата година руските власти обявиха, че Навални е починал в отдалечена руска арктическа наказателна колония, където..

публикувано на 16.02.25 в 14:12

Проф. Пламен Павлов: Фондация "В. Левски" да стане държавно-обществена и да се ангажира повече с най-уважавания национален герой

Фондация "Васил Левски", според мен, трябва да се превърне в държавно-обществена, както в други държави. Самата държава да се ангажира повече с най-уважавания и тачен национален герой. Мисля, че съм прав, заяви проф. Пламен Павлов, историк преподавател и председател на фондацията, в интервю пред БНР. В предаването "Неделя 150" разказа..

публикувано на 16.02.25 в 13:42

В Дупница раздават 12 000 фиданки за разсаждане

12 хиляди плодни, медоносни и паркови дръвчета за пролетно засаждане ще бъдат раздадени на централния пл."Свобода" в Дупница. Това се прави за втори път в града по иниицатива на "Гората.БГ", а Общината съдейства.  Ще бъдат подарявани плодни дръвчета - кайсии - зарзали, сливи жълта афъзка, ароматни дюли, облачински вишни, ябълки (подложка), череши..

публикувано на 16.02.25 в 13:37
Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров на Конгреса на БСП, 15 февруари 2025 г.

Неофициално: Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП

Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж. Това е резултатът от първия тур в гласуването за председател на БСП на делегатите на 51-ия конгрес, научи "Хоризонт" от свои източници.  Разликата помежду им е в полза на Зафиров. Трети се е класирал бившият председател на софийската организация Калоян Паргов, четвърти е евродепутатът..

публикувано на 16.02.25 в 13:34
Антониу Коща

Антониу Коща: Година след смъртта му наследството на Навални е живо

"Смъртта на Алексей Навални дойде след години преследвания от Кремъл. Той не се уплаши. Той отстояваше свободата и демокрацията пред лицето на подтисничеството. Една година след смъртта му неговото наследство е живо". Това се казва в изявления на председателя на Европейския съвет Антониу Коща по повод първата годишнина от смъртта на..

публикувано на 16.02.25 в 13:29

Според президента Вучич в Сърбия има опит за "цветна революция"

Протестите срещу управляващите в Сърбия продължават над три месеца заради инцидента със срутената козирка на жп гарата в Нови Сад, при който загинаха 15 души. Днес продължават акциите на студентите в един от университетските градове - Крагуевац, които вчера бяха направили 15-часова блокада. Протестиращите в Сърбия отбелязват националния празник на..

публикувано на 16.02.25 в 12:34