На хълм над Габрово, само на 3 километра от града, се намира късноантичната и ранновизантийска крепост "Градище". Старините в района привличат вниманието още по време на османското владичество, за тях пише големият дарител за новобългарско образование Васил Априлов. Камъкът от Градище е послужил за новостроящите се обществени сгради по време на Възраждането - практика, характерна за този период. Останките от някогашното укрепено селище дават представа за предшественика на Габрово - археологически обект, който е най-дълго проучваният тук, припомня директорът на Регионалния исторически музей - археологът Росен Йосифов.
Първоначално "Градище" е представлявало стражево укрепление, което защитава пътя към Шипченския проход. Впоследствие, когато населението се отдръпва от равнинните части към планините заради чужди нашествия, прераства в укрепено селище и започва гражданско строителство.
Преди повече от век са се провели първите разкопки на Градище, а преди 50 години започват системни проучвания, до 1992-ра. Така са разкрити останките на едно укрепено селище, съществувало от началото на 4 до края на 6 век.
В укрепената територия, разположена на 23 дка площ, са открити останки от църква. На 200 метра източно от крепостта са следите от друга църква и некропол. За бита на местните жители свидетелстват производствените помещения, в които са обработвали желязо, рог и кост. Познавали са и стъклото. Тук е била една от малкото стъкларски работилници, известни по българските земи от този период.
Градище е културна ценност с местно значение и любимо място за разходка и туризъм на габровци и гостите на града, а от крепостта се разкрива великолепна гледка към града и околностите му. За съжаление останките в района са обрасли с гъста растителност, а от информационните табели е останала само една.
"Към този момент е може би лека джунгла. Погледнете какви дебели дървета има, зад това нещо – разкопките! По нищо не личи, че отзад има някакъв вид артефакти. Всичко е изоставено", казва Веселин Василев, който подава слушателски сигнал до БНР за състоянието на крепостта.
"Вървим по 15-вековна история", категоричен е той. По думите му, крепостната стена е дебела две крачки.
От 30 години на крепостта не са извършвани консервационно–реставрационни работи, уточнява директорът на РИМ Росен Йосифов и припомня, че през 2017-а година проучванията на Градище са подновени в рамките на три последователни сезона. Сега музеят кандидатства за завършване на тези проучвания, благодарение на които бяха открити нови жилища, с разнообразни находки.
Същевременно отдавна разкритото продължава да се руши. Музеят не получава средства за поддръжката на обекта. От Община Габрово твърдят, че обектът е публична държавна собственост, но в Закона за културното наследство се казва, че кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазването му на територията на съответната община.
"Поддръжката е много скъпоструваща дейност. Едно е да се дадат средства – еднократни или няколко години, за проучвания. Другото е много по-ангажиращо и натоварващо: даден обект да го поддържаш всяка година, да се извършва почистване, да се прави консервация и реставрация, ако се наложи и охрана. Много малко общини могат да си го позволят."
В годините назад общината търси възможности за опазване и развитие на обекта като кандидатства пред Министерството на културата за промяна статута на "Градище" – от местен в паметник на културата с национално значение. Бюрократични спънки обаче не позволяват довеждането на процеса докрай, въпреки тогавашното положително решение на експертна комисия към министъра на културата, пояснява директорът на Историческия музей Росен Йосифов.
Изключително много ще струва да се реши проблемът с опасните части на крепостта, както и да се направи цялостен проект, посочва той.
Засега единствените възможни мерки са поставяне на временни табели, които да предупреждават посетителите за опасността от рухване на зидовете.
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Убеден съм, че инцидентът е следствие на някаква случайност, непреодолима сила, форсмажор - нещо се е случило, което не е нормално. Не вярвам това да е..
Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос,..
Взривовете на фойерверки затихват - каза Кирил Желев от Специализирания отдел за борба с тероризма, който е на мястото на инцидента в Елин Пелин...