В манастира "Св. св. Петър и Павел" започнаха честванията за 150-годишнината от създаването на първата семинария у нас

Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С откриването на музейна експозиция и с валидиране на историческа пощенска марка в манастира „Св. св. Петър и Павел“ до Лясковец започнаха честванията за 150-ата годишнина от създаването на първата семинария у нас – Петропавловската.

Имали сме духовно образование още преди освобождението, подчерта великотърновският митрополит Григорий. Монахиня Елисавета събра наследници на семинаристите, общественици и дарители и пресъздаде в една от килиите в манастира първообраза на духовното ни училище.

Във Великотърновския университет се проведе научна конференция, посветена на годишнината. Днес в светата обител ще бъде отслужена литургия за заупокойно възпоменание на работилите в семинарията.

Преди век и половина митрополит Иларион Макариополски и будни търновци решават в Петропавловския манастир да бъде създадена семинария, разказа монахиня Елисавета:

Това всъщност е първото духовно училище в България - 1874 година, преди освобождението, създадено веднага след възстановяването на Българската екзархия. Точно зданието на Петропавловския манастир е избрано за семинария и дядо Иларион Макариополски, когато е избран за Търновски митрополит и се връща в Търново, той го прави. Първият ректор на семинарията е нашият съгражданин Недю Жеков, който е бил със завидно духовно образование, завършил е духовна академия в Киев. Това е била и негова кауза – да се създаде духовно училище“.

В Петропавловския манастир, в килията, където Стамболов заточва митрополит Климент Търновски в края на 19-и век, монахиня Елисавета с помощта на общественици и дарители създаде богата музейна сбирка за първото ни духовно училище. За историята разказа Великотърновският митрополит Григорий, който е игумен на манастира.

За 150-ата годишнина на Петропавловската семинария се събраха общественици и наследници на първите семинаристи. В първото ни духовно училище е учил един от бившите кметове на Лясковец Тотю Икономов, който е управлявал града през 1923 година по времето на Александър Стамболийски, разказа неговият внук Тоню Икономов.

„Бил е тук, учил е. Особен ред е имало. Всеки ученик е имал собствена пътека и собствена пейка, където е сядал да си почива. Когато се обявява войната между България и Сърбия, семинаристите са записват доброволци. Строяват се на Марно поле в Търново и то там заминават на фронта“.

За своите 12 години работа първата у нас семинария е подготвила едни от първите ни високообразовани свещеници, учители, историци, езиковеди, политици и общественици, разказа монахиня Елисавета:

„За 12 години съществуване от тук са излезли 7-8 професори, академик Йордан Трифонов, няколко историци, няколко литературоведи, всъщност основоположниците на българската филология. Учител е бил проф. Беню Цонев, който е патрон на Регионалната библиотека в Ловеч. Много малко стават духовници. Толкова добра подготовка са получавали тук, че продължават образованите си във Виена, Женева, Русия. В семинарията се преподавали едни от първите най-известни за времето си учители“.

Духовното ни образование чества своята 150-а годишнина и началото е от Лясковския манастир, припомни проф. Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет:

„Реално богословското образование в България е на 150 г. То не започва с Богословския факултет в София, то започва именно тук преди 150 години и то преди да има държавност, но държавността за българите тогава е екзархията“.

Времената са били трудни, но възрожденците ни са направили чудеса от храброст, за да има духовно образование, подчерта Великотърновският митрополит Григорий:

„Какви възрожденци сме имали тогава. През турската робия те са имали куража тук да правят образование, въпреки всичко“.

Любопитно е възстановяването на едно от крилата на Петропавловския манастир, където сега е музеят на първата ни семинария, разказа Тоню Икономов:

„Възстановяването на източното крило на манастира е по молба, настояване и съдействие на нашия съгражданин Енчо Стайков. Това крило го възстановяваше строителна група от Крепча, турци, чийто ръководител беше ходжата, и го направиха“.

Духовенството и Български пощи валидираха в светата обител специална пощенска марка, посветена на годишнината. Художник на изданието е Невена Колева, която благодари за благословията.

Да пребъдат вярата и духовността призова монахиня Елисавета.

Повече чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!