събота, от 18.30 до 19.00 часа
Време за малки пиеси, документални пиеси, фичъри и акустични композиции.
“Вторачвам се в зачервените си очи в огледалото срещу мен, след като съм прекарал още цял ден и половин нощ пред компютъра и си задавам фундаментални въпроси: Защо радио? Защо документалистика?
Отговор: Няма друга медия, която може да ми предостави повече свобода в създаването и изследването. Тази отговаря на живия ми интерес към реалността и желанието ми за “музикално” изразяване. Материалът е звукът. А звукът винаги ни заобикаля. И също така: не ми допадат толкова описанията на застинали ситуации, колкото представянето им като процес. Нашата медия не е пространство, а време; нашите истории не са вкоренени в земята, ами имат движение, живот..... Ето защо!”
Хелмут Копецки, немски автор на радиокументалистика
Звукът винаги ни заобикаля
“Лили /на котето, което мяука наоколо/: Престани да шоварникаш.
Свещеник: Отдавна не сме те мили...
Лили: Нека малко такова....много е студено.
Свещеник Трябва да те изкъпем наистина, защото...
Лили /отново на котето/: Мирно!
Свещеник: ....А тоя матрак как е?
Лили: Всичко е скъсано.
Свещеник: Скъсано. Той с пружини ли е или ... дунапрен?
Лили: Дунапрен.
Свещеник: Откъде са го донесли?
Лили: Е, те с един приятел го донесоха, хвърлен некъде и го донесоха. Смениха го.... обаче аз нали не се усещам и.... пикам.
Свещеник: А радиото работи ли? Не?
Лили: Не..../на котето/ Мирно, Миче.
Свещеник: Някакво радио ще трябва да търсим.....
Лили: Трябва.... /на котето/ Мирно, Миче, мирно, че ще те бия.
Свещеник:... На тази снимка си ти нали?
Лили: Да.
Свещеник: Тогава си била...
Лили: Е.....
Свещеник: Силна, здрава.. ”
Това е откъс от “Нередактирани сцени от живота”, документална пиеса за радио от Антоний Дончев.
Нейното заглавие дава представа за общата идея на жанра радиодокументалистика.
За разлика от радиодрамата, тя не предлага фикция, “изиграна “ от актьорски гласове, а автентичен аудио документ, взет от действителността. Общото е в драматургичната конструкция.
Все пак, трябва да признаем, че от професионална гледна точка “нередактирани” звучи парадоксално, защото, както и при правенето на документален филм, завършеният продукт е резултат на продължителна изследователска работа, много часове записи, селекция, монтаж и миксиране. Това не е “ reality show” и сцените от живота само “изглеждат” нередактирани.
Жанрът radio documentary (документална пиеса) или feature (фичър) оформя своята физиономия още през 40-те, а получи официално признание през 1969 г., когато влезе в репертоара на Фестивала за радио и телевизия При Европа Берлин. Най-могъщите продуценти днес са немските радиостанции и Би Би Си.
Редакция “Радиотеатър” създава и излъчва фичъри от началото на 80-те години.
Щурците, вятърът, огънят в камината, звънците на странджанските овце, дрънкащите бакърени съдове в багажника на колата, подскачаща по покрития с листа път от Царево до Изгрев, едно пеещо куче и един майсторски усукващ се котарак са част от героите в това..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби,..
Митарства е рядко употребявана старинна дума в съвременния български език. Била е използвана в жанра житие на старата българска литература от IX и X век и комбинира в едно няколко значения: странствания, пътешествия, пътувания и приключения, свързани..
„Чуй дъжда“ е история, която внушава единствено благодарност. Това е документален разказ за незрящ млад мъж. Преминал е през стреса от нелечимо заболяване, бедност, обиди от другите деца, усещане, че е втора ръка човек. Но не е останал в травмите...
…била съм на половин година, когато една каруца, пълна с тухли, излязла от гетото. Между тухлите имало дървена кутия с пробити дупки, за да влиза въздух, а вътре – бебе, приспано с луминал, което преминало на онази страна... Това е цитат от продукцията..
В три последователни съботи трите епизода на „Жените, законът и техните деца“, фичър на Клод Алмейрак и Натали Данглад, проследяват една голяма и важна тема: престоят на майки с деца в затвора и отражението на тази критична ситуация върху отношенията между..
Авторката Невена Тошева (1922-2013) е една от най-ярките личности в българското документално кино. Филмите й са незабравими документи на времето. Сред най-значимите са „Толкова ли съм лош?” (1966), „Звеното” (1975), „Учители” (1978), „Пансионът” (1979),..
В терапевтичната психологична помощ има измислени най-различни техники за подкрепа на хората, изпаднали в стрес и психичен срив и в „Танго пациент“ се срещаме с още една – тангото. Страстният танц се оказва прекрасен инструмент за преодоляване на страха от..
„Историята на една малка котка и едни големи гранули“ подхваща една история целенасочено и последователно още от първите секунди на интродукцията, още от първите букви на заглавието. Прави го на пръв поглед съвсем минималистично и непринудено, но много..
Един композитор и автор на акустични инсталации, един медицински лаборант с живот, прескачащ между две държави, и куп епизодични гласове от автобуса Берлин-Прага-София създават двете контрастни и паралелно развиващи се истории на това аудио..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
