Може би трябва да се осъзнаем, че в развитието на България дял имат мнозина братя-славяни, привлечени тук точно от идеята и усещането за общославянска солидарност и желание за помощ и подкрепа. Една от най-известните фигури сред тези наши будители след Освобождението през 1878 г. е на Константин Иречек. Пристига в страната фин, ерудиран, начетен и деликатен човек, когото тукашните условия, а още повече нрави озадачават и малко дори посплашват. Въпреки това Иречек устоява на вероятното появилото се намерение да си тръгне, заема поста главен секретар на Министерството на народното просвещение и престоява в нашата страна цели пет години. Дори за малко е министър по време на режима на пълномощията, оглавяван от руския генерал Казимир Ернрот. Дейността на Константин Иречек в България е ярък пример за едно противоречие (или по-скоро различия в развитието) в конструирането на младата държава: тя организира своите политическо-институционални устои по модела на тогавашната Руска империя (независимо от наистина напредничавата белгийска конституция, чийто модел е взет като образец от „строителите на съвременна България“), докато в своите образователно-културни темели възприема много повече от братята западни славяни, поданици на Австро-Унгарската империя, и най-вече от надошлите тук да помагат чехи. Може би точно това разминаване стои в основата на така и непреодоляното разминаване между политика и образование, държава и култура, институции и изкуство, наблюдавано и до днес в българската държава, независимо от многобройните ѝ превъплъщения. Така или иначе, Константин Иречек е сред хората, изградили у нас трайна и стойностна жажда за знание, стремеж да се разберем, да се открием, да се проучим. Класически са неговите монографии „История на българите“, благодарение на която всъщност той е поканен да ни помага в изграждането на държавността, двата тома „Княжество България“, да не споменавам неговия своеобразен дневник „Пътувания по България“, наблюденията в който си остават меродавни и до наши дни. Изобщо човек, дал ни много на нас, чийто образ обаче като че ли стои някак едностранчиво, еднообразно, еднопосочно – за Иречек се знае малко и то предимно от тесни специалисти; широката публика го помни май само от знаменитата визита на Бай Ганю Балкански в къщата на учения в Прага, описана с такъв хъс и майсторство от Алеко Константинов (прочее, нека да не забравяме, че тази среща е плод само на авторовото въображение на Щастливеца). Та тъкмо за непознатите страни от личността на Константин Иречек, неговата всеобхватна дейност и могъщ интелект бе темата на предаването „Премълчаната история“. За да успеем да достигнем до мащабите на неговото дело, ни помогнаха д-р Любомила Соленкова от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, Марцела Забурова от Чешкия културен институт в София и Асен Владимиров – режисьор, сценарист и продуцент, един от малкото, изследвали и осъществили документални филми за дейността на чешкия интелектуалец (и на други чехи) в България заедно с непрежалимия наш гениален документалист Юлий Стоянов, също вървял плътно и с респект по стъпките на Константин Иречек.
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg