Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Легендата е жива – 48 години от създаването на рубрика „Атлас”

БНР Новини
Симеон Идакиев, доц. д-р Иво Драганов и Николай Йотов (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Елиана Захариева

Предаването е посветено на легендата „Атлас” – една от най-популярните рубрики на Българската национална телевизия и по този повод ми гостуваха режисьорът Николай Йотов и медийният специалист доцент, доктор Иво Драганов, преподавател в НАТФИЗ и НБУ.
По-възрастните слушатели със сигурност си спомнят, но за по-младите ще кажа, че познатият и до днес музикален сигнал на рубриката излита в ефира за първи път на 6 октомври 1968 година и възвестява стремежа на онези, които го правят, да откриват нови пътеки към познанието, към неизвестното. Основател на емблематичната програма е географът професор Тянко Йорданов. Днешното предаване възкресява и спомена за него.
Наречена основателно с ласкавото название „Прозорец към света” рубриката бързо печели популярност, защото се придържа към няколко твърдо отстоявани принципа: значими теми, интересни гости, високо качество на предлаганите предавания, липса на снобизъм и маниерност, приспособяване към нарастващите изисквания  на аудиторията. И още – знания, поднасяни интересно, без дидактика. Както и култура – на езика и изразните средства.
Легендата е жива и до днес в паметта на много зрители и най-важното – нейната тематика събужда желание у българите да тръгнат на път. И гостите в студиото, а и обажданията на слушателите потвърдиха това. Мнозина са ми казвали, че именно видяното в „Атлас” ги е убедило, че няма нищо по-хубаво на този свят от опознаването му, както и от докосването до други култури.
Сигурен съм, че така мислите и вие.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В музея в Чепеларе има скелет на мечка, живяла в Родопите преди 12-13 000 години

"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира.  В началото е отдел "Геология", който..

публикувано на 22.08.24 в 14:10
Родната къща в Ново село

Думите, които водят към детството

В предаването "За думите" д-р Магдалена Абаджиева, главна асистентка в Института за български език, авторка на поезия и поетична проза, споделя своята любов и отговорност към живите спомени от един останал в миналото свят, към който се връща с помощта на думите от детството си. Какво означава "пищнк", "дулангач", "фараш", "тарпазан", "язлъ",..

публикувано на 22.08.24 в 12:10

Историята като ода

Националните чествания на Шипченската епопея отбелязват годишнини от най-значителните сражения през 1877 г., но и от построяването на паметника с усилията на целия народ. Паметникът е официално открит от Борис III през 1934 г, строен е цели 12 години. За битката на Шипка, както и за паметника, за символиката на върха, останала в народната памет..

публикувано на 21.08.24 в 17:58
Рио де Жанейро

Рио де Жанейро е единственият град извън Европа, който е бил столица на европейска държава

Бразилия е толкова голяма, че е по-лесно да кажем с кои държави от Южна Америка не граничи, отколкото да изброим кои са ѝ съседки. Оказва се, че няма общо КПП единствено с Чили и с Еквадор. Нормално, като се има предвид, че е пета по площ в света, а по брой население е на шесто място със своите 208 милиона жители. Името си страната дължи на дървото..

публикувано на 21.08.24 в 15:45
 Атанас Кръстанов

След закриването на Гражданска защита през 2011-а се създаде вакуум на специалисти и експерти

"През последните 2 години Столична община, дирекция "Аварийна помощ и превенция" е направила изцяло реиновация на 10 скривалища", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" експертът и физик Атанас Кръстанов. Проблемът, според него обаче, не е само тези помещения да бъдат изчистени и подготвени, а това дали няма да се получи отказ на..

публикувано на 20.08.24 в 16:10