Преди седмица собственикът на "Мета" Марк Зукърбърг заплаши със спиране на Фейсбук и Инстаграм в Европа. Това може да стане, ако компанията му не получи възможност да прехвърля, съхранява и обработва данните на европейските си потребители на сървъри в Съединените щати.
Трансатлантическият трансфер е регламентиран чрез така наречения "щит за защита на личните данни".
Този договор обаче беше анулиран от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г. поради нарушения на защитата на данните. Оттогава Европейският съюз и Съединените щати работят по нова или актуализирана версия на споразумението.
Темата коментира в “Нашият ден“ Георги Караманев, програмист, журналист и автор на сайта „Дигитални истории“:
“За първи път Фейсбук не е най-посещаваният сайт на света. Той беше изпреварен от Тикток. За втори път той няма месечен ръст на потребителите за 18 години. Личи, че гигантът е в криза и че трябва по някакъв начин да привлича вниманието.
Тук се случи нещо друго, той се оказа в ролята на Дук Мандарина от “Лукчо“, който седи на гардероба и заплашва – “ще скоча, ще скоча“ и никой не му обръща внимание, защото европейските лидери започнаха да казват – “Чудесно, ние отдавна не ползваме Фейсбук.“
Дук Мандарина спря с тази стратегия, тя се появи само в един годишен доклад на американските борси. Тази новина звучи по-скоро като маркетингов ход. “Балонът на филтрите“ във Фейсбук ни затваря в нещата, които много ни харесват и които много не ни харесват и ни карат да се ядосваме, именно те ни задържат там.
Така ни лишават от много гледни точки и нюанси и създават много сериозни проблеми. Поне в моя “балон на филтрите“ не видях голяма паника и не виждам основание за нея, може би има нужда да се пооткъснем, със сигурност този гигант има нужда да стъпи малко на земята и да започне да се отнася по-отговорно, което за момента не се случва.
Метавселена
“Идеята е да прекарваме по-качествено време в мрежата, идеята не е да прекарваме повече време в никакъв случай. Но как точно ще изглежда за момента можем само да гадаем, но така или иначе идеята е да се озовем в едно по-реалистично триизмерно пространство, което симулира действителността.“
Чуйте Георги Караманев в звуковия файл.
Основната отговорност за мен е винаги в потребителя – нивото на дигитална и на функционална грамотност и на образование предполагат, че едни хора използват тези мрежи по един начин и са наясно какво правят те, за да ги манипулират, а други не са наясно и се оставят да бъдат манипулирани.
В т.нар. “балони на филтри“ много малко неща ни дразнят и за мен това е по-големият проблем. Обграждаме се само от нещата, които ни харесват – четем това, което сме си избрали да четем, алгоритъмът показва това, на което си реагирал. Това създава една илюзия, че светът навън мисли така, както мисля аз, но това не е вярно.
Когато не сме достатъчно наясно, че сме в балон, че това цялото нещо е един алгоритъм, който има за цел да ни достави повече от това, което искаме и си мислим, че това е реалността. Проблемът винаги идва не толкова от реалността, а от начина, по които я възприема. И ако възприемаме нашият балон за реалност, а той се окаже балон какъвто е, тогава нещата стават по-трудни за нас самите.
Ние виждаме отражението – изключително ниска търпимост към различно мнение. Изключително малко хора, които се осмеляват да кажат – “царят е гол“, защото няма да получат лайкове или ще бъдат нападнати в социалните мрежи.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
