В ранните ученически спомени на по-зрелите поколения непременно присъства и кабинетът по трудово обучение или по-късно труд и техника, в който без особен ентусиазъм дялкахме бъркалки за сладко, ковяхме свещници, упражнявахме бод зад игла, бродирахме каренца и т.н.
Няколко десетилетия по-късно от кабинетите не остана и следа, децата ни изучават техниката и предприемачеството по учебник и, ако в семейството няма кой да ги понаучи на елементарни технически сръчности, се оказват напълно неспособни да се справят с материята.
Едва ли точно старите кабинети и програми по трудово може да са образец за съвременното образование, но ръчният труд и боравенето с материали, уреди и инструменти имат още една много съществена страна. Те дават реална представа за свойствата на материята и непосредствен досег до форми и предмети, който не може да се замени от описанията и дефинициите в учебника. В резултат децата получават не само умения, но и трайни знания по така важните области на математиката, природните науки, технологиите и техниката.
Това показват изследванията, а опитът в споделената работилница потвърждава. Какво обаче пречи подобен подход и дейности да се практикуват в училищата. Дали STEM кабинетите и пространствата могат да бъдат среда и възможност за полезни практически занимания. Имат ли шанс училищните работилници да се появят отново. Чуйте какво казва Никола Чернев, създател на МИНТИ и какво означава името на споделената работилница.
Разговора може да чуете в звуковия файл
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
Документалният филм "Аз, Харли и път 66" е филмова революция в мили, разказ за ускорено движение на съвременния свят или за нормалния ритъм на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg