Михайло Николич, съосновател на Център за споделени иновации "Резонатор" и "Технократи", изрази своята перспектива за културата на мейкърството в рубриката “Време за наука“ на предаването "Нашият ден".
Той подчерта връзката и разликите между мейкърството и културата на "направи си сам", но разкри и контекста, от който произтича този феномен. По думите на Николич, мейк културата е вдъхновена от списание "Мейк", базирано в Сан Франциско, което е играло ключова роля в формирането на термина около 2005 година. Той подчерта разликата между просто "направи- си- сам" и мейк културата, като посочи, че последната включва по-широко използване на компютърно управлявани машини.
Николич подчерта важността отварянето на технологиите за производство към широката общественост. Според него, този подход е от съществено значение, тъй като иновациите, иначе, често се ограничават до големите промишлени компании.
"Важно е да не се затварят тези технологии за производство само в ръцете на хората, които са свързани с индустрията, но да станат по-скоро достъпни за всеки човек", твърди той.
"Концепцията за бързото протитипиране е заложено в концепцията на това производство. Това означава възможност по оптимален и бърз начин да създадеш нещо, да видиш какво не е ок, да промениш съответно било то дизайна, или някаква функционалност, да направиш няколко варианта преди да стигнеш до заключение какво наистина ти трябва и евентуално тогава да мислиш за серийно производство на тези неща, които произвеждаш", казва още той.
Той разкри и важността на общността, която се формира около мейкър културата. По думите му споделянето на знания и помощта помагат за развитието и успешното функциониране на това движение. Николич посочи, че, въпреки че подобни инициативи са започнали в университетите, сега те излизат извън тези рамки, достигайки по-голяма аудитория и разширявайки влиянието си.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..
Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН, Любо Стефанов, сдружение "Княжевец", Иво Анев, икономист, специалист по водите. Георги Мъглов, гражданска инициатива..
Балетът "Пожар" е амбициозен и провокативен проект, който директно адресира проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Русенската опера след пожара през 2020 година. Тази продукция не само предизвиква публиката на Русе, но и всички институции и организации, от които зависи възстановяването на оперната сцена. Тя ще бъде представена..
За текста на първия си сингъл певицата Дани Стойкова разкри, че разказва лична история и е израз на нейната душевност пречупена през призмата на..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
В предаването тази седмица гостува д-р Катерина Гаджева – изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
