Нов български университет чества Годината на Димитър Добрович

Центърът „Българо-европейски културни диалози” на Нов български университет организира честването на 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович. Основните събития, с които ще бъде припомнено за талантливия и значим принос на Димитър Добрович, са представителна изложба с негови картини в Националната художествена галерия и Международна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество". Конференцията ще се проведе в периода от 16 до 18 ноември 2016 г. в Нов български университет.

Сред съпътстващите събития в Годината на Димитър Добрович ще бъдат уъркшоп по елеофотография - техниката на Димитър Добрович - с участието на фотографа Цветан Четъшки и традиционен детски университет с художника Дея Вълчева. Честването ще представи и две издания, свързани с живота и творчеството на големия художник - луксозен двуезичен каталог с произведенията на художника и двуезичен сборник с научните доклади от конференцията. Програмата за 200-годишнината на художника включва и три поредни беседи, които ще започнат от март - на проф. д-р Георг Краев, НБУ (24 март 2016 г.), д-р Панайотис Йоаноу, Критски университет, Гърция (19 май 2016 г.), доц. д-р Ружа Маринска, НБУ (02 юни 2016 г.). Беседите ще се провеждат в Галерия УниАрт от 18 часа.

Димитър Добрович е роден в Сливен през 1816 г. в семейството на майстор абаджия и търговец. В периода 1833-1837 г. – Цариградския период, учи в Коручешменска гимназия. Избухналата чумна епидемия го принуждава да бяга. През Атинския период от своята биография (1837-1848 г.) се записва в току-що откритата с указ на крал Отон I Кралска художествена школа (Политехнион), където взима първите си уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро. След преструктурирането на школата в Художествена академия (1843-1848 г.) учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Получава престижни награди. Негови творби се откупуват и днес 10 от тях са в колекцията на Атинската пинакотека. Подписва се и е известен като Димитриос Домвриадис.

През Римския си период (1848-1893 г.) по препоръка на гръцките си професори заминава да продължи обучението си в Римската академия. Негови професори там са Томазо Минарди и Филипо Агрикола. Три месеца художникът се бие под знамената на Джузепе Гарибалди. Картините му (жанрови сцени и портрети) са повлияни от европейския романтизъм. Работи много копия. Изработва своя „елеофотографска” -  техника, която улеснява процеса на копирането. По-голямата част от творбите му от този период са подписани като Д. Добрович. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредник е в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали.

През януари 1893 г. се завръща в България и се установява в родния си град Сливен. На 2 юли 1893 г. се открива персоналната му изложба в София, в сградата на Народното събрание. През 1897/98 г. участва в общите художествени изложби в София. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Днес те могат да бъдат видени в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия на град Сливен.