Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Данни от проучване на

"Алфа Рисърч" за управлението: Скепсис за вътрешната политика, външната - "горещ картоф"

8
Снимка: Алфа Рисърч

Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни, сочи изследване на „Алфа Рисърч“.

Според данните 18 години след присъединяването на България към НАТО обществото е силно разделено в отношението си към военния съюз.

Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета „Петков“, отчитат социолозите и посочват, че според данните им правителството стартира с 35% положителни срещу 23 на сто отрицателни оценки.

Това е първият кабинет от 2009 г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг. 

Същевременно редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, посочват социолозите от „Алфа рисърч“.

Във вътрешнополитически план: предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично;

при възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на „Продължаваме промяната“ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.

Във външнополитически план: липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия - Украйна, прави общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията - споделящи диаметрално противоположни позиции.  Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония,  превръщат и външнополитическата тема в „горещ картоф“.

По почти всички основни индикатори, които „Алфа Рисърч“ следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията, отбелязват социолозите.

Изследването е проведено в периода 6-14 февруари сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.

Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Още от изследването: Оценка за дейността на правителство, президент, парламент 

„Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството.

Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета.

Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%.

Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радио, печатни и онлайн медии -  са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета“. 

"Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на "Народното събрание" в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната.

След два неуспешни парламента настоящото 47 НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно.

Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки“. 

Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%).

Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство.

Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%). 

За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

„Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в „Булгаргаз“, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. 

Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К. Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на  Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

ЕС и  НАТО

По отношение на ЕС преките и по-непосредствено свързани с ежедневието промени, от които се възползват голяма част от хората (като възможностите за пътуване, образование, работа, ролята на европейските средства в българската икономика и пр.) прави нагласите по-устойчиво позитивни. Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Covid пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно.

Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. Настоящото проучване логично  показва силно разделение в  обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу  34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на  ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО.

Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа  България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна.

28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО.

Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции– членство в НАТО, без по-силна интеграция. За по-силна интеграция в НАТО  устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев  - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. 

Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция.

По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. 

Проучването измерва и доверието в политически лидери и партии и електоралните нагласи: Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите, отбелязват от „Алфа Рисърч“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен

Фон дер Лайен: Русия се подготвя за конфронтация

Русия се подготвя за конфронтация със страните от ЕС, докато САЩ пренасочват вниманието си към Индо-Тихоокеанския регион, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от "Ройтерс".  "Русия разшири капацитета си за производство на военнопромишлени стоки. Тези инвестиции захранват войната в Украйна, като..

публикувано на 18.03.25 в 22:00

Тръмп и Путин са се съгласили, че войната в Украйна "трябва да приключи с траен мир“

Русия се е съгласила на 30-дневно прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура на Украйна. Това стана ясно след телефонния разговор между американският президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. АФП: Путин е приел да спре ударите срещу енергийни обекти в Украйна за 30 дни Прекратяването на ударите по енергийната..

публикувано на 18.03.25 в 21:14

От МЗ са информирали финансовото министерство за дисбаланса в заплащането в държавните психиатрии

Увеличение на разходите за персонал с 5 процента от 1 януари тази година е предвидено в проектозакона за държавния бюджет за 2025 година за всички структури в системата на здравеопазването, включително и за държавните психиатрични болници. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването (МЗ) за БТА.  Психиатриите у нас: Мизерно заплащане,..

публикувано на 18.03.25 в 20:33

Акцията за кръводаряване ще продължи до края на седмицата

Две големи български болници - "Пирогов“ и ВМА, заедно с Националния център по трансфузионна хематология посрещаха стотиците желаещи да помогнат като дарят кръв. "Страшно е да няма кой да ти подаде ръка", каза младеж, докато попълваше формуляра за даряване на кръв. Неговият номер на опашката беше 38-ми. Но още от ранните часове коридорът..

публикувано на 18.03.25 в 20:24

Ресторантьори от Монтана с протестно автошествие: Политици, не ни гасете лампите завинаги

Ресторантьори от Монтана излизат на протест с автомобили утре, за да се присъединят към националния протест на собствениците на заведения, които настояват за запазване на 9 % ДДС в бранша. Ресторантьори блокират основни пътища у нас заради повишаването на ДДС-то Собственици на ресторанти и заведения от Монтана излизат на мирен протест утре...

публикувано на 18.03.25 в 20:16
Андрий Ермак

Шефът на кабинета на Зеленски: Украйна не обсъжда неутрален статут и намаляване числеността на армията

На преговорите в саудитския град Джеда на 11 март Украйна е обозначила пред Съединените щати своите "червени линии". Това заяви Андрий Ермак, ръководител на офиса на украинския президент, цитиран от " Украинская правда". "Украйна не обсъжда неутрален статут и намаляване на числеността на своите въоръжени сили. Никога няма да признаем временно..

публикувано на 18.03.25 в 20:01

Български компании със сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, предоставящ 1 млрд. евро годишно

Български компании имат сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, който предоставя един млрд. евро годишно безвъзмездно финансиране за иновативни високотехнологични проекти. През 2024 година е регистрирано рекордно участие на фирми и организации, а оценката на проектите се очаква през май.  Според министъра на икономиката Петър Дилов..

публикувано на 18.03.25 в 19:53