Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни, сочи изследване на „Алфа Рисърч“.
Според данните 18 години след присъединяването на България към НАТО обществото е силно разделено в отношението си към военния съюз.
Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета „Петков“, отчитат социолозите и посочват, че според данните им правителството стартира с 35% положителни срещу 23 на сто отрицателни оценки.
Това е първият кабинет от 2009 г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг.
Същевременно редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, посочват социолозите от „Алфа рисърч“.
Във вътрешнополитически план: предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично;
при възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на „Продължаваме промяната“ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.
Във външнополитически план: липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия - Украйна, прави общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията - споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония, превръщат и външнополитическата тема в „горещ картоф“.
По почти всички основни индикатори, които „Алфа Рисърч“ следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията, отбелязват социолозите.
Изследването е проведено в периода 6-14 февруари сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.
Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Още от изследването: Оценка за дейността на правителство, президент, парламент
„Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството.
Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета.
Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%.
Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радио, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета“.
"Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на "Народното събрание" в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната.
След два неуспешни парламента настоящото 47 НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно.
Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки“.
Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%).
Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство.
Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%).
За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор, отбелязват от „Алфа Рисърч“.
„Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в „Булгаргаз“, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата.
Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К. Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).
По отношение на ЕС преките и по-непосредствено свързани с ежедневието промени, от които се възползват голяма част от хората (като възможностите за пътуване, образование, работа, ролята на европейските средства в българската икономика и пр.) прави нагласите по-устойчиво позитивни. Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Covid пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно.
Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. Настоящото проучване логично показва силно разделение в обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу 34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО.
Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна.
28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО.
Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции– членство в НАТО, без по-силна интеграция. За по-силна интеграция в НАТО устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО.
Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция.
По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход.
Проучването измерва и доверието в политически лидери и партии и електоралните нагласи: Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите, отбелязват от „Алфа Рисърч“.
Русия се подготвя за конфронтация със страните от ЕС, докато САЩ пренасочват вниманието си към Индо-Тихоокеанския регион, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от "Ройтерс". "Русия разшири капацитета си за производство на военнопромишлени стоки. Тези инвестиции захранват войната в Украйна, като..
Русия се е съгласила на 30-дневно прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура на Украйна. Това стана ясно след телефонния разговор между американският президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. АФП: Путин е приел да спре ударите срещу енергийни обекти в Украйна за 30 дни Прекратяването на ударите по енергийната..
Увеличение на разходите за персонал с 5 процента от 1 януари тази година е предвидено в проектозакона за държавния бюджет за 2025 година за всички структури в системата на здравеопазването, включително и за държавните психиатрични болници. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването (МЗ) за БТА. Психиатриите у нас: Мизерно заплащане,..
Две големи български болници - "Пирогов“ и ВМА, заедно с Националния център по трансфузионна хематология посрещаха стотиците желаещи да помогнат като дарят кръв. "Страшно е да няма кой да ти подаде ръка", каза младеж, докато попълваше формуляра за даряване на кръв. Неговият номер на опашката беше 38-ми. Но още от ранните часове коридорът..
Ресторантьори от Монтана излизат на протест с автомобили утре, за да се присъединят към националния протест на собствениците на заведения, които настояват за запазване на 9 % ДДС в бранша. Ресторантьори блокират основни пътища у нас заради повишаването на ДДС-то Собственици на ресторанти и заведения от Монтана излизат на мирен протест утре...
На преговорите в саудитския град Джеда на 11 март Украйна е обозначила пред Съединените щати своите "червени линии". Това заяви Андрий Ермак, ръководител на офиса на украинския президент, цитиран от " Украинская правда". "Украйна не обсъжда неутрален статут и намаляване на числеността на своите въоръжени сили. Никога няма да признаем временно..
Български компании имат сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, който предоставя един млрд. евро годишно безвъзмездно финансиране за иновативни високотехнологични проекти. През 2024 година е регистрирано рекордно участие на фирми и организации, а оценката на проектите се очаква през май. Според министъра на икономиката Петър Дилов..
Република Северна Македония скърби. Пожарът в дискотеката в град Кочани отне живота най-малко на 59 души. Млади хора и деца. В държавата е обявен 7-..
В България имаме лѝстова демокрация! Ако си близък на лидера - попадаш в листите на партията за изборите. Това мнение изказа пред БНР ПР експертът..
Има транспортирани от Северна Македония пациенти и в болници в Пловдив и Варна. Трима са във Военноморската болница във Варна - д ве момчета и едно..