Ядрени намеци, "референдуми" в окупирана Украйна, мобилизация в Русия - акценти от седмицата по света

"Тези, които се опитват да ни изнудват с ядрено оръжие, трябва да знаят, че розата на ветровете може да обърне и към тях." Може би тези думи на Владимир Путин ще останат най-трайно в спомените ни от многото, изречени тази седмица.

За първи път от Втората световна война руски лидер разпореди военна мобилизация и придружи заповедта с предупреждението към НАТО, което чухте току-що. Войната в Украйна ескалира все повече и повече.

"Бяхме поразени от значителния брой екзекуции"

Комисията за разследвания в Украйна бе създадена от Съвета на ООН по правата на човека през март. Оттогава комисарите са посетили 27 места в Киевска, Черниговска, Харковска и Сумска област, които бяха частично окупирани от руската армия в началото на инвазията, и са разпитали повече от 150 жертви и свидетели на престъпления. Ръководител на комисията е Ерик Мьосе - норвежки съдия, преди години председател на Международния трибунал за геноцида в Руанда. Вчера Мьосе отчете пред Съвета отблъскващите разкрития, направени до този момент:

"Бяхме поразени от значителния брой екзекуции в районите, които посетихме. Понастоящем Комисията разследва такива смъртни случаи в 16 населени места. Общите елементи в тези случаи са предварителното задържане на жертвите и видими следи по телата като ръце, завързани зад гърба, рани от изстрели в главата и прерязани гърла."

"Разследването на случаи на сексуално насилие представляват особено предизвикателство. Комисията установи, че военнослужещи на Руската федерация са извършили такива престъпления, включително мъчения, жестоко и нечовешко отношение. Има примери, при които роднини на жертвите са били принуждавани да гледат извършването на тези престъпления."

Русия, която постоянно отрича военните й да упражняват насилие над цивилни, не изпрати свой представител на заседанието на Съвета по човешките права, който да обори констатациите на Ерик Мьосе. Но намери друг защитник, на друга платформа - предизборната битка в Италия.

В интервю по обществената телевизия RAI в четвъртък вечерта Силвио Берлускони, лидер на "Форца Италия" и - според прогнозите за изборите в неделя - част от бъдещото управление на страната, защити Путин и показа съвсем ясно какво мисли за демократично избраното правителство на Украйна:

"Путин попадна в трудна и драматична ситуация. Когато делегация от Донбас дойде при него и му каза: Зеленски увеличи атаките по границата ни, моля ви, защитете ни, защото иначе не знаем какво ще се случи с нас". В началото бе наричана "спезиална операция" и руските войски трябваше за една седмица да влязат в Киев, да заменят правителството на Зеленски с правителство на свестни хора и след още една седмица да си отидат," каза Берлускони.

А вчера - не седмица, а седем месеца след началото на инвазията - украинските власти съобщиха, че са ексхумирали 436 тела от района на наскоро освободения Изюм, повечето от тях със следи от насилствена смърт, а 30 - със следи на изтезания. От разследващата комисия на ООН увериха, че ще се занимаят и с тези случаи.

"Референдуми" в окупирана Украйна, мобилизация в Русия

Тази седмица фронтовата линия се измести на изток от Изюм. Украинските войски форсираха река Оскол на няколко места и влязоха в битка за град Лиман, на административната граница между Донецка и Луганска област. Престрелки с тежки картечници избухнаха насред Херсон - града, който бе окупиран от руснаците още в началото на нашествието.

На фона на тези събития, във вторник, 20 септември, руските поставеници в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон обявиха един след друг, че след броени дни започват дългоочакваните референдуми за присъединяване към Руската федерация:

"Поехме по курс към съединение с Русия и няма да се отклоним от този курс. След референдума аз лично ще се обърна към президента на Руската федерация Владимир Путин с молба да го утвърди юридически колкото се може по-скоро."

Сергей Лавров, руският външен министър, не остави никакво съмнение, че молбата на сепаратистите ще бъде удовлетворена:

"От самото начало на специалната военна операция, а и преди това, твърдим, че народите в тези територии трябва сами да решават своята съдба. Днешната ситуация потвърждава, че те искат да бъдат господари на своята съдба."

 От Киев отговориха, че референдумите няма да накарат Украйна да се откаже да отвоюва земите си, а само ще зачеркнат последните шансове за дипломатическо решение.

Западните съюзници на Киев - сред тях и президентът на Франция Еманюел Макрон - дадоха да се разбере, че няма да признаят заграбването на източните и южните украински земи от Русия

"Тези референдуми няма да имат никаква правна стойност, да не говорим за анексирането, в територии, в които се водят бойни действия. Това, което Русия обяви, е една пародия."

Във Вашингтон съветникът по националната сигурност Джейк Съливан даде да се разбере, че с анексирането на още територии Москва само ще увеличи икономическата цена, която плаща за агресията си:

"Руснаците подхвърлят тези референдуми само с три дни предизвестие в момент, когато са в отстъпление на бойното поле и все повече държавни лидери се дистанцират публично от Москва, а тя изтръгва каквото може, за да събере войници и да ги хвърли в тази борба. Това не са действия на една уверена страна. Това не е проява на сила, а точно обратното."

Съливан свърза референдумите в окупираните украински земи с подготовката за мобилизация в Русия. Наистина, в същия ден Путин публично нареди на шефовете на военно-промишления комплекс да увеличат продукцията за нуждите на т.нар. специална военна операция. В началото на седмицата Държавната Дума прие няколко законопроекта, които предвещаваха какво се готви. Единият от законите улеснява придобиването на руско гражданство за онези чужденци, които се наемат на военна служба. Другият акт на парламента бе да допълни наказателния кодекс със строги наказания за дезертьорство и неподчинение в период на мобилизация и военно положение.

И дойде сряда сутринта, когато Владимир Путин обяви частичната мобилизация. оправда решението си с военната помощ на западните държави към Украйна и добави, че Русия е жертва на ядрен шантаж от "някои високопоставени представители на водещи страни от НАТО":

"На тези, които си позволяват такива изявления по отношение на Русия, бих искал да напомня, че нашата страна също разполага с различни средства за поразяване, които по някои компоненти са по-съвременни, отколкото на страните от НАТО. И при заплаха за териториалната цялост на нашата страна, за защита на Русия и нашия народ ние безусловно ще използваме всички средства, с които разполагаме. Това не е блъф."

Без значение дали това е блъф или не, два дни по-рано, в понеделник, на обстрел бе подложена Южноукраинската атомна електроцентрала недалеч от Вознесенск. В сряда, вечерта след речта на Путин, Международната агенция за атомна енергия съобщи за нови повреди по кабелите, захранващи с електричество реакторите на Запорожката централа. Като предохранителна мярка властите в Полша се подготвиха да раздадат йодни таблетки на населението.

Това е престъпна война, отсече от затвора лидерът на опозицията Алексей Навални. Неговите адвокати успяха да запишат и разпространят видео-кадри с оценката му за това, което се случва:

"Вече е ясно, че това престъпление, в тази престъпна война, която се случва сега, става все по-зле и се задълбочава. Путин се опитва да завлече във всичко това колкото се може повече хора. Той иска да замаже във всичката тази кръв стотици хиляди хора. ... За да продължи личната си власт, Путин измъчва една съседна страна, избива хората там. А сега хвърля в месомелачката на тази война огромен брой руски граждани, които би трябвало да си живеят живота и да се грижат за семействата си. Това досега бе престъпление, но вече е престъпление от много по-голям мащаб."

Повече от хиляда души бяха задържани при антивоенните протести същата вечер в Москва и Петербург. Още десетки бяха арестувани в Иркутск, Екатеринбург и други градове. Притокът през границите с Грузия и Финландия нарасна чувствително още в първите часове след като Путин обяви мобилизацията. Билетите за полети до Истанбул и Дубай бяха изкупени за дни напред на цени, които надхвърлиха 5 хиляди долара.

Властите контрираха тази картина със своя, разказваща как за 24 часа десет хиляди доброволци са се явили още преди да получат повиквателните си.

Това бяха реакциите в Русия, а ето как в чужбина отговориха на руската мобилизация.

Литва постави спецчастите си в повишена готовност срещу възможни провокации откъм Калининград. НАТО ще засили подкрепата си за Киев, обяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Същото решиха и европейските външни министри в сряда. Европейският съюз - въпреки опозицията от Унгария - започва работа и по осми пакет от санкции, засягащи и петролния и други сектори от руската индустрия.

Защо Западът реагира по този начин?

Защото "Русия се опитва да унищожи Украйна," каза полският премиер Матеуш Моравецки - мнение, което и американският президент Джо Байдън сподели пред Общото събрание на ООН.

"Тази война цели да заличи правото на Украйна да съществува като държава и като нация. Който е да сте, където и да живеете, в каквото и да вярвате, това би трябвало да накара кръвта ви да закипи. ... Ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена."

В своето обръщение пред Общото събрание на ООН по видео-връзка украинският президент Володимир Зеленски не се показа ни най-малко стреснат от руските предупреждения.

"Срещу Украйна бе извършено престъпление и ние настояваме за справедливо наказание. Беше извършено престъпление срещу държавните ни граници, срещу живота на нашия народ, срещу достойнството на нашите жени и деца. Беше извършено престъпление срещу ценностите, които правят мен и вас част от общността на Обединените нации. И това е първото условие за мир - наказанието."

Другите условия за мира, които според Зеленски не подлежат на предоговаряне, са гаранции за сигурността на Украйна и, преди всичко, възстановяване на териториалната й цялост.

Два дни по-късно, в петък, 23 септември, в окупираните територии започна гласуването за присъединяване към Русия.

В поредното странно проявление на тази война, на фона на най-лютите закани от двете страни и брутални сражения по протежение на 1000-километровия фронт, в нощта на сряда срещу четвъртък двете страни си размениха близо 300 военнопленници. Киев пусна на свобода проруския олигарх Виктор Медведчук, когото щеше да съди за държавна измяна, а Москва освободи тримата украински офицери, командвали отбраната на Мариупол и "Азовстал".

Унгария може да загуби милиарди евро от Брюксел заради корупция

Европейската комисия предложи на държавите-членки да замразят изплащането на 7,5 милиарда евро от кохезионните фондове за Унгария. Сумата възлиза приблизително на 5 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт на страната за тази година.

Финансовата санкция може да бъде наложена за пръв път, откакто механизмът за защита на демокрацията и върховенството на закона бе приет в Европейския съюз.

На брифинг в неделя еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан обясни, че в Унгария не е сигурно дали средствата на европейските данъкоплатци се харчат по предназначение:

"Случаят е важен, защото се отнася до риск за бюджета на Европейския съюз. Свързан е със системни нередности, недостатъци и слабости в обществените поръчки. На второ място, става дума за недостатъци в пресичането на конфликти на интереси. На трето - за слабости в ефективното разследване и съдебно преследване на злоупотребите с европейски фондове. И накрая - за недостатъци в антикорупционата рамка."

Още на следващия ден, понеделник, унгарското правителство внесе в парламента пакет от законопроекти, обещаващи по-прозрачно законодателство и независим одит на харченето на европейските пари. Еврокомисарят Хан обаче не е сигурен, че това ще е достатъчно:

"Някои случаи, които притесняват Комисията, изискват не само промени в законовата рамка, но и конкретни промени в практиката. Затова не можем да заключим, че бюджетът на Европейския съюз е достатъчно защитен. Комисията ще следи за развитието на ситуацията. Унгария обеща да ни информира за изпълнението на мерките за подобрение на ситуацията към 19 ноември. Тогава ще преценим ситуацията и ще действаме подобаващо."

А междувременно - в рамките на следващите три месеца държавите-членки могат да приемат препоръката на Еврокомисията с квалифицирано мнозинство. Очаквано от много наблюдатели, правителството на Полша, което е също в спор с Брюксел за независимостта на съдебната власт, бе едно от първите, които се противопоставиха на препоръката за замразяване на парите за Унгария.

Бунтове в Иран

Улични протести обхванаха десетки градове в Иран.

"Жени, живот, свобода!" и "Смърт на диктатора!" викаха стотици и хиляди хора.

Поводът бе смъртта на 22-годишната Махса Амини. Младата жена от кюрдската общност в северозападната част на страната почина миналата седмица, след като бе задържана в Техеран от т.нар. морална полиция - отряди на властта, следящи за спазването на моралните устои в ислямската република - уж защото носила хиджаба си (задължителното покривало на главата) по „неподобаващ“ начин. Властите отрекоха категорично Амини да е била бита в ареста, но никой не им повярва.

Бунтове и сблъсъци се разразиха в различни краища на Иран - в Шираз, в Табриз, Казвин, Машхад. Жени публично горяха хиджабите си, а на места - и портрети на аятолах Али Хаменей. От вярната на аятолаха Революционна гвардия обявиха вълненията за продукт на „вражески заговор“ и „информационна война“ и прибегнаха до средствата, изпитани при предишни бунтове. Съобщенията по WhatsApp и Instagram бяха блокирани. Мобилизирани бяха верни на режима милиции. Свикани бяха многолюдни контрапротести в защита на хиджаба и религиозната чистота. Участниците в тези демонстрации крещяха за екзекуция на онези, които хулят Корана. 

Повече от 50 души загинаха в сблъсъците. Стотици бяха арестувани.

Сбогом на Кралицата

Кралица Елизабет Втора бе погребана в понеделник. В предходните четири дни и половина четвърт милион души се изредиха пред ковчега ѝ в Уестминстър Хол, за да ѝ отдадат последна почит за 70-те години начело на Великобритания и Общността на нациите. А погребалната церемония в Уестминстърското абатство бе наблюдавана от десетки милиони на живо по Би Би Си.

Какво повече от тези сухи цифри може да се каже за величието на един лидер в една демократична - нетоталитарна, общност?

„Нейно Величество обяви на 21-ия си рожден ден, както е добре известно, че целият ѝ живот ще бъде посветен в служба на народа и Общността. Рядко наистина такова обещание е било спазвано така добре“ - думи на Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри.

Федерер изигра последния си мач

Великият Роджър Федерер излезе снощи на корта в Лондон за прощалната си битка. Най-големият му противник в последните близо две десетилетия - Рафаел Надал, този път застана до него в схватка турнира Laver Cup на отбора на Европа с отбора на Света, представен от Франсис Тиафо и Джак Сок.

Контузия в коляното спря Федерер на 41 години, след 20 титли от Големия шлем. Никой не го надмина и никой няма да го надмине, защото той е  съвършеният спортист и личност.