Победители и губещи на междинните избори в САЩ

Макар все още да няма окончателни резултати от междинните избори в Съединените щати, едно е ясно - червената, републиканска вълна, предречена от бившия президент Доналд Тръмп не заля страната, а традиционните катастрофални загуби на партията на действащия президент не се оправдаха. Демократите на практика спечелиха мнозинство в Сената, след победата на Катрин Кортез Масто в Невада. Така сенатските места на републиканци и демократи са изравнени - 50 на 50 и в този случай решаващ глас при вот има вицепрезидентът Камала Харис. 

   

Защо при инфлация от 8% и спадащ рейтинг на президента Джо Байдън, червеното цунами на републиканците не се материализира? Защото вотът не беше обусловен само от икономическите затруднения. Според анализатори има покачване в цената на живота, но нивото на безработица остава сравнително ниско. А когато хората нямат непосредствени опасения за работата си, успяват да се фокусират и върху други проблеми като абортите, имиграцията и "голяма лъжа" на Тръмп, че победата му през 2020 е била открадната, смята Навин Наяк, съветник в Центъра за американски напредък. 

В много щати избирателната активност на междинен вот е била исторически висока, което политолозите отдават на мобилизацията на младите хора, мотивирани от проблеми като репродуктивните им права.  Т. нар. поколение Зет отиде да гласува, след решението на Върховния съд на САЩ да отмени конституционната защита на правото на аборт, произтичаща от делото „Роу срещу Уейд“. Това решение предизвика вълна от демократически протестни гласове и доведе до увеличаване на броя на  жените в цялата страна, регистрирали се за гласуване, подчерта Натаниел Бъркхед, професор по политически науки от университета на Канзас. 

Освен млади хора, за демократите гласуваха и много представители на малцинства и ЛГБТ общността, които се чувстват подтиснати и пренебрегнати. След отмяната на правото на аборт, те съзряха реална опасност да се стигне до отмяна и на много от техните, трудно извоювани права, обяснява Навин Наяк. 

Много от кандидатите, подкрепени от бившия президент Тръмп, се провалиха на вота като може би най-фрапиращият пример е от ключовия щат Пенсилвания, където демократът Джон Фетърман се наложи над кандидата на републиканците Мехмед Оз. Елегантният хирург  беше подкрепен от Тръмп още през април, когато бившият президент обяви, че именно докторът и телевизионен водещ е човекът, който ще попречи на "радикалните, леви маниаци" да съсипят страната. Но в обрат, достоен за холивудска продукция, Оз изгуби от Фетърман, който се бореше с последствията от инсулт по време на цялата си предизборна кампания. 

"Гордея се с това, което направихме: защитихме правото на аборт, здравеопазването като основно човешко право и повишаването на минималната работна заплата."

Както името на Байдън, така и това на Тръмп не са на бюлетината. Бившият президент обаче е подкрепил кандидати с подобно на неговото мислене, тъй като опитва да остане  фактическият лидер на партията си преди евентуалната му нова кандидатура за президент през 2024 г.  Според Натаниел Бъркхед много от кандидатите на републиканците, особено тези, подкрепени от Тръмп не са успели да убедят хората в политическата си  тежест. А други гласоподователите открито признават, че са гласували за демократите, само за да намалят влиянието на бившия президент върху републиканската партия. 

Изключението от тази тенденция и една от звездите на изборите е губернаторът на Флорида Рон Десантис. Републиканецът спечели втори мандат с голяма преднина и  това несъмнено ще даде инерция на кандидатурата му за номинация за президентския вот. 

Бившият президент Доналд Тръмп даде да се разбере, че е против президентската перспектива на Десантис и между двамата се очертава ожесточена битка, смята Натаниел Бъркхед. 

Още по време на предизборната кампания Тръмп многократно намекна, че смята да се кандидатира през 2024 -а, въпреки молбите на съветниците му да отложи обявяването на намерението си поне до края на годината. 

Окуражен от представянето на демократите на междинните избори президентът Джо Байдън, който след броени става на 80 години, също заяви, че най-вероятно ще се бори за втори мандат. 

Изходът от изборите може да окаже влияние и на американската помощ за Украйна. Въпросът остава отворен, защото се очертава републиканците да имат малко мнозинство в долната камара, а и самата партия е разединена по отношение на подкрепата за Украйна.